Магистър по икономика, завършил икономическа кибернетика в Московската академия „Плеханов“, докторант в УНСС. Специализирал e социална политика и публична администрация в Обединения виенски институт, Харвардския институт за международно развитие, Джорджтаунския университет в САЩ и др. Секретар по социалната политика на президента на Република България (2003-2012). Управител на Националния осигурителен институт от създаването му през 1996 до 2000 г., зам. социален министър (1993-1996). Главен икономически експерт на КТ „Подкрепа“.

 

Г-н Николов, след като пенсионерите взеха коледни добавки, има шанс властта да ги зарадва и с великденски бонус. Това май досега не е ставало?

– Аз съм твърдо за това да се подпомогнат бедните, но не така, че да се разрушава пенсионната система и да се нарушават нейните принципи. Ако управляващите искат да помогнат на най-нуждаещите се по различни поводи – Коледа, Великден, Курбан байрам или преди избори, нека знаят, че светът е измислил системата за социалното подпомагане. Социалното и пенсионното осигуряване държат сметка за приноса, а подпомагането – за нуждата. Даването на „помощи“ през пенсионната система създава и социално напрежение. Получаването на пенсия не зависи от това кой е богат и кой е беден. Има хора с ниски пенсии, които са много заможни – от реституция, спестявания… Да даваш чрез пенсионната система, е бързо и безболезнено, но това е пилеене на пари, на ресурс, който бездруго е силно ограничен.
Какви пенсии ще получават хората от частните фондове? Има ли основания за тревоги?

– Основанията за тревога са факт, особено след кризисната 2008 г., когато пенсионните спестявания на хората в тези фондове се обезцениха с над 20%. Вече е ясно, че пенсиите от допълнителните универсални и професионални фондове ще бъдат символични. Въпросът, който сега хората основателно задават, е защо изобщо допълнителните задължителни фондове съществуват в този вид. Считам, че с пенсионната реформа от 2000 г. беше допусната важна системна грешка – ранното пенсиониране на работещите при тежки условия на труд беше предоставено не на НОИ, а на частните дружества. Професионалните фондове са капитална и понятийна грешка.
Грешка?

– За да се спре напливът от желаещи за ранно пенсиониране, през 1991 г. беше въведена по-висока осигурителна вноска за работещите при вредни условия на труд. Общата вноска беше 35%, но се реши за първа категория труд работодателите да внасят още 15%, а за втора – 10%. Сега вноската за пенсия за НОИ е 17,8% за най-масовата, трета категория труд, а за първа и втора е с 3 процентни пункта по-висока – 20,8%. За хората от първа категория работодателите внасят в професионален фонд 12%, а за втора – 7%. Според Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2015 г. само професионалните фондове трябва да започнат да плащат предсрочни пенсии на тези хора. Ето това е въпросната грешка на идеолозите на пенсионната реформа – за категорийните работници и след 2000 г. се правят вноски на две места, а ще им се плаща от едно. Считам, че пенсиите им трябва да се плащат като по международни спогодби – пропорционално на времето и/или на размера на вноската, която е внасяна и в НОИ, и на другото място. Не може и не е справедливо само единият да плаща.
Какво да се направи?

– Активите на допълнителните професионални фондове трябва да се прехвърлят в НОИ и с тях за работещите при тежки условия на труд да бъде създаден солидарен фонд в НОИ по подобие на Учителския пенсионен фонд, който съществува от 1997 г., стабилен е финансово и функционира по съвсем друг начин. Там да продължи да отива вече цялата допълнителна пенсионна вноска – 15% за първа и 10% за втора категория труд. Сега наричаме т.нар. втори стълб на пенсионната система допълнително пенсионно осигуряване. Към какво е „допълнение“? За работещите от първа и втора категория труд пенсията от професионалните фондове ще бъде единствената, докато не дойде време да им плаща НОИ. А кой ще плаща на тези, които имат вноски само до 2000 г. в НОИ, т.е. от времето преди изобщо да съществуват частните фондове?
А универсалните фондове?

– Правилно е да се даде право на избор на човека и те да не са задължителни. Ако искат, парите, които са им се натрупали в тези фондове досега, да ги дадат или в доброволното осигуряване, или в НОИ. Един от виновниците за огромния дефицит в държавното обществено осигуряване е именно развитието на втория стълб. Непремереното развитие на частните фондове дестабилизира НОИ.
Тежко обвинение.

– За съжаление това са фактите. Ако се дискутира по този въпрос и ако се търси друг вариант, е хубаво още със Закона за бюджет 2015 да се въведе нулева вноска за тези фондове за една година и да се мисли какво да се прави по-нататък. Т.е. 5-те процента, които сега родените след 31 декември 1959 г. задължително заделят за частните фондове, да отиват в НОИ, което ще намали дефицита там с около 600 млн. лв. Какво се получи? Данъците, а не вноските на народа, отиват в частните фондове. Да се „чупи“ от вноската, съм съгласен, ако има възможност, но да се чупи от данъците, това никоя пенсионна реформа не го е допускала. Разбирам НОИ да е на плюс, но не е.
На каква възраст ще се пенсионират хората от 1 януари 2015 г.?

– Предлагам връщането на точковата система, при която се събират възрастта и стажът. Разработката Ӝ започна още през 1991 г., а беше въведена от 2000 г. Дотогава, за да се получи право на пълна пенсия, мъжете, работили при обичайни условия на труд (трета категория), трябваше да са изпълнили едновременно две условия – да са навършили 60-годишна възраст и да имат освен това поне 25 г. трудов стаж. А жените съответно 55-годишна възраст и 20 г. стаж. Несправедливостта на тази система беше очевидна. Защото един мъж, загубил работата си на 59-годишна възраст, но с много стаж – например 41 г., нямаше право да се пенсионира и трябваше да чака без доходи цяла година. Какво още се чака и иска от него, при положение че възможността на тази възраст да се започне отново работа и да се правят осигуровки са силно ограничени. За мъжете точките бяха 100, за жените – 94.
Как бяха получени те?

– Взе се предвид фактът, че през 1998 г. мъжете у нас се пенсионираха средно на 63 г. и имаха среден стаж от 37 г. Тези числа бяха събрани и така се получиха 100 точки. За жените подходът беше същият. Точките отразяват типичното доброволно поведение на българина, придобивал стаж предимно през епохата на изкуствено поддържаната пълна заетост.
Точковата система беше отменена.

– Тя действаше до 2011 г. Отмени я Симеон Дянков без никакви аргументи. Тази система нямаше недостатъци, а само предимства. Днес, ако имаш възраст и не ти достига стаж, трябва да започнеш да работиш, ако си уволнен. Докато при нея даже и да не започнеш работа, със самото напредване на възрастта изпълняваш точките. А настроенията срещу нея се появиха, защото не беше въведена в „чист“ вид, а едновременно с увеличаване на възрастта и стажа се постави и минимална възраст за пенсиониране (63 и 60 г. съответно за мъжете и жените) – вероятно с цел да се ограничи достъпът до пенсия.
Идеите на управляващите са други – възрастта за пенсия да се обвърже с продължителността на живота.

– Как може един човек да повлияе на очакваната средна продължителност на живота или на получаването на една пенсия? Това не зависи от него. Тази идея е все едно да сменяш правилата на играта по време на мача. А когато човек знае, че колкото повече и по-дълго се осигурява, толкова по-рано ще излезе в пенсия, това вече зависи от него. Ако някой работи в сивия сектор и не плаща осигурителни вноски или не е конкурентоспособен на пазара на труда, той ще се пенсионира по-късно и не може да се сърди на никого. Затова предлагам точковата система да се върне, като се отчете направеното от 2012 г. насам увеличение с по четири месеца на възрастта и стажа. Така за мъжете точките ще са 102, а за жените – 96. Това създава условия и за така желаната от управляващите гъвкавост на пенсионирането. Какво лошо има, ако един мъж, останал без работа на 60 г., но с достатъчно стаж, т.е. събрал е изисквания брой точки, се пенсионира? Защо трябва да се моли за нова работа, помощи, обезщетения, инвалидни пенсии и др., след като всеки месец след пълнолетието си е внасял в пенсионния фонд?

 

Източник: в. Преса, печатно издание, брой 67