Проф. Генчо Начев е роден на 9.11.1951 г. в Казанлък. През 1975 г. завършва Медицинския университет в София с отличие. Притежава специалности по обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралския колеж по хирургия – Лондон, Англия, Немския сърдечен център (DHZ) – Берлин, Германия, Медицинския колеж Baylor – Хюстън, САЩ, Сърдечния институт – Минеаполис, САЩ. През март 2006 г. става изпълнителен директор на Университетската болница „Света Екатерина“ в София. Проф. Начев е национален консултант по кардиохирургия, ръководител Катедрата по сърдечносъдова хирургия към Медицинския университет в София, председател на общото събрание на Медицинския университет в София, председател на Българското дружество по кардиохирургия.

Проф. Начев, кои са най-сериозните проблеми на здравната ни система и промени ли се нещо за една година, откакто Таня Андреева стана министър?
– Проблемите си остават. Решението им не може да стане от днес за утре. Но най-лошото е, че здравеопазването не е приоритет на управляващите. Доказателство за това е, че общите разходи за здраве от брутния вътрешен продукт у нас са 6,75%, а средно за Европа са 9,87%. Публичните разходи в България са 3,64% от БВП, а в Европа – 7,56% – почти двойно повече. А най-важното е, че от това страда обикновеният човек, защото у нас 46% от разходите за здравеопазване са за сметка на отделния гражданин, той си ги вади от джоба. А в Европа този процент варира между 18 и 23.
Вторият проблем е огромният брой хоспитализации – близо 2 млн. българи годишно се приемат в болница. У нас на 100 000 население 30 души се хоспитализират, докато за Европа тази цифра е 17,66. Защо са много? Първо, болниците са 356, а трябва да са 200. Няма легло, което е разкрито и да не е заето. Втората причина е, че джипитата не изпълняват основната си задача, която е да са „пазачи“ на входа на болниците и да поемат всички случаи, които може да се лекуват амбулаторно.
Трето, самите лечебни заведения имат интерес да приемат повече пациенти заради сбърканото финансиране. Четвъртата причина е липсата на правила за добра медицинска практика и контрол над индикациите за приемане. Никой не казва този болен, който има обострен бронхит, трябва ли да се приеме, или не.
Всички се оплакват, че касата дава много пари за лекарства, но не и за медицинска услуга. Трябва ли нещо да се промени?
– Да, и то веднага. Съотношението между парите, които се дават за медикаменти и услуга, е сбъркано. У нас бюджетът на НЗОК за лекарства и болнична помощ е 1 към 1,5. Няма страна в Европа, където да е по-малко от 1 към 3, стига до 1 към 4 в Германия. Трябва обаче да се каже правилно – парите за лекарства не са много, отнесени на човек от населението. Те са по-малко, отколкото в Европа. Ние имаме около 50 евро на човек за медикаменти, а в ЕС са между 200 и 300 евро на човек. Тоест не казвам, че парите за лекарства са много, казвам, че съотношението между пари за лекарства и пари за болнична помощ е необосновано ниско.
Наистина ли лекарите са тези, които източват касата?
– За съжаление в много болници се отчита дейност, която не е извършена, или е направена процедура, която не е показана. Изследват се на практика здрави хора, за да се вземат парите от скъпата клинична пътека. Всички знаем за това източване на касата, всички говорим, но нищо не се прави.
Какво трябва да се направи?
– Първо трябва да се увеличат публичните средства за здравеопазване с 3,5% или почти двойно.
Откъде да се вземат тези пари?
– Дали ще купуваме самолети, разбивачи, или не знам какви си там, това ще решат управляващите, баницата е една. Ако искат да има здравеопазване, трябва да се променят много неща. Това не значи, че всички тия пари трябва да влизат в НЗОК. Може да се направят фондове към Министерството на здравеопазването или някакви други фондове за финансиране на отделни дейности.
Трябва ли да се увеличи здравната вноска?
– Не казвам това. Тук политиците ще кажат какво трябва да се направи – дали е за сметка на тежестта на хората, или за сметка на бюджета на държавата. Ако не могат, тогава трябва да се знае, че не може да се промени нищо в здравеопазването. Не можем да имаме най-ниския разход на глава от населението за здравеопазване – 200 евро на човек, и да искаме здравеопазване на европейско ниво. Вярно е, неефективно се изразходват средствата. Може да се направят много допълнителни неща, но без увеличаване на парите за здравеопазване нищо не може да стане.
А как да се намалят хоспитализациите?
– Първо, като се плаща на джипитата за дейност. За това обаче ще трябва парите за тях да се увеличат с около 20%. А не както е сега – плаща им се според това колко пациенти са записани при тях. Кой идиот ще работи, като ти му плащаш само за това, че са се записали при него. Той работи само поради съвест. И наистина има много добри джипита. Второ, броят на болниците да се намали. За тази цел задължително трябва в рамките на няколко месеца да се гласува и да се приеме националната здравна карта. И въз основа на нея да се каже в коя област каква нужда има от съответната болнична помощ по съответни специалности. И въз основа на тази национална здравна карта избирателно, но прозрачно, което ще рече, да има обективни критерии, касата да сключва договор само с тези болници, които са достатъчни да задоволят необходимостта от болнична здравна услуга в съответния регион.
Какви ще са критериите, така че да няма корупция?
– Здравната каса ще ги разпише, като непременно водещо ще е качеството. Трябва да е ясно колко операции се правят в една болница, например. Не е все едно дали са 1200 сложни, или 300 по-леки. После да се види и какъв е резултатът от дейността – колко е смъртността въз основа на предоперативния риск, какви усложнения има, колко пъти е обратно хоспитализиран този болен. Точки на болниците ще носи и апаратурата в зависимост от това дали е модерна, или е такава, дето не се произвеждат даже и части вече. Важно е и кои лекари работят в дадената болница, с каква квалификация са, имат ли лиценз за работа в Европа и т.н. Ако примерно две лечебни заведения имат едни и същи показатели, тогава да се види кои доктори са по-доказали се и признати в Европа или в света.
Ще има доста „сърдити“ директори на болници, ако това се случи.
– Сега всички са сърдити, тогава ще има някои, които няма да са. Но най-важното е, че хората няма да са сърдити, защото ще знаят, че там ще получат качество. Ако правим някаква реформа, трябва да я правим за хората, не за отделни доктори, професори или каквито и да било там. За да имат доверие хората, трябва да има качество на лечение. Няма ли качество на лечение, значи доверие не може да има. Защото каква му е файдата от оная малката болница, дето човек тъй и тъй, когато чувства, че е зле, не отива там, ами отива в областния град.
Как само с орязване на броя на болниците ще се повиши бюджетът за здраве?
– Трябва и да се намали пакетът за болнична помощ. Защото сега касата няма бюджет за всичко, но уж го поема. Обаче така всички дейности са недофинансирани. Затова да се намали този пакет и да се въведе официално доплащането. Може да е символично от 5%, и то само за някои заболявания. Има два основни ефекта от доплащането.
Първият е дисциплиниращ. Човек като си вади парите от джоба, той и иначе ги вади, ама не ги усеща, ще иска правата му да са спазени. Ще гледа качеството, дали му правят всичко, което трябва да му направят. И ще почне да ги съди, че се отнасят грубо към него, че не се отнасят внимателно, нежно, че не са милосърдни, както трябва да бъдат здравните работници, и т.н.
Второто обаче е още по-важно – има контролен механизъм. Защото, когато ти си плащаш, не могат да те надпишат, не могат да излъжат, че са те приели, някой трябва да плати за теб. Директорът на болница няма да си извади пари от джоба за доплащането, за да ти пише името, че си приет и си лекуван. С това източването ще спре или ще се сведе до минимален размер.
Само че как ще убедите хората, че трябва хем да си плащат здравните вноски, хем да доплащат в болниците?
– Те сега не доплащат ли? Като влязат в частна болница, три пъти доплащат – на входа, по средата и на изхода. Нали знаете вица, дето един пациент пита лекаря: „Абе, аз нямам ли права?“ А докторът му отговоря: „Правата ти са да ходиш до банкомата.“ Е, това работа ли е?! Освен това държавата трябва да помисли за здравни помощи за бедните. Както има енергийни помощи.
Така че социално слабите да бъдат лекувани като всички останали. Освен това трябва да се промени финансирането на болниците. Това за въвеждането на диагностичносвързаните групи на мястото на клиничните пътеки е добре, но то не може да стане в близките 2-3 години. Тоест дотогава какво трябва да се направи – нещо друго.
Първо – за една и съща пътека да се плаща различно съобразно състоянието на пациента при постъпването му. Например постъпва за операция, обаче той е с тежка бъбречна недостатъчност на фона на диабет, хемодиализа му правят и т.н., значи той е много тежък пациент, харчовете за него са огромни. Ще има коефициент малко по-висок.
Обратно – друг няма никакви заболявания, тогава цената на пътеката ще е по-ниска. Освен това резултатът от лечението да е също фактор в заплащането. На болницата X смъртността й е 10%, а на Y – 3%, но получават едни и същи средства.
И трето – трябва да има допълнителни източници на финансиране. Здравното министерство, а не касата да плаща допълнително на болниците за преподавателска дейност, за това, че е структуроопределяща, че участва в реализирането на здравната политика и т.н. Някои неща са елементарни, но не се правят.
Може би някой не иска да има контрол?
– Аз така мисля, че някой не иска, защото се въртят пари под масата, и то хич не са малко. А ти ми казваш: хората ще протестират, че доплащат. Не, след една година ще бъдат щастливи, защото сега им искат пари и най-важното, че не знаят за какво им ги искат. В непосредствения контрол влиза и въвеждането на електронната здравна карта. Това наистина много ще допринесе, но пак не става с вълшебна пръчка, свързано е с доста пари. Колкото и да са обаче, те ще се избият за 2-3 години.

Източник: в-к Преса