02.04.2021 г.
Красимира Георгиева е ръководител на Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Силистра и председател на на Фондация „Съпричастие – Силистра“. Зад уменето й да помага на хората в нужда стои дълъг и труден път, който извървява с вяра и надежда в доброто. Още когато е в осми клас, лекарите й откриват заболяването пигментна дегенерация на ретината, което постепенно прогресира, но това не я отчайва. Завършва ТМТ „Владимир Комаров“ в Силистра, специалност „Монтьор на електронни устройства“. По-късно се дипломира в Института за детски и начални учители в Добрич и от 1995 до 2001 г. и работи като начален учител. През май 2000 г. завършва олигофренопедагогика в Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Следват курсове за обучители на незрящи в компютърна грамотност с говореща програма JAWS и за методически насоки за работа и нови моменти в управлението на ЦСРИ. Участва в семинари и обучения за писане и изпълнение на проекти, касаещи хората с увреждания. Решена да следва мисията на социалната работа, натрупва много познания за света на хората със специфични потребности, научава пътищата, по които може да направи живота им по-пълноценен. Откривайки своето призвание, вече повече от десет години сърцато и всеотдайно Георгиева ръководи социалната услуга „Център за социална рехабилитация и интеграция“. Обяснението за успешната й работа е простички и кратко: „Идвайки при мен, хората без притеснение споделят проблемите си, защото аз съм една от тях и ги разбирам напълно“.

Основна движеща сила за нея е убеждението й, че човек сам трябва да се погрижи за себе си и чак тогава да очаква помощ от другаде:
„Не чакай някой да направи нещо за теб, а сам направи нещо за себе си ! В труден момент Бог ти протяга ръка, като ти изпраща точния човек. Повече от десет години работя за интеграцията и социализацията на хората с увреждания и чрез личния си опит показвам на обществото, че хората с увреждания не са по-различни от другите. И те могат да се трудят и веселят, да водят осмислен живот, участвайки активно в работата на гражданското общество. Хора, обичайте и ще бъдете обичани!“, споделя Красимира. Като свой най-голям житейски успех определя двете си дъщери – Полина и Росина, а в професионален план социалната работа й дава възможността да общува с много и различни хора, да се запознава с техните житейски съдби и да ги подкрепя.