Промени в Кодекса на труда бяха одобрени от правителството и предложени за приемане на Народното събрание. Измененията касаят намаляване на регулаторната тежест за бизнеса, нормативно уреждане на договора за стажуване като особен вид трудов договор, подпомагащ прехода от образование и обучение към устойчива и качествена заетост и служебното заличаване на изпратени уведомления за сключени трудови договори.
Една от предвидените промени е относно периода, в който работодателите отчитат пред инспекцията по труда положения извънреден труд през календарната година. В момента това се извършва на всеки шест месеца, а съгласно предвидени промени ще се извършва веднъж годишно – до 31 януари на следващата календарна година.
Задължението на работодателите да осигуряват за нуждите на контрола за спазване на трудовото законодателство ревизионни книги в предприятието, неговите поделения, обекти и работни площадки и на други места, на които се полага наемен труд, се предвижда да отпадне.
Като особен вид трудов договор в Кодекса на труда ще бъда предвиден договор за стажуване. Той се разглежда също и като мярка за подкрепа на младежката заетост. Предлагат се текстове, според които работодателите ще могат да сключват трудов договор с условие за стажуване с младежи на възраст до 29 г., които са завършили средно или висше училище и нямат трудов стаж или професионален опит по придобитата професия или специалност. Такъв договор ще може да се сключва само веднъж с едно и също лице. Младежите ще се наемат за стажуване на длъжности, които съответстват на тяхната квалификация, за срок от шест до 12 месеца. Целта на стажуването е усвояване на практически умения в процеса на изпълнение на работата под ръководството на наставник. Отношенията между работодателя и наставника ще се уреждат в допълнително споразумение към трудовия му договор. В 14-дневен срок от прекратяване на трудовия договор с условие за стажуване работодателят ще издава на лицето, което е стажувало, препоръка, с която то ще може да удостовери придобитите умения пред бъдещи работодатели.
Третата промяна е свързана с оправомощаване на контролните органи на Главна инспекция по труда (ГИТ) да дава задължителни предписания на работодателите да заличават уведомления за сключени договори, ако установят, че няма доказателства за съществуване на трудово правоотношение. Това се налага поради факта, че през последните години са констатирани голям брой случаи на злоупотреба с личните данни на работници и служители, които се използват за извършване на регистрация на трудов договор, без такъв да е сключен между страните. Когато работодателят не изпълни в срок даденото му задължително предписание или ако не бъде открит на адреса на управление, ГИТ ще уведомява НАП за служебно заличаване на уведомлението за сключен трудов договор.
Промените, предложени в Кодекса на труда във връзка със служебното заличаване на подадени уведомления за сключени трудови договори, защитават правата и гарантират интересите на работниците и служителите. Чрез тях ще бъдат предотвратени последиците от фигуриращ в регистъра на НАП запис за сключен трудов договор, когато фактически и документално не може да се установи възникнало трудово правоотношение между страните.
Законопроектът е приет на вносител и е публикуван за обществено обсъждане в интернет страницата на МТСП. Вече е одобрен от социалните партньори в НСТ.