Социалните предприятия – организации, които генерират приходи, но ги насочват в социална полза, остават зад гърба си трудна година и един програмен период, в който част от наличните европейски средства не успяха да стигнат до тях. И тук обаче кризата и извънредното финансиране за възстановяване от ЕК откриват нови възможности.

Затягането на икономиката постави в тежка ситуация куп работещи социални проекти като кетъринга за социални кухни и хора с увреждания „Бон апети“ на фондация „Светът на Мария“, книжарницата с мисия на сдружение „Паралелен свят“ и други социални предприятия. Част от тях получават малка, но спасителна подкрепа от Български център за нестопанско право в рамките на програмата Спаси Спасителите и Let’s Go.

В „Чудната градина“ на фондация „Свети Николай Чудотворец“ в Добрич работят 22-ма младежи с увреждания, повечето останали без семейства. В кризата оранжериите бяха принудени да даряват производството си заради затворени  магазини и пазари, а фондацията се оказа без достъп до програмите за подпомагане – заради вече получена публична помощ за наемането на работниците. Но в „Чудната градина“ са се научили да не се отчайват.

Социалните предприятия се стремят предимно към социален ефект и в началото стои добра идея за решаване на социален проблем. Всяко социално предприятие следва да се стреми на първо място да стане устойчиво, като покрива по-голяма част от разходите за дейности от приходи, а в последствие да излезе на печалба, която да реинвестира.

Всеки един от тези етапи върви ръка за ръка с различни възможни източници на финансиране и е важно те да се познават. Грантовете са подходящи за ранния и начален етап от развитието на конкретната идея за социално предприемачество, но този евтин капитал има своите минуси – не е устойчив във времето, често пъти не е фокусиран добре и е непредвидим. За растеж и развитие на предприятието обикновено е необходимо допълващо финансиране и тук идва мястото на финансовите инструменти.

Основната процедура за финансиране на социални предприятия по ОП „Развитие на човешките ресурси“ – с бюджет от 51,3 млн. лв., е с реално изплатени 43,5 млн. лв. и подкрепени 225 нови и съществуващи организации. Част от процедурите за безвъзмездно финансиране обаче са с натрупани резерви – така например по „Подкрепа за устойчив бизнес“, по която се предоставят по 5000 лв. за консултантски услуги, сключените договори са 43 за 209 293 лв. при общ бюджет 5,86 млн. лв. Само 2 договора за 286 080 лв. са сключени по процедурата за подкрепа на социални предприятия за лица с психични разстройства и интелектуални затруднения при общ ресурс от 3 млн. лв.

Само 5 социални предприятия са се възползвали от съществуващите в момента продукти по линия на прехвърления от ОПРЧР ресурс от 70 млн. лв. към Фонда на фондовете. Според бившия вече зам.-министър на труда Зорница Русинова интересът е нисък, защото социалните предприятия не познават добре възможностите и финансиращите предприятия не разбират добре особеностите в дейността им. От средата на декември 2020 г. тя е на нова позиция – председател на Икономическия и социален съвет (ИСС).

В новия програмен период социалните предприятия ще се подкрепят както по линия на новата оперативна програма към социалното министерство, така и по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Предстоят да се детайлизират проектите по него. Социалните предприятия настояват държавата да преосмисли съществуващите форми на подкрепа като данъчни и други преференции.

Обективна статистика за реалния брой на социалните предприятия към края на 2020 г. няма. Последният доклад за състоянието на сектора е от 2015 г. Тогава социалните предприятия са били 3647 (2430 асоциации и фондации, 1000 читалища с характер на предприятия и 244 предприятия на хора с увреждания) с общ брой на заетите 26 000 души. Това е съставлявало 1,6% от общия брой на заетите и 1% от общия брой предприятия в страната. В момента в регистъра на социалните предприятия фигурират почти 30.

Източник: Сега