Достатъчен ли е новият закон, който влезе в сила от август 2016 г., за да се реформира училищното образование? Расте впечатлението за неграмотност и пропуски в знанията на младите хора.

– Като говорим за реформи, не знам дали в момента има друга система с такава концентрация на промени, които се извършват. Немалка част от тях произтичат от новия закон. Те са свързани с образователната структура, с учебните програми, с реализирането на концепцията за приобщаващото образование, със системата на професионалното образование. Друга част от промените не произтичат от закона – например промените във финансово-разпределителния модел. Усилията, които са насочени към обхващането и задържането на всяко едно дете в системата, и подобряването на образователните резултати са перманентни задачи, които трябва да се реализират с всички инструменти на политиката независимо дали сме приели нов закон или не. Реализираме редица политики, насочени към намаляване на неграмотността и подобряване на резултатите на учениците на децата и учениците. Имаме специален проект за ограмотяване на възрастни хора. Изпълняваме и политики за обвързване на образованието с пазара на труда, разширяване на дуалното обучение, повишаване на процента ученици в системата на професионалното образование, придобиване на дигитални умения и повишаването на дигиталните компетентности, включване на повече деца в системата на предучилищното и училищното образование, включване на повече ученици в дейности за развитие на способностите и интересите.

Кога според вас ще дадат резултат тези политики?

– Инвестициите и мерките в системата на образованието са с дългосрочен ефект. Периодът на възвръщаемост на инвестициите в образованието е от едно до повече от пет десетилетия. Инвестициите в подобряването на утрешното образование започват с днешни инвестиции в учителите. Цикълът от нови учебни програми, които въвеждаме, ще приключи през 2022 г. Тогава ще завършат и първите ученици, които са започнали да учат по новите програми. От това, което виждаме като политики в другите европейски страни и това, което четем от последния доклад за световното развитие на Световната банка, който е посветен на образованието, можем да направим извода, че политиките, които провеждаме, са правилни. Това, което като че ли най-често не успяваме – не само ние, но и другите страни, е да ги обвържем по най-добрия начин с инструментите на политиката, да осигурим достатъчно ресурси, не само финансови, но и институционални, и най-вече – да направим тези политики достатъчно последователни и устойчиви.

Аз се радвам, че в сектор „Образование“ имаме относителен обществен и политически консенсус какво трябва да правим и накъде трябва да вървим. Въпреки че имаме дискусии и различия, те са по една малка част от темите – сигурно ще продължим да дискутираме дали трябва да финансираме частните училища; дали да има един учебник по предмет или неограничен брой учебници. Но по отношение на останалите теми може да кажем, че имаме относително съгласие и дискусиите са насочени към детайлите. Важното е, че направихме политическия и бюджетен избор да инвестираме в учителите, тъй като в най-голяма степен бъдещите образователни резултати зависят от това дали ще имаме добри учители.

Този „политически избор“ на третия кабинет на Бойко Борисов да увеличи двойно учителските заплати до края на мандата ще даде ли резултат? Има ли други начини, по които ще се мотивират младите хора да бъдат добри учители?

– Повишаването на възнагражденията е задължително, но не и достатъчно условие за привличането и задържането на мотивирани млади хора в педагогическата професия, което е важно за повишаване на образователните резултати. Необходими са още благоприятна среда за работа във всяка една образователна институция, доверие към учителите, постоянна квалификация. Днешните студенти, които учат за придобиване на педагогическа правоспособност, ще са учители и след 40 години, когато не знаем какъв ще бъде светът, в какво общество ще живеем. В този смисъл е задължителна постоянната квалификация на учителите, както и във всички сектори. Важно е да имаме добри учители не само в София, но и във всички региони, в т.ч. и в най-малките и отдалечени населени места. Важно е да изграждаме партньорства между образователните институции и семействата, между учителите и родителите, за да имаме взаимно доверие. Разбира се, това доверие трябва да се печели от педагогическата общност, като се полагат усилия за постоянно взаимодействие с родителите.

В последните седмици обществото се вълнува дали ратифицирането на т.нар. Истанбулска конвенция ще доведе до обучение за стереотипните и нестереотипните роли на половете и др. Ще се променят ли учебните програми заради конвенцията? Ще се учи ли как да се противодейства насилието?

– Ако бъде ратифицирана в този й вид, Истанбулската конвенция не налага промени в учебните програми или в други елементи на образователната система. Истанбулската конвенция е необходима като документ за противодействие на домашното насилие. Освен другото в нея, тя стъпва и на презумпцията, че една част от това насилие е в резултат на изграждането на стереотипни роли на пола, поради което стана повод за обществени дискусии. Нещо повече, конвенцията попадна в ценностния разлом между по-либералното и по-консервативното разбиране накъде трябва да вървим като общество. Конкретно анализирахме член 14 от конвенцията, който касае образователната система, и сме категорични, че не са необходими промени. За системата на образованието е важно ние като общество да имаме относителен консенсус на какви ценности искаме да научим децата си. Такъв набор от ценности е заложен в закона за предучилищното и училищното образование – това са националните ценности, ценностите на толерантността, за взаимното уважение, общочовешките ценности, европейските ценности.


Цялото интервю можете да прочетете в Дневник.

Автор: Здравка Андонова

Източник: Дневник, 07 февруари 2018