По повод Десетия национален форум на доставчиците на социални услуги, който се проведе то 28 до 30 април 2015 г. в Пловдив, се обърнахме към г-н Ивайло Иванов, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане с молба да представи позиция относно оценката му за развитието на социалните политики и услуги през последните години, какви са основните предизвикателства и потребности за развитие на социалните политики и услуги и приносът им за подобряване качеството на живот на населението в България и най-вече на тази част от тях, имаща нужда от подкрепа, кои са новите видове социални услуги, които можем да очакваме в близко бъдеще, както и новите акценти в развитие на социалните услуги, предлагани до сега (в това число, въвеждане на стандарти за качество на социалните услуги, въвеждане на интегрирани услуги, подкрепена заетост и други), както и оценка относно необходимостта от нови политики и адекватни решения за резултатна промяна в живота на хората с увреждания, в това число възможности за интегрирано образование и качествена заетост на отворения пазар на труда, и какви са отговорностите и партньорството между държавата, общините и гражданския сектор за развитие и реализация на адекватни и резултатни социални услуги. Изложението на г-н Иванов можете да видите по-долу.

Развитие на социалните политики и услуги през последните години
Осигуряването на качествени, достъпни и устойчиви услуги за дългосрочна грижа на възрастни хора и хора с увреждания е един от ключовите приоритети в политическия дневен ред на Европейския съюз. Подкрепяйки държавите-членки в техните усилия за реформа, Съюзът препоръчва изпълнението на три дългосрочни цели за националните здрави и социални системи, които трябва да се преследват успоредно: гарантиране на добър достъп до здравни грижи и социални услуги, подобряване на качеството на грижите, и гарантиране на устойчивостта на финансирането им.
Социалното законодателство на Република България чрез дейностите по социалното подпомагане гарантира социална защита на хората, които поради здравни, възрастови, социални и други, независещи от тях причини, не могат да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности, които включват достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната. Тази цел се изпълнява чрез по-добра насоченост на социалните помощи и чрез усъвършенстване на механизма за предоставяне на социални услуги и създаване на условия и възможности за социална интеграция на уязвимите групи от населението – особено на хората с увреждания, възрастните хора, самотните родители, децата в риск.
АСП е администрация към министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика за социално подпомагане, в този число и предоставяне на социални услуги. Развитието на социалните услуги е от особена важност за осигуряване на достоен живот на определени рискови групи от населението. В изпълнение на социалната политика АСП активно работи за осигуряване на по-добри и достойни условия на живот и възможности за социално включване на групите в социален риск. Дейностите на АСП по предоставянето на социални услуги се свеждат до оказване на методическа помощ и подкрепа, откриване, промяна на вида и/или промяна на капацитета на социалните услуги и закриване на социални услуги, когато са делегирани от държавата дейности, както и упражняване на контрол по спазването на утвърдени критерии и стандарти за извършване на социални услуги.
С цел развиване на мрежа от социални услуги, осигуряваща възможност за равен достъп до основни услуги на уязвимите групи, се извършва планиране на социалните услуги. Планирането е от решаващо значение за ефективното социално включване на уязвимите групи и участие в живота на обществото. Осигуряването на равен достъп до услуги несъмнено е едно от основните предизвикателства в борбата със социалното изключване в България, като неговият ефект и устойчивост се засилват, когато техният подход е индивидуален и крайната цел е интеграция на пазара на труда.
Важен приоритет в политиката за предоставяне на социални услуги е реализирането на процеса на деинституционализация на хората от специализираните институции и предоставянето на социални услуги, доближаващи се до семейната среда. Основните цели на този процес са насочени предимно към деинституционализация и хуманизиране предоставянето на социални услуги, чрез подобряване качеството на живот на хората, ползващи социални услуги; развиване на мрежа от социални услуги, предоставяни в общността, с цел превенция на институционализацията на хората в неравностойно социално положение; социално включване на хората от специализираните институции и рисковите групи.
Основни предизвикателства и потребности за развитие на социалните политики и услуги и приносът им за подобряване качеството на живот на населението в България
Основните предизвикателства пред развитието на системата на социалните услуги в България са свързани с преодоляването на няколко „проблема“, а именно: недостатъчен брой услуги за възрастни хора и хора с увреждания и неравномерно разпределение на територията на страната; недостатъчни финансови ресурси; липса на приобщаваща социална и архитектурна среда; търсене на институционална грижа, най-вече за стари хора; невисока добавена стойност в заплащаните услуги, предоставяни в домашна среда за възрастни хора и хора с увреждания; както и недостатъчно развито социално предприемачество в сферата на социалните услуги.
Основните мерки, които се предприемат, с цел подобряване на качеството на живот на хората и най-вече на уязвимите и рисковите групи, нуждаещи се от подкрепа, са насочени към намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване чрез осигуряване на: възможности за заетост на неравнопоставените групи на пазара на труда и повишаване на доходите от труд; устойчиви, качествени и достъпни услуги с цел превенция на социалното изключване; устойчивост и адекватност на социалните плащания, повишаване на адекватността и устойчивостта на пенсионната система с цел подобряване качеството на живот и осигуряване на достойно стареене. С оглед на демографското развитие, се насърчава активното стареене в отговор на съвременните демографски процеси/трансформации; създават се условия за осигуряване на равнопоставеността на половете с цел активното им включване и участие във всички сфери на обществения живот; и се осигуряват равни възможности за хората с увреждания с цел насърчаване на тяхното пълноценно социално включване.
Качество на социалните услуги
Въпросът за качеството на социалните услуги е сложен и многопластов. Развитието на сектора на социалните услуги през последните години, следвайки приоритетите за децентрализация и деинституционализация, безспорно доведе до положителни промени по отношение на начина на организация, броя, обхвата, разнообразие и достъпност на социалните услуги. Постепенно се случва и промяната на нагласите в обществото и възприемане на ново разбиране за основната мисия на социалната услуга. Все повече хора споделят, че мисията на социалната услуга не се заключава само до подкрепа за физическото оцеляване на хората с увреждания, а е именно повишаване качеството им на живот във всичките му аспекти. Отговорността за осигуряване на високо качество на социалните услуги е на всички заинтересовани страни – държавни институции, доставчици на социални услуги, потребители и техните представители. Усилията за постигане на икономическа ефективност и качество на социалните услуги би следвало да вървят паралелно. Това разбиране поражда високи очаквания и поставя предизвикателства пред всички заинтересовани страни.
Нови видове социални услуги и нови акценти в развитието на социалните услуги
В контекста на икономическата и социална криза, подсилена от негативните демографски промени, осигуряването на достъпни, висококачествени и устойчиви услуги за дългосрочна грижа на възрастните хора и хората с увреждания е един от ефективните инструменти за подобряване качеството на техния живот, както и за тяхното пълноценно включване в обществото. България, както редица страни-членки на Европейския съюз, е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани със застаряване на населението, което води до повишаване на потребността от услуги за дългосрочна грижа и съответно до нарастване на обществените разходи за тези услуги. Успоредно с това, изключително сложен се оказва проблемът с гарантиране на по-високо качество на услуги, предлагани в съществуващите специализирани институции, което възпрепятства осигуряването на адекватно качество на живот на потребителите.
С оглед подобряване качеството на живот на възрастните хора и хората с увреждания и предвид негативната тенденция за застаряване на населението и нарастващата потребност от дългосрочно обгрижване на тези лица, в началото на 2014 г. бе приета и Националната стратегия за дългосрочна грижа, която е стратегическият документ, очертаващ визията за развитие на услугите за възрастните хора и хората с увреждания. Стратегията предвижда изграждане на мрежа от достъпни и качествени услуги в общността и в домашна среда, която да осигури възможност за подготовка и извеждане на възрастните хора и хората с увреждания от специализираните институции и същевременно да има превантивна роля по отношение институционализацията на тези лица. Нещо повече, изпълнението на Стратегията ще спомогне и за осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, които полагат грижи за хора с увреждания и възрастни хора. Една от целите на документа е и насърчаване на взаимодействието между здравните и социалните услуги и развитието на иновативни междусекторни услуги за възрастни хора и хора с увреждания. Дългосрочните грижи съчетават широк набор от медицински и социални услуги за хора с хронични увреждания, нуждаещи се от помощ при основни ежедневни дейности.
Защитата на достойнството и повишаването на качеството на живот на възрастните хора и хората с увреждания може да бъде постигнато чрез предоставянето на качествени, достъпни и ефективни междусекторни услуги за дългосрочна грижа, съобразени с реалните им потребности. Развитието на дългосрочна грижа е ключова цел на настоящата Стратегия. В нея се предвижда през следващите 20 години да се подобри достъпа до социални услуги в общността и в семейна среда и до здравни услуги, чрез разширяване на мрежата на тези услуги в страната, тяхното разнообразие, обем и обхват, повишаване на качеството им, както и насърчаване на взаимодействието помежду им. Реализирането на заложените в този документ приоритети и мерки изисква обединяването на усилията на всички заинтересовани страни при разработването и прилагането на политиката в подкрепа на уязвимите групи в обществото, в частност възрастните хора и хората с увреждания.
Дългосрочните грижи предполагат насърчаване и развиване на взаимодействието между социалните и здравните услуги. Различното разпределяне на отговорностите (частна/семейна – обществена), различните начини на организиране на медицинските и социалните грижи, както и различното законодателство за тях, водят до необходимостта от прилагане на нови модели и последващото им регламентиране съобразно особеностите на нашата държава.
Преходът от традиционната за България институционална грижа към услуги, предлагани в общността и семейна среда, се реализира главно чрез разширяване на кръга на услуги като дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, защитени жилища, развитие на модела за предлагане на услуги в домашна среда (личен асистент, социален асистент, домашен помощник, домашен социален патронаж).
В допълнение, в новия програмен период 2014 – 2020 г. в приоритетна ос № 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ са предвидени конкретни мерки, свързани с: увеличаване на броя на хората с увреждания, които са започнали да търсят работа или са заети чрез предоставяне на социални и здравни услуги, включително чрез интегрирани мерки за хора с увреждания и техните семейства; подобряване на достъпа на хора с увреждания и хора над 65 г. в невъзможност за самообслужване до услуги за социално включване и здравеопазване; намаляване броя на възрастните и хората с увреждания, настанени в институции чрез предоставяне на социални и здравни услуги в общността, включително услуги за дългосрочна грижа.
Отговорности и партньорството между държавата, общините и гражданския сектор за развитие и реализация на адекватни и резултатни социални услуги
Социалните услуги се предоставят от: държавата, общините, физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица; както и чуждестранни физически или юридически лица от държави членки на ЕС или от други държави – страни по споразумението за Европейско икономическо пространство, регистрирани като търговци съгласно националното си законодателство. Социалните услуги могат да се предоставят и при съвместното им участие въз основа на договор.
Важно е да се подчертае, че социалните услуги в Република България са децентрализирани и управлението им е възложено на кметовете на съответните общини. Съгласно Закона за социално подпомагане (ЗСП) кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение на случаите на възлагане на управлението. Работодател на персонала в социалната услуга, която делегирана от държавата дейност и местна дейност, е нейният ръководител. Този факт е от изключително значение от гледна точка на предоставената възможност на общините да развиват и управляват услугите въз основа на идентифицираните потребности на населението от конкретни социални услуги.
Законът предвижда възможност кметовете на общини да възлагат управлението на специализирани институции и услуги в общността на доставчици на социални услуги, вписани в Регистъра на доставчиците на социални услуги към Агенцията за социално подпомагане, чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат.
Възможност за сътрудничество е междусекторното взаимодействие при предоставянето на социални услуги, в това число и публично-частното партньорство, като форма на партньорство между публичния и частния сектор за изпълнението на проект или предоставянето на услуга на публичния сектор и/или от обществен интерес, при разпределяне на разходите, ползите и рисковете на сътрудничеството във взаимна изгода на двете страни.
Целта е да се търси партньорство между представители на централна/местна власт и частния сектор, било като доставчик на услуги или като източника за съфинансиране на тези услуги. В резултат на това фокусът на дейност и функции на местните власти се измества от пряко предоставяне на социални услуги към възлагането им на други доставчици, контролни функции и разработване на местни стратегии и политики.
Договарянето с външни доставчици е ефективна алтернатива на монополното предоставяне на услугите и възможност за създаване на разграничение между контрол и предоставяне – местните власти се разтоварват от директното предоставяне на услугата, като в същото време гарантират качеството й чрез стриктен контрол. Договарянето създава предпоставки за конкуренция, която повишава прозрачността, отговорността и качеството в разходването на публичните средства. Договарянето на публични услуги с външни доставчици цели да подпомогне реализирането на определени политики, да стимулира демонополизацията на пазара и създаде предпоставки за публично-частни партньорства.
В резултат на публично-частните партньорства може да се постигне равнопоставеност на всички доставчици, включително общинските, да се уеднаквят правилата за управление на договорите с външни доставчици на социални услуги, както и да се разпределят контролните функции между централната и местната власт. Разширяват се възможностите на общините да преразпределят средства от държавно делегираните услуги и да се повиши контрола при изразходване на държавно делегирани средства.