vladimir zarev
Роден е през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи в сп. “Съвременник” от 1973 г. като редактор, зав. отдел, зам. главен и главен редактор. Автор на 16 книги, 10 от които романи. По романа му “Битието” е заснет сериалът “Дървото на живота”.

 

Г-н Зарев, във филма “Дървото на живота”, изграден по мотиви от романа ви “Битието”, претворявате исторически събития и герои от началото на миналия век. Каква карма носим съвременните българи? С какво сме обременени и с какво облагодетелствани от предците си?
Доста е тежка кармата на българите. За жалост голяма част от характеристиките, които определят националния ни характер, идват от турското робство, когато се извършват две огромни, драматични поражения. Първото е, че се нарушава националният ни генетичен фонд. Известна е поговорката “Преклонена глава сабя не я сече”. Възпроизвеждали са се най-вече примирените, подчинените, уплашените и пречупени българи. По-смелите, по-интелигентните и одързостени наши сънародници, които са искали да осъществят някакъв национален идеал, физически са били унищожавани и не са оставили своето продължение.
Второто, което силно влияе и до днес в националната ни съдба, е недоверието, бих казал ненавистта дори, на българина към институциите. Институционализмът у нас е на много ниско ниво.
Защо?
Ако обърнем поглед назад, ще проумеем, че българинът не се е разпознавал в управниците си, защото султанът не е бил неговият княз, нито кадията – неговият съдия. Мохамеданството не е неговата вяра, полумесецът не е неговият символ и аллах не е неговият бог. Чужди, натрапени, омразни са по това време наместниците на държавната власт. Самата държава е враг в продължение на векове, през които се трупа и съпротивата, неуважението към нейните институции… А и до днес виждаме например с какъв невероятен авторитет се ползват институциите в Англия, от какво значение са натрупванията на традиции, памет и законност в общото им национално живеене.
А силно изразеният ни индивидуализъм откъде идва?
Пак оттам, от дъното на несвободата. Индивидуализмът ни е силен, отстояван, защото винаги сме се спасявали поединично. Зад високите зидове, в семейството, в Балкана. Най-често се чувстваме сами в общността. Българинът сам по себе си е интелигентен, умен, притежава невероятни качества, но трудно вирее и работи в екип, правилата все нещо го дразнят и му пречат.
Оттук произтича моят гняв към днешната политическа класа, която не само че позволи разграбване на националното богатство, но и съучаства в него с алчна безмилостност. Не само че прогони близо два милиона българи извън страната, но и не прояви и воля за създаването на голяма и общозначима кауза, която да обедини националната енергия. Политическата класа наложи фасадната демокрация, която в същността си е анархия, тенденциозно поддържана анархия дори, убеден съм. Така бе попиляна колосалната възможност да се окуражи градивната същност на нацията, на предприемчивия дух, да се осмисли свободата като равновесие между частния и обществения интерес.
Днес възможно ли е да се роди национална идея, която да обедини и събуди енергията на народа ни?
Аз съм сред тези, които поддържат протестиращите, защото очевидно това е пътят за създаване на гражданско общество. Хората вече осъзнават силата си и показват категорично на егоистичните политици, че обществените промени и решения занапред ще зависят и от тях, избирателите. Че могат да бъдат несъгласни, да изискват, и в крайна сметка да наложат собствената си воля. Това е прекрасно. Но само ако тези протести са насочени срещу цялата политическа класа, срещу всяко погрешно, лобистко, цинично и късогледо действие. Ако са против определена партия или партии, те по-скоро разединяват народа. Гражданското общество трябва да се състои от хора, които имат различни политически позиции. Тогава то ще е изключително силно и ще може да държи изкъсо политиците.
Казвате, че за да успеят, протестите трябва да са надпартийни? Засега обаче това не се очертава.
Само тогава може да бъде увлечено цялото общество. Иначе едната половина застава организирана срещу другата. Протест и контрапротест, предизвикване на взаимна омраза. Разделяш, за да владееш. Така като че ли стана и при студентите. По тази причина не се откроиха истински лидери, не се формулираха конкретни искания. Например да се разсекретят и осветлят големите сделки, направени през последните 20 години, за да се види цялата цинична отвратителност на политическата класа и прилежащите задкулисия. Защото това е в името на частните, а не на националните интереси.
Неспособността им да излъчат лидери и послания не се ли дължи и на това, че най-интелигентните и решителните напуснаха България?
Това е една от възможните причини. Мнозина от най-интелигентните и способните и тези, които са най-склонни да рискуват, напуснаха България. Но не е почтено да се правят подобни обобщения наедро, така обиждаме останалите или завърналите се тук, работещи и активни наши сънародници. В обществото се случват и окуражаващи събития, има тенденции, които ме обнадеждават. Тези дни имах среща с млад, умен и много образован човек, името му е Николай Драгов, от когото разбрах, че идва едно поколение, което остава в България и иска да промени нещата отвътре. Изграждат се широките основи на модерна IT индустрия. От този младеж научих, че в момента работи голяма българска софтуерна компания, конкурентоспособна на световни фирми. Той и негови колеги се събират в общество на реализирани хора с визия за бъдещето и споделени ценности, с идеи за изграждане на работещи социални модели. Бих нарекъл общността им и духовна. Те искат да останат в България и да променят България. А това, повярвайте, е много лесно, защото имаме изключителна земя, невероятно красива природа и бързо можем да се справим, ако от обществения организъм се изрежат “същинските тумори”.
Преживяхме толкова разочарования, че трудно можем да повярваме, че бързо и лесно можем да се оправим.
Ако политическата класа, самоопределяща се често като елит, не осъзнае собствената си отговорност към националното ни битие, аз съм сигурен, че ще последват събития , за които не ми се и мисли. Границата на българската търпимост е почти достигната. Голяма част от хората дори не живеят, а съществуват на ръба. 20 и няколко години в историческото битие са миг, но са една трета от човешката участ.
Споделяте ли песимистичните прогнози, че се топим безвъзвратно. Демографският проблем наистина е сериозен, но наистина ли може да се стигне до изчезване на българската нация?
Българският народ е преодолял много и страшни премеждия. Преминал е през византийско робство и опасността да бъде асимилиран. Не е станало. След това турското робство обезкръвява народа, но и създава редица от качествата му за оцеляване. За жалост цялото българско битие е история най-вече на оцеляването. Несъмнено помним и няколко звездни мига – Освобождението, Съединението, Българо-сръбската война, Балканската война. За съжаление и българската буржоазия, и социализмът не позволяват да се разгърнат нито градивните сили, нито предприемчивостта. Дано да оцелеем, но този път ще е по-трудно и по други причини.
Кои са тези причини?
Голяма е опасността, която носи глобализмът. Това са идеи на много богати хора, управляващи властващите механизми, по които се движи светът и основният им стремеж е насочен към глобалния човек. Той, уви, трябва да е под средноинтелигентен, да е примерен работник, да умее само едно нещо и да притежава най-важното, обгрижвано качество – да консумира, да консумира и да консумира. Ако има една кола, иска втора. Ако притежава едно жилище, копнее за второ и т.н. Този стремеж на човека да се разширява не духовно, а в материалния свят, се използва рационално. Това прави хората привидно щастливи в своята елементарност. А в материалното няма национални идеи. То не носи национален дух. Освен тоталната бедност на българина и смущаващата несправедливост, обърнете внимание и какъв генетичен материал остана, и кой се възпроизвежда. Промени се човешкият пейзаж по улиците. Интелигентните хора, които навремето срещахме по улиците, сега почти изчезнаха. За жалост България все повече се превръща в територия.
Какво непременно трябва да се направи, за да не се превърне в територия?
Първо, да се прекъсне връзката между мафията и държавността. Второ, да се възвърне справедливостта. Изключително важно е, защото освен че хората обедняха много, в България витае усещането за тотална несправедливост. Не става въпрос дори за съотношение между бедни и богати, където ножицата е докрай отворена. Има незаслужено богати хора, които продължават да трупат пари по нечестен начин. Има и незаслужено бедни хора с качества, които са маргинализирани и натикани в бита, в първосигналното. Да се възстанови справедливостта означава хората да могат да живеят нормално от почтения си труд, така ще се върне и усещането за просперитет, ще се създаде чувство за бъдещност. Голяма част от напусналите ще се върнат. Повярвайте, където и да отиде, българинът си остава чужденец. Винаги има носталгия по езика, по страната, по светлината, по усмивките на хората. Защото хората се различават и по това за какво се смеят.
Вие имате теория, че добрата литература преди 1989 г. е играла ролята на опозиционна партия. Как?
Хората се събираха около добрата книга. Тя беше форма на единение и по този начин на протест. Да четеш американска литература или добри български писатели беше форма на отрицание на скудоумието на времето. Четенето е може би най-висшето удоволствие. Когато човек прочете книга, той я дописва, става неин съавтор. В някакъв смисъл той досътворява нейния свят и се съизмерва с бога, тъй като прочетената книга става и негово творение.
Като писател сте прониквали в душевността на всякакви хора. Кои качества могат да ни помогнат сами да се измъкнем от блатото?
Българинът притежава вродено чувство за справедливост. Съгласен е дори животът му да е труден, но да бъде справедлив. Българинът е невероятно находчив, жилав, устойчив и изключително приспособим в добрия смисъл. Световен шампион е по оцеляване, с все още съхранени чувство за хумор и култ към образованието. Нима е малко?

 

Интервю на Валентина Петкова, източник: в-к Труд