Г-жа Правда Игнатова е директор на дирекция “Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция” на Агенцията за социално подпомагане”

Какви са мерките за постигане на реална интеграция на хората с увреждания, включително и на пазара на труда?
Има различни модели, чрез които реално да се постигне общата цел – хората с увреждания максимално да се интегрират в обществото. Социалните услуги са част от решението, но реалното решение е самите умения и квалификацията на хората, когато се намери някаква възможност да се реализират. През изминалия програмен период около 350 милиона лева бяха насочени изключително към социални услуги, включително в домашна среда, т.е. за подкрепа на социално включване на хора и деца с различни увреждания. В същото време имаше няколко схеми, с които бе подкрепено разкриването на нови социални услуги за хора с развити увреждания – особено защитени жилища за по-млади хора, за да бъдат независими от институционална грижа, тъй като деинституализацията е наша основна задача. В момента интензивно се изграждат услуги от резидентен тип малки услуги центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища за млади хора и деца, така че да се закрият институциите и всички тези усилия се приемат като първи етап на подкрепа на тези хора, за да излязат от социалната изолация. Но очевидно са необходими следващи стъпки.
Какво предвиждат следващите стъпки в Новия програмен период?
През следващия програмен период ще продължим усилията и стъпките, които започнахме сега. Най-голямата програма, с която се стремим да преминем към следващата стъпка, е предоставянето на ресурс на организациите на и за хората с увреждания за създаване на Центрове за подкрепа и социално включване на техните членове. Тези Центрове се разглеждат като основа, база за индивидуална работа с хората. Всяка организация ползва целева група от различни хора с увреждания и се стреми да ги насочи към реалния пазар на труда. Тази операция се изпълнява в момента, нарича се „Съпричастност“, по нея има общо 12 проекта, като включително и НАСО работи в тази насока. Идеята е, въз основа на анализ на постигнатото в „Съпричастност“ в следващия програмен период да се осигури по-мащабна подкрепа точно за постигане на тази цел – за реална интеграция на пазара на труда на хора с увреждания.
По време на конференцията бяха представени реализирани и работещи модели за подкрепена заетост. Какво мислите за тях?
Впечатлена съм от проектите, които бяха представени на конференцията. АСП непрекъснато следи европейския опит, разбира се. Заетостта на хората с увреждания по принцип е приоритет в европейския контекст. Неслучайно в Европа 2020 се говори за постигане на равнище на заетост и максимално социално включване на нуждаещите се. Разчитам, че след като направим анализ на изпълнението на „Съпричастност“, и предвид, че в момента се разработва оперативната програма за периода 2014-2020 г. , където също е заложен солиден ресурс както за социални услуги, така и за развитие на социалната икономика.
Тъй освен социалното обслужване повечето хора имат нужда от допълнително обучение според бъдещия работодател, има ли предвиден ресурс за допълнителна квалификация?
Такъв ресурс беше предвиден и през този програмен период. През следващия програмен период ще търсим интегриран подход за най-уязвимите групи. Това означава след направена оценка, след проявен интерес, след като е намерен работодател, тогава вече се дава целенасочено обучение , т.е. услугите ще бъдат интегрирани, така че индивидуалната личност да бъде подкрепена.
Да разбираме ли, че от общо-групов подход преминаваме към по-индивидуализирани решения?
Точно така, специално за най-уязвимите групи, за които няма друг път, ще се търси индивидуален подход и индивидуалната подкрепа за решаване на техните проблеми.
Какво разбираме под най-уязвими групи?
Това са хората с увреждания, някои етнически малцинства, много бедни хора, които са изпаднали в изолация, самотни родители с повече деца – тази група реално се нуждае от солидна подкрепа, за да може да се включи нормално в обществения живот и на пазара на труда.
НАСО вече има такъв Център за подкрепа, с който се стреми да консултира и подкрепя хора с увреждания за заетост на открития пазар, т.нар. подкрепена заетост. На конференцията беше споделена идеята, че хората с увреждания, трябва да имат възможност да превключват от защитена към подкрепена заетост, какво е положението у нас?
Подкрепената заетост е много разпространена практика в световен мащаб, в момента този тип заетост се дискутира и у нас. В България има само специализирани предприятия. За подкрепената заетост трябва да създаде правна рамка, която да гарантира устойчивост. Чрез „Съпричастност“ ще опитаме да покажем кой е работещия модел и на база на това трябва да се изгради нормативната база, така че реално да подкрепим тези хора и устойчиво да могат да запазят това, което е постигнато в рамките на проектите.
Доколкото зная повечето проекти са срок на реализация от година до година и половина. Това означава ли, че реални заключения от ваша страна можем да очакваме през следващата година?
Точно така, след анализ на тази операция, ще има няколко форума, в рамките които ще се разисква въпроса за подкрепената заетост и ние ще представим нашите анализи кое е работещо и как са се случвали нещата, за да можем наистина да създадем тази рамка, да насърчим и работодателите, да работим всички заедно, за да постигнем тази цел.
НАСО обединява в членската си маса доставчици на социални услуги и общини. Мислите ли, че това партньорство в българския контекст е печелившо за подобряване на социалната среда?
АСП има много добър опит от работата с общините и в същото време явно се вижда, че предоставянето на услугите изисква специфична експертиза. Има организации, които са изключително добре подготвени и имат много добър капацитет да работят с индивидуални целеви групи. Затова сътрудничеството между общините, които на място имат ангажимент реално да изпълняват социалната политика и получават подкрепа от държавата и тези организации, които имат много добър капацитет да работят по различните услуги, е най-доброто нещо, което може да се случи и ние го насърчаваме.