Ген. Стоян Тонев е роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали. Завършва медицина във ВМИ -Пловдив през 1979 г. Работи като началник на медицинска служ6а на авиополка в Чешнигирово (1979-1981 г.). След това е началник на кабинет по кожни болести във военна болница -Пловдив; главен асистент и началник отделение в Клиниката по кожни и венерически заболявания към ВВМИ. 

Ръководил е ВМА в продължение на 12 години и се счита за един от най-добрите мениджъри в здравеопазването. Зам.-кмет на София от януари 2014г. 

– Ген. Тонев, при встъпването Ви в длъжност обявихте, че ще правите здравна карта на София. Готова ли е вече тя и какво показват данните?
– Готова е и може да върши работа не само на общинското здравеопазване, но и на останалите здравни заведения в града, защото данните за заболеваемостта са по местоживеене и по диагнози. От картата става ясно в кой район кои диагнози преобладават. Въпреки че само 18% от населението в София е на пенсионна възраст, преобладават, особено в централните райони, сърдечносъдовите и неврологичните заболявания.
– Има ли разлика в заболеваемостта в центъра, където въздухът е замърсен и в крайните райони, които са по-близо до МК “Кремиковци” и сметището в кв. “Суходол”?
– В тези два квартала няма разлика. А и “Кремиковци” не работи вече в голям обем. По-скоро има друго – в крайните квартали, където преобладават малцинствата, има повече инфекциозни заболявания. И битовият травматизъм там е по-силно изразен, както и токсикологията. В скъпите квартали на София пък са по-силно изразени белодробните заболявания.
– Нали там въздухът е по-чист и затова те са престижни и предпочитани?!
– Причината е, че те са по северния склон на Витоша, където е по-влажно и сенчесто. В почивните дни минах през Велинград, Батак – ромските махали там са на най-хубавите и слънчеви места.
– Анализът на заболеваемостта как ще се отрази на структурата на общинското здравеопазване?
– Това ще промени броя на специалистите в дадените райони. Там, където има повече заболявания от един тип, ще насочим и повече специалисти със съответната специалност. Трябва да бъде възстановен и т.нар. профилактичен принцип или принципът на диспансеризацията, който за съжаление се провежда формално както в София, така и в страната. Ще възстановим и патронажните сестри по отделните заболявания. Не случайно много наблягам на връщането на домашните посещения. Не, че сега ги няма в някаква форма – джипитата ги правят, но първо трябва да има допълнително заплащане, защото това ще мотивира още повече отношението на лекарите към грижата за пациентите. Има и една по-малка, но важна група на хората с професионални заболявания. На тях здравеопазването в България им дължи не само отношение, но и грижа. През следващия месец ще създадем звено за трудова медицина към общинското здравеопазване. Ще го настаним най-вероятно в Пета градска болница. В София има и достатъчно държавни и частни звена, в които след конкурс ще извършваме профилактични прегледи, които са според вида работа и ще оценяваме професионалния риск.
Новата здравна карта предвижда и по-добра координация между ДКЦ-тата, които са отделни, и тези, които са в болнични заведения. Понякога се получава така, че всеки работи за себе си, а това не е в полза на цялостното здравеопазване. Всяко от ДКЦ-тата ще бъде в пряка координация с определена общинска болница и пациентите ще се пренасочват натам.
– Връщате районирането?
– Не е райониране, а по-скоро координация, която е в полза на пациента – да не бъде разкарван в отделните звена.
– Пошегувахте се, че с Вас като зам.-кмет София вече има шеста общинска болница – ВМА. Кое ДКЦ ще е към нея?
– Към ВМА по-скоро има два въпроса – единият е да се използва спешното звено с договор с общината. Също и звеното на Окръжна болница. Ще предложа договор на “Софиямед” и на “Токуда” – ръководствата на болниците са съгласни. Това няма да струва на общината пари – въпросът за финансирането ще го реши здравното министерство с допълнителна субсидия за спешна помощ.
– Ще има ли пари за това на фона на информациите, че здравната система е недофинансирана и средствата ще свършат до лятото?
– Сякаш има известен разнобой между здравната каса и министерството. Все пак здравната каса е една добре смазана машина и тя зависи много и от районните каси в страната, както и в София. Но глобалната политика в сектора се определя от Министерството на здравеопазването, и то не трябва да абдикира от тази своя функция. Не може да се обвинява касата за наредби, които е издала здравната министърка. И друго важно нещо – касата има резерв. Може да ползва всеки месец 5% от него и се надявам да го направи. Освен това обикновено юли-август се прави корекция в бюджета на касата за сметка на резерва, където има достатъчно средства – над 250 млн. лв. Така че смятам, че и допълнителните идеи на общината ще намерят финансиране. Ние работим и по две оперативни програми на ЕС и се надяваме до края на годината да получим одобрение на няколко проекта. От Глобалния екофонд ще искаме средства по проекти за енергийна ефективност на две болници – “Св. София” и Втора градска болница.
– През годините периодично се говореше за приватизация на ДКЦ-тата. Смятате ли, че трябва да се продават сгради на бивши поликлиники?
– Няма да се приватизира работещо ДКЦ. Има четири обаче, които са без дейност и са в ликвидация. Сградите им дори не се използват за друга дейност. Някои можем да предоставим на болници. Например ще дадем медицинския център в Банкя на Пета градска болница. Но има и ДКЦ-та, които не са типични, а са в преустроявани сгради.
За тях вече ще се мисли да бъдат използвани от общината за други цели, но не да се продават. Безсмислено е да се приватизират типично здравни заведения. Даже и в САЩ се отказаха от това преди 30 г., а в Европа – преди 15 г. Приватизира се дейност, а не сгради. По-печелившо е, а и не изисква такава голяма инвестиция. Общината има нужда от дадена дейност – участва със сградата като апортна вноска, но останалото е за сметка на този, който я получи. Има вариант и за договор за управление. Това ще са още приходи за общината. Защото приватизацията лишава следващото поколение от възможности, които сега ги има.
– София вече има 5 спешни кабинета към ДКЦ-та. Ще бъдат ли разкрити нови?
– Разговаряме с Бърза помощ и с управителите на ДКЦ-тата тези кабинети да бъдат използвани ефективно. Те са добре оборудвани. До края на годината ще има още 3 спешни кабинета. Те първо ще осигигурят това, което законът изисква от ДКЦ-тата и от което има оплаквания – 24 часа разположение на лекари. След като бъде направено домашно посещение при пациент, ако той се нуждае от болнично лечение или превоз до него, ще се осигурява и тази услуга. В момента е разработена само за психиатрична помощ, но се надявам до юни да направим и за деца до 1 г. и възрастни хора над 65 г. Проблемът не е финансов, той е решен, а у лекарите, които ще работят. Те трябва да бъдат добре мотивирани. Ще бъдат от общинските болници и ще им се заплаща допълнително.
– Ще има ли скоро изнесени центрове на Бърза помощ по кварталите?
– Донякъде такива бяха направени и линейки са изнесени в някои болници – в ИСУЛ и в “Пирогов”. Но това подлежи на развитие. Линейки трябва да бъдат разположени на различни места в София, за да могат да стигат по-бързо до пациентите. Това е проект на Министерството на здравеопазването, Бърза помощ и общината. Изискват се още разговори, договори и пряката помощ на ръководствата на болниците.
– Линейките, с които разполага Бърза помощ, достатъчни ли са за града?
– Даже са повече. Проблемът не е в тях, а у хората – само за около 40% от линейките има персонал и лекарите не достигат.
– Като шеф на ВМА имахте план да изградите хеликоптерна площадка за спешни случаи.
– Вече има проект за многоетажен паркинг, отгоре с хеликоптерна площадка, до ВМА и Александровска болница. Такава площадка има и се използва, но не за всички типове хеликоптери, в Правителствена болница. И в момента се водят преговори да има още една до “Пирогов”. Там има военни имоти, които могат да се използват за това.
– Голям е проблемът с паркирането около болниците. На някои места около тях има и платени зони за престой. Как ще бъде решен този проблем?
– Паркингите не достигат около болниците и това е основният проблем. В някои здравни заведения са направени платени, но това не решава въпроса. Още повече че човек, като отива в болница, не знае колко време ще му отнеме. В някои страни е решен проблемът с паркинги, които са по-далече от болниците и има автобуси, които превозват пациентите. Проблемът в София не може да се реши с едно махване на вълшебна пръчка. Но лека-полека ще оглеждаме към кои болници може да отделим и дадем терени за паркинги. Това ще стане в рамките на няколко месеца. Основно проблем с паркирането има около ВМА, “Пирогов”, Детската болница, Инфекциозна болница. Ще се мисли за изграждане на подземни паркинги, а също така и за надземни многоетажни. Проблем с паркирането имат и джипитата, и лекарите, които ходят на домашни посещения. Когато са с личните си автомобили, или ги глобяват, или им слагат скоби, или ги вдигат. Това трябва не бъде разгледано не само от общинския съвет, но и да се промени законът. Имаме предложение до общинския съвет да бъдат въведени стикери за паркиране в зоните за лекарите, когато са на посещения при пациент.
– В какво състояние са общинските болници? Имат ли нови задължения?
– Дълговете са минимални – около 450 000 лв. Това е добре, но имахме разговори със здравната каса за повишаване на лимитите. И оттук нататък въпросът опира до нови технологии и апаратура. Това също не може да стане изведнъж. Допълнителни средства за тази цел се отделят от приватизацията на общината. Радвам се, че сега ще завършим в пълен обем онкодиспансера с финансиране от оперативна програма.
– Добре познавате болниците в София. На какво ниво са общинските в сравнение с държавните болници и ВМА?
– ВМА разполага с върхови технологии и софиянци могат да ги ползват. Но тези технологии не са задача на общинските болници. В крайна сметка всичко зависи от хората – имаш ли ги, имаш всичко.

Източник: в-к Труд