На 14 май 2015 г. Европейската комисия (ЕК) прие пакет от индивидуални икономически препоръки за държавите членки като част от Европейския семестър.
Пакетът със специфични препоръки за държавите членки се изготвя поотделно за всяка страна и съдържа съвети как да се улесни създаването на нови работни места и икономически растеж, като едновременно с това държавите провеждат разумна фискална политика. Препоръките са публикувани всяка пролет като част от Европейския семестър – механизмът на ЕС, чрез който се постига координация на икономическите политики. Препоръките се изготвят за 12-18 месеца напред.
В съдържанието на публикувания документ присъстват следните препоръки:
1. През 2015 г. да избегне структурното влошаване на публичните финанси, а през 2016 г. да постигне корекция от 0,5 % от БВП. Да предприеме решителни
мерки за подобряване на събирането на данъците и за справяне със сенчестата икономика въз основа на цялостен анализ на риска и оценка на предприетите
по-рано мерки. Да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, по-специално чрез преразглеждане на ценообразуването на
здравните грижи и укрепване на извънболничната и първичната медицинскапомощ.
2. До декември 2015 г. да извърши независим анализ на качеството на активите в цялата банкова система, както и да я подложи на възходящ (отдолу нагоре) тест
за устойчивост в тясно сътрудничество с европейските органи. Да извърши преглед на портфейлите за пенсионните фондове и застрахователния сектор. Да
преразгледа и подсили надзора в банковия и небанковия финансов сектор, включително чрез укрепване на разпоредбите за гарантиране на депозитите и
оздравяване на банките. Да подобри корпоративното управление сред финансовите посредници, включително чрез преодоляване на риска от концентрация и експозициите към свързани лица.
3. Да изготви интегриран подход за групите, намиращи се в маргинално положение на пазара на труда, по-специално възрастните работници и младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. След консултации със социалните партньори и в съответствие с националните практики, да създаде прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата и на минималните социалноосигурителни вноски с оглед на тяхното въздействие върху бедността сред работещите, разкриването на работни места и конкурентоспособността.
4. Да приеме реформата на Закона за училищното образование и да увеличи участието в образователната система на децата в неравностойно положение,
особено на ромите, като подобри достъпа до качествено образование в началните класове.
5. С цел подобряване на инвестиционния климат, да подготви всеобхватна реформа на правната уредба на несъстоятелността въз основа на най-добрите
международни практики и експертен опит, и по-специално да подобри механизмите за преструктуриране преди несъстоятелност и за извънсъдебно преструктуриране.
В доклада за България в рамките на Европейския семестър, който беше публикуван през февруари, ЕК оцени напредъка на страната в ключови области. В началото на годината Брюксел заключи, че в България са налице макроикономически дисбаланси:
„Сътресенията във финансовия сектор през 2014 г. породиха загриженост относно банкови практики в частта от него, принадлежаща на местни акционери, които практики могат да имат значителни последици за финансовия сектор и за цялостната макроикономическа стабилност. Освен това все още отрицателната, макар и подобряваща се, външна позиция, свръхзадлъжнялостта на предприятията и слабото адаптиране на пазара на труда продължават да представляват макроикономически рискове и заслужават специално внимание.“
Какви са цялостните заключения за ЕС
Икономиката на ЕС отбелязва растеж, но причината е, че икономиките на страните членки са благоприятствани от външни фактори (ниските цени на горивото, стабилен световен растеж, поевтиняването на еврото и количествените улеснения в политиката на ЕС). Всички държави членки ще спечелят от тези тенденции до известна степен, но позитивните фактори са краткосрочни.
Слабостите на ЕС в резултат на кризата са все още налице и дългосрочният растеж е нисък. Някои държави прилагат реформи на трудовия пазар, но като цяло безработицата е неприемливо висока (9.6%).
„Бедността и маргинализацията са се увеличили“, предупреждава ЕК.
Бюджетните дефицити продължават да намаляват, но нивата на частен и публичен дълг са високи и пречат на инвестициите и растежа в контекста на нисък растеж и ниска инфлация. Броят на необслужваните кредити е висок и продължава да расте в някои държави членки.
Недостигът на инвестиции в ЕС има негативен ефект върху вътрешното търсене и потенциалния растеж в дългосрочен план. Други негативни фактори са спадът в производителността и застаряващото население.