Корпоративната социална отговорност (КСО) означава компаниите да работят доброволно, без да са принуждавани от закона, за постигане на социални и екологични цели в рамките на своите ежедневни бизнес дейности. Това определение фигурира на уебсайта на Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия.

В този контекст, КСО обхваща редица области: „Европа 2020“ (по-специално нови умения и нови работни места, младеж, местно развитие), бизнес и човешки права, докладване във връзка с корпоративната социална отговорност, социално отговорно възлагане на обществени поръчки.

„В България през последните 2-3 години наблюдавахме почти пълно разминаване между външните процеси и тяхното национално отразяване. В повечето европейски икономики корпоративната отговорност и етичното бизнес поведение са неизменна част от стратегиите за устойчивото развитие на компаниите. В страната ни за съжаление това не е така“, категорична е Марина Стефанова, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.

Борис Колев, изпълнителен директор на Българска мрежа за корпоративна социална отговорност и Вероника Нинова, главен секретар на Асоциация „Корпоративна социална отговорност – България” са оптимисти по отношение на навлизането и еволюцията на КСО в страната.

Борис Колев е на мнение, че през последните години се наблюдават доста интересни и благоприятни тенденции в КСО сферата.

„Допреди 4-5 години под термина КСО предимно корпоративния сектор разбираше PR на инициативи, най-вече дарителски, а главните дейности се развиваха около тендецията да се похвалим пред медиите за доброто, което компанията е направила. Ако дотогава при много голяма част от проектите бюджетът за медии и отразяване превишаваше в пъти реалното дарение или спонсорство, вече можем да се похвалим, че не е така. Негативната тенденция, която бяхме кръстили “Green Washing” е доста изчезнала и можем дори да кажем, че е доста рядко срещана вече“, коментира Колев.
Според специалиста от Българска мрежа за КСО, най-интересната и съществена тенденция е, че огромна част от компаниите са започнали или започват в момента да гледат „навътре“ в компанията, когато реализират КСО инициативи. „Обръщат се към човешкия персонал и служителите и поставят тях и семействата им на първо място при избора на каузи. Все повече компании реализират дори помощ на външни бенефициенти и НПО-та чрез доброволчески инициативи на служителите, а е просто с пасивни финансови дарения. Изминалата финансова криза принуди големите компании, но и доста от по-малките да осъзнаят, че най-важния актив са човешките ресурси и не само наличието на хора, но и тяхното щастие в компанията, положителни емоци, мотивация и ангажираност към каузи и ежедневната им удовлетвореност“, обясни Колев.
От друга страна, според него бизнесът е започнал да разбира, че правейки просто финансови дарения за различни каузи в доста от случаите не само че не е достатъчно, но и дългосрочния резултат за бенефициента често не е положителен.

Все повече в компаниите се говори за дългосрочни устойчиви практики и дейности, подкрепят се различни каузи в дългосрочен план с хоризонт 2-3 и повече години, отчита Колев.

Друга интересна тенденция, която наблюдава представителят на Българска мрежа за КСО вече в няколко от големите международни компании, е че са започнали да дават все повече правомощия и отговорности и свобода в избора и реализирането на идеи на местните управленски екипи, за разлика от преди, когато най-често централизирани каузи и дейности се „спускат отгоре“.

„И накрая, но не последно по важност, можем да се похвалим, че наблюдаваме тенденция във все по-сериозна отчетност в НПО сектора, по инициатива на компаниите, които започват да търсят все по-подробни и реални отчети за изразходване на средствата които са дали и тяхната ефективност“, посочи Колев.

Дори и в България концепцията за КСО вече еволюира и все по-голяма част от компаниите са наясно, че тяхната социална отговорност не се свежда само до дарение или подкрепа на случайно избрана кауза, смята Вероника Нинова, главен секретар на Асоциация „КСО – България”. „Все повече фирми анализират своята дейност и цели и на тяхна база създават интегрирани политики за КСО, които са в съзвучие с дългосрочния план за развитие на компанията. Чудесно е, че понятието навлиза и в публичния сектор. В края на 2014 г. например беше реализирани серия от обучения за държавната администрация с цел запознаване с добри световни практики в сферата на социалната отговорност и изготвяне на нова стратегия за КСО“, изтъкна Нинова.

В сферата на предприемачеството специалистката от Асоциация „КСО – България” определя като положителен фактът, че глобално, а и у нас все по-голяма скорост намира социалното предприемачество, при което успешно се балансират икономическите интереси със социалните цели в най-чистия им вид. „Постоянно развиващата се екосистема от новосъздадени компании и стартъпи също спомага за разпространението на КСО. Прави впечатление, че тези компании обикновено на много по-ранен етап започват да прилагат КСО практики. Това е предизвикано както от новаторското мислене на техните създатели, така и от факта, че КСО политиките са високо ценени от инвеститорите с оглед на обещанието за отговорно поведение“, посочи Нинова.

Специалистката твърди, че огромното количество дигитална информация и развитието на технологиите променят и КСО. „Все по-големи масиви от информация са достъпни за употреба именно за нуждите на социалната отговорност. По този начин много по-голям брой хора има възможност да се обедини около социално значими каузи по целия свят за много по-кратко време“, допълни Нинова.

Планове и стандарти

Към юни 2014 г. 15 държави членки имат актуални Национални планове за действие в КСО – Белгия, България, Кипър, Чехия, Германия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Италия, Литва, Холандия, Полша, Швеция и Обединеното Кралство, пише в изготвения от Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на ЕК „Компендиум 2014“. Все пак, липсата на подобни планове не предполага отсъствие на каквито и да е КСО инициативи, допълва се в доклада.

„От почти половин година България няма актуална Национална стратегия по КСО и най-вероятно ще имаме такава не по-рано от средата на другата година“, алармира Марина Стефанова от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.

„Националната Стратегия за КСО“ стои все така непокътната и без реални резултати. Повечето планирани дейности се отлагат във времето вече няколко правителства, а стратегията се превърна в поредния добре написан хвърчащ документ“, заяви Борис Колев от Българска мрежа за КСО.

ISO 26000 е стандартът за социална отговорност за всички организации.

Той е създаден от Организацията за международните стандарти (International Standards Organisation) през 2010 г. За да ганартира консистентност, ISO е подписала специално споразумение с ILO, Global Compact, Global Reporting Initiative (GRI) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).

Стандартът ISO 26 000 продължава да регулира политиките на КСО в компаниите, като той представлява наръчник от препоръки за отговорно поведение. Поради тази причина по него фирмите не могат да бъдат реално сертифицирани, както стои въпросът с останалите „стандартни” сертификати ISO, подчерта Вероника Нинова от Асоциация „КСО – България”. Наблюденията й показват, че в страната постоянно се провеждат обучения за имплементиране на този набор от препоръки. Не са малко компаниите, които започнаха да ги следват в ежедневната си дейност, но за съжаление този сертификат не успя да набере популярност, както сертификатът за качество например, допълни тя.

„В национален план, вярваме, че корпоративната социална отговорност трябва да бъде защитена и приоритизирана от българското законодателство и тя да бъде превърната в конкурентно предимство на компаниите, които я прилагат. Освен данъчни облекчения например, тя трябва да бъде и критерий в методологията при конкурсите за избор на изпълнител чрез обществени поръчки по ЗОП. Закономерно е държавата и всички публични институции да правят бизнес единствено с фирмите, демонстриращи отговорно и устойчиво поведение“, каза Нинова.

Борис Колев от Българска мрежа за КСО не наблюдава съществени промени около официалните стандарти през последните месеци след представянето на ISO 26000. “Стандартът ISO 26000 се прие доста добре от много от българските компании, но липсата на реален сертификат зад стандарта лимитира реалното му навлизане на много места в национален план, коментира Колев – От друга страна на европейско ниво продължават да се лансират различни устойчиви инициативи в най-различни сфери – от насърчаване на употребата на зелена енергия до инициативи за неформално допълнително образование на човешките ресурси.“

Марина Стефанова от Глобалния договор на ООН изрази мнението, че в динамична и многообразна среда, каквато е тази на корпоративната отговорност, промени настъпват постоянно, и че те са провокирани от променящите се потребности, очаквания и съзнание на отделните заинтересовани страни. „Представителите на европейските институции работят за по-голяма защита на работниците и потребителите, компаниите променят своите политики съобразно нуждите от мотивирана и квалифицирана работна ръка, потребителите стават все по-осъзнати и активно избират продукти, които да отговорят на тяхната ценностна система, посочи Стефанова – В тази връзка България също се променя. Все повече компании участват в обществения живот чрез своите социални програми. Някои от тях се интересуват от стандарти в тази област и търсят външна помощ, особено когато става въпрос за участие в глобалните верига за доставки.“

 

Източник: computerworld.bg

НАЙ-ЧЕТЕНИ

Коледен базар в Ловеч

Гинка ЧАВДАРОВА: Трябва да разплатим 3 млрд. лв., а кабинетът е оглушал

ГАЛЯ ЦВЕТАНОВА, КОЯТО НИ ДАВА ФОРМУЛАТА ЗА КАЧЕСТВЕНИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

База данни за хора с увреждания в Евростат

Нов социален проект „Бъдеще за децата на община Кърджали“

Приемат документи за лични асистенти в община Сливен

ПОСЛЕДНИ

Ден на отворените врати по НПЗХУ

Нов социален проект „Бъдеще за децата на община Кърджали“

Социална градина „Грижовник“ отвори врати в Бургас

Първо заседание на Консултативен експертен съвет по проект на АСП

Категории