Пред хората, решили да бъдат приемни родители, все още има доста трудности. Инициативата „Приеми дете. Създай бъдеще“ е проект на Мтел и Национална мрежа за децата, с чиято помощ над 200 деца, настанени в приемни семейства, са получили помощ от 200 лева от Мтел. Поредицата материали на „Стандарт“, посветени на проблемите, с които се сблъскват тези семейства, продължава. На какви изисквания трябва да отговаря всеки, решил да се впусне в предизвикателството приемна грижа, попитахме Иван Иванов, управител на Фондация „Агапедия-България“.

 

– Г-н Иванов, можем ли да кажем какви са хората, който решават да бъдат приемни родители – по-заможни, без собствени деца или с вече пораснали такива?

– Познаваме и подкрепяме приемни родители и от трите посочени от вас групи. Не ги делим по този начин. За нас е важно да имат правилни мотиви и нагласи за приемната грижа. За да няма голямо противоречие между очакванията и реалността, всички кандидат приемни родители задължително трябва да преминат през специално обучение, което нашите експерти провеждат. Целта е приемното семейство да успее да осигури сигурна среда за приемното дете, в която то да разгърне пълния си потенциал, да израсне емоционално и придобие добри социални умения.

Приемната грижа би трябвало да бъде временна мярка за детето и да се работи за връщане в биологичното му семейство, което в същото време да бъде подкрепяно от институциите, отговорни за това. В повечето случаи обаче приемното семейство се превръща в постоянна семейна среда за настанените деца.

– Как преценявате, че един човек е подходящ да бъде приемен родител? През какво обучение минават желаещите?

– Обучението е много важно. То се извършва по одобрена от Министерство на труда и социалната политика програма и специално разработени обучителни модули. Обикновено се провежда в група с интерактивни методи за възрастни и се включват и двамата съпрузи. Повечето семейства са кандидати за доброволно приемно семейство.

Кандидатите за професионално такова освен базово обучение получават и допълнителна квалификация за отглеждане и възпитание на деца. Обучението дава възможност на кандидатите да видят живота през очите на приемните и осиновените деца. Да осъзнаят техните най-важни потребности, да подкрепят идентичността им и връзката с биологичните родители, да изследват как емоционалните и физически травми се отразяват върху развитието на децата. Дискутират се задълбочено важни теми като дисциплина, загуба, привързаност, закрила и много други. В края на курса обучителите изготвят доклад до отдел „Закрила на детето“, който оценява дали семейството е готово да посрещне предизвикателствата на приемната грижа. Въз основа на това мнение комисията по приемна грижа в Районна дирекция „Социално подпомагане“ решава дали да впише съответното семейство в Регистър за приемни родители и на следващ етап да настани дете в дома им.

– На какъв принцип се определя кое дете в кое семейство да отиде?

– Изборът на подходящо приемно семейство за определено дете се прави от Дирекция „Социално подпомагане“. Най-общо казано, избира се семейство, чиито знания и умения в най-голяма степен да могат да отговорят на нуждите на конкретното дете.

– Колко най-дълго едно дете може да остане в приемно семейство, има ли някакви срокове?

– Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях /чл.3/ определя няколко вида настаняване в приемно семейство. Те са следните: краткосрочно – до 1 година с цел да се подкрепят временно родителите и детето да се върне при тях; дългосрочно – в случаите, когато е трудно да се случи връщане на детето в биологичното семейство и осиновяване; спешно – за деца, изпаднали в бедствена ситуация, застрашаваща живота и здравето им; заместваща приемна грижа – когато е необходимо някой да замести приемния родител, който се грижи за това дете.

– Какви са вашите наблюдения, трудно ли приемните семейства се разделят с децата, когато дойде време?

– Да, за повечето това е житейско изпитание. Тъй като приемните деца често остават в съответното семейство години наред, се получава дълбока емоционална връзка между двете страни и често сбогуването не е леко. Някои стигат до осъзнатото решение да осиновят приемното си дете. Други се зареждат от щастието, че са помогнали на детето в труден за него и родителите му период и са готови за следващото. Има и доста случаи, в които детето се превръща в млада жена или мъж, следва или работи, но продължава да живее с приемния си родител.

 

Източник: standartnews.com