На 22 юни 2015 г. в София се проведе кръгла маса „ЗА икономика на светло“. Събитието беше организирано от Асоциация на индустриалния капитал в България и Национален център „Икономика на светло“. „Борбата със сивата икономика е основен приоритет за българската държава, за социалните партньори и за всички активни представители на гражданското общество. Безспорни са пораженията, които тя нанася – изкривява конкурентната среда, ощетява бюджета, подкопава обществените системи – на здравеопазването, на образованието, пенсионната, на сигурността, оказва негативно влияние върху икономическия растеж и разкриването на нови работни места”, посочиха организаторите. „Предприемането на адекватни и целенасочени действия за ограничаване на сивите практики и стимулиране на изрядно, законно поведение от страна на стопанските субекти и гражданите изисква устойчива промяна в обществените нагласи и е възможно само при целенасочени и координирани действия на държава, социални партньори и всички заинтересовани страни. За да се планират съответните действия, е необходимо да се ползват адекватни и сигурни инструменти за измерването на сивия сектор и за разкриване и прогнозиране на тенденциите в неговото развитие”, заявяват още организаторите.
В рамките на дискусията бяха представени и обсъдени актуализацията на ежегодно изчислявания Композитен индекс „Икономика на светло” за 2014 г. и мерките, предприемани от правителството и прокуратурата за ограничаване и превенция на сивия сектор. В кръглата маса участие взеха министър-председателя на Република България Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, както и редица представители на държавните институции и администрацията, на социалните партньори, на структури на организираното гражданско общество, на академичната общност и медиите.

По време на събитието министър-председателят Бойко Борисов уточни, че борбата с корупцията и контрабандата трябва да се изведе на държавно ниво. За основна задача в справяне със сивата икономика той обяви свалянето на нивото й на 1/3 от това, което е в момента. Във връзка с данни, изнесени от финансовия министър Владислав Горанов, които показват, че приходните агенции са вкарали в бюджета 1.109 млрд. повече за първите 6 месеца в сравнение с миналата година, премиерът обясни, че точно толкова пари са отишли при хората, които се занимават с контрабанда. Бойко Борисов категорично подчерта, че тези хора работят срещу държавата и прибират лесни пари. По думите му, при обществените поръчки рискът е много по-голям, защото там ЕС следи за тях. Вицепремиерът Томислав Дончев също обърна внимание на факта, че при интензивното ползване на еврофондовете се е явил един малко очакван ефект – за намаляване на сивия сектор. „Причините се крият в това, че по тях няма как да се кандидатства, ако не се декларират адекватни доходи”, уточни Дончев. Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че борбата със сивата икономика трябва да бъде общо усилие на държавата, бизнеса и цялото общество и само така може да има ефект от нея. Той обясни, че няма как да има сива икономика, ако няма данъчни престъпления, корупция, злоупотреби с обществени поръчки.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев съобщи, че за последните няколко години сивият сектор е намалял от 35 % до 32 %.Той също постави амбициозна цел за намаляването на нелоялната икономика със 7% до 2020 година. По думите му основание това да стане възможно дава фактът, че в периода 2010-2014 година тя е намаляла с 3%. Велев уточни, че тези 7 пункта биха довели размерът на сивата икономика у нас до стойност под ¼, с което бихме излезли от челната тройка на тази негативна класация. Според него това ще доведе и до увеличаването на приходите от 2,4 млрд. лева ежегодно.
Министърът на финансите Владислав Горанов бе категоричен, че държавата няма да толерира неформалната икономика. Той посочи, че ще се предприемат нови мерки за надграждане на вече съществуващите.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази мнение, че борбата трябва да е с тези, които престъпват закона, а на останалите да им бъде помогнато да излязат на светло. Той призова държавата да полага достатъчно усилия, за да гарантира събираемостта на приходите.
Доклад на АИКБ сочи, че според композитния индекс, който представлява обобщен показател за икономическите отношения от 2010 г. до 2013 г. делът на икономиката на светло е нарастнал от 64,7% до 69,19%. Причините за това са Политическата нестабилност и кризата с КТБ през изминалата година, липсата на мерки за подобряване на бизнес средата в страната, липсата на реформи в секторите енергетика, здравеопазване, МВР и образование, административното повишаване на минималната заплата и минималните осигурителни доходи, замразяването на оперативните програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“. През 2014 г. обаче тенденцията се обръща и има лек спад, като според предварителните данни индексът вече е 68,28%.

 

Източник: Агенция Фокус

НАЙ-ЧЕТЕНИ

Боряна Пунчева: Изкуство не се прави с трабант и панелка

Длъжността „Държавен експерт“ ще се заема само от служители в специализираната администрация

„Ангелски гледки“ за деца в нужда

България подготвя законодателна промяна за насърчаване на социалната икономика

Коледен базар в Ловеч

Приемат документи за лични асистенти в община Сливен

ПОСЛЕДНИ

Социална градина „Грижовник“ отвори врати в Бургас

Първо заседание на Консултативен експертен съвет по проект на АСП

Обявен прием на проекти за финансиране по НПЗХУ

Годишен доклад на Омбудсмана на Република България

Категории