По повод състоялия се от 28 до 30 април 2015 г. Десети национален форум на доставчиците на социални услуги, организиран от Национален алианс за социална отговорност, се обърнахме към заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров да даде оценка за развитието на социалните политики и услуги през последните години, да посочи какви са основните предизвикателства и потребности за развитие на социалните политики и услуги и приносът им за подобряване качеството на живот на населението в България и най-вече на тази част от тях, имаща нужда от подкрепа, както и каква е оценката за реализацията на процеса на деинституционализация на услугите за деца и какви са очакванията Ви за сроковете и основните акценти за деинституционализация на услугите за възрастни. По-долу можете да видите мнението на заместник-министър Лазаров за социалното измерение на европейските политики, преосмисляне на досегашните подходи, тенденциите за разширяване на системата от дългосрочни грижи и други важни за социалния сектор въпроси.

Социалното измерение на европейските политики
Ролята на социалната политика за повишаване на благосъстоянието на различните групи в обществото се засилва все повече в резултат от негативните последици от икономическата и финансова криза, свързаните с нея незадоволителни темпове на възстановяване на икономиката и предприетите мерки за ограничаване на разходите в публичния сектор. Тези обстоятелства и динамиката в социално-икономическите процеси се отразиха изключително неблагоприятно върху устойчивостта на всички социални системи в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), като България се оказа особено уязвима и силно засегната от кризата. За кратък период се наложи предприемането на съществени реформи, които да посрещнат новите реалности и да адресират по подходящ начин съществуващите предизвикателства: високите равнища на безработица, особено сред младите хора; рискът от бедност и социално изключване; рисковете пред адекватността и устойчивостта на системите за социална защита, предвид демографската характеристика на населението; ефективността на социалните трансфери; миграционните процеси; ограниченият достъп до образование и здравеопазване и други. Населението в Европа застарява. По-голямата продължителност на живота определено е свидетелство за напредък, но тя оказва въздействие върху работната сила, поради което е необходимо разходите, свързани с нея, да бъдат адаптирани. Ето защо, социалното измерение на политиките на Европейския съюз е ключов аспект на Стратегия „Европа 2020“, която цели да гарантира приобщаващ растеж с високо равнище на заетост, намаляване на броя на хората, живеещи в условия на бедност или риск от социално изключване, намаляване на неравенствата в обществото и стабилност на всички обществени системи.
Преосмисляне на досегашните подходи
Новите реалности предполагат и преосмисляне на досегашните подходи на работа в социалната сфера, които следва да бъдат адаптирани и гъвкави към непрекъснато променящата се социална среда и нарастващата потребност от грижа за уязвимите групи от населението. В унисон с приоритетите на Стратегия „Европа 2020“, на национално ниво са разработени и приети ключови стратегически документи, които да допринесат за изпълнението на националната ни цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души до 2020 г.: Национална програма за развитие: България 2020; Национална програма за реформи; Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 г.; Национална стратегия за дългосрочна грижа; Актуализирана стратегия по заетостта за периода 2013 – 2020 г.; Национална стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г.; Стратегия за превенция и намаляване дела на отпадащите и преждевременно напусналите образователната система (2013-2020) и други. Чрез заложените в тях мерки се цели да се развият нови подходи и модели за справяне с бедността и социалното изключване, основани на превенцията и смекчаване на неблагоприятните последици от бедността и да се допълнят и обогатят по специфичен начин провежданите към момента политики.
Устойчиви, качествени и достъпни социални услуги
Един от доказалите своята ефективност инструменти за социално включване са социалните услуги в общността. В тази връзка, приоритет в социалната политика е осигуряването на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги, които да отчитат индивидуалните потребности на различните уязвими групи и да имат превантивна роля по отношение на институционализацията. Стремежът е непрекъснато да повишаваме капацитета в сферата на социалните услуги чрез въвеждане на нови подходи при предоставянето им – мултидиспциплинарен подход, индивидуализиране на услугите, осигуряване на комплексна грижа, гъвкавост, ефективност и ефикасност на предлаганите услуги. Работи се и в посока развитие на изцяло нови модели на услуги, които в по-пълна степен да отговорят на потребностите на хората, като тук разчитаме в голяма степен и на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която значително допринася за разширяване на мрежата от услуги в страната и за апробиране на иновативни форми на услуги. Натрупаната практика през годините показа, че секторът на социалните услуги е изключително динамичен, като нормативната уредба следва да се адаптира и съобрази с потребността от по-добра и целенасочена подкрепа за уязвимите групи, както и да се постигне оптимално разпределение на средствата за социални услуги. В тази връзка, от началото на 2015 г. влязоха в сила промени, които въвеждат разграничителен критерий при настаняване на потребителите с различни потребности в социалните услуги в общността. Промяната бе направена и с оглед прилагане на диференциран подход при определяне на стандартите за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, чрез общинските бюджети. Разработени са и предложения за нормативни промени в Закона за социално подпомагане в посока по-пълно гарантиране на правата на потребителите и участието им в процеса на предоставяне на социални услуги. Ще бъде разработен и специален Закон за социалните услуги.
Разширяване на системата за дългосрочни грижи и социални услуги
Системата за дългосрочни грижи и социални услуги в България се разшири значително през последните години в резултат на предприетите действия, насочени към деинституционализация и предоставяне на повече базирани в общността и в семейна среда услуги. Въпреки това, съществуват сериозни предизвикателства в тази област, изразяващи се в недостатъчно разгърнатата мрежа от услуги в общността и доставчици в цялата страна, което затруднява достъпа до качествени грижи за голяма част от българските граждани. Все още преобладава институционалният модел на грижа, особено за хората с увреждания и възрастните хора. Ниската икономическа добавена стойност и отсъствието на социално признание за тези услуги са фактори, ограничаващи тяхното развитие като реален сектор на икономиката. За да бъдат адресирани тези проблеми, през 2014 г. е приета Национална стратегия за дългосрочна грижа. Стратегията предвижда изграждане на достъпни и качествени услуги в общността и в домашна среда, които да осигурят възможност за социално включване на възрастните хора и хората с увреждания и същевременно да имат превантивна роля по отношение институционализацията на тези лица. Преди разработването на План за действие за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, предвиждаме изготвяне на задълбочен анализ на състоянието на всички специализирани институции за възрастни хора и хора с увреждания, с оглед оценка на грижата и предприемане на съответните мерки за закриване на институциите.
Подкрепа на децата и семействата
Друга изключително важна политика в областта на социалното включване е политиката за подкрепа на децата и семействата. Основен приоритет е предприемането на целенасочени и интегрирани мерки за осигуряване на подходящи условия за отглеждането на децата в семейна и близка до семейната среда. Това е от първостепенно значение, тъй като вярваме, че няма по-добра алтернатива от тази родителите да отглеждат децата си. Именно за това работим за създаването на по-добри условия за отглеждане на децата чрез комплексна подкрепа и насърчаване на отговорното родителство. Правителството продължава да изпълнява реформата за деинституционализация на грижата за деца. Усилията ни са съсредоточени, освен към реализацията на петте проекта в рамките на Плана за действие към Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, и към въвеждането на изцяло нов подход в грижата за децата, насочен към превенция, ранна интервенция и осигуряване на иновативни модели на услуги. В резултат, мрежата от социални услуги за деца и техните семейства непрекъснато се разширява, като тенденцията е към постоянно нарастване на броя на социалните услуги, предоставяни в общността за деца и намаляване броя на децата, настанени в специализирани институции. Като израз на ясния ангажимент за осъществяване на реформата, от страна на Правителството бяха предприети конкретни действия за осигуряването на устойчивост на услугите, разкрити по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 г., като за тях е предвидено финансиране от държавния бюджет като делегирани от държавата дейности. През новия програмен период 2014-2020 г. ще продължи деинституционализацията и ще се насърчи извеждането и на децата от Домовете за деца, лишени от родителска грижа.
Реализация на трудовия пазар
Устойчивостта на системите за социална сигурност, трудовата мобилност и по-добрата съгласуваност на резултатите на трудовия пазар също са от съществено значение за продуктивността и конкурентоспособността на икономиката и за успешното социално включване и подготовка за професионален живот на различните социални групи от населението. В тази връзка, във фокуса на мерките в Националния план за действие по заетостта през 2015 г. е създаването на повече възможности за професионална реализация на младежите до 24 г. в изпълнение на Европейска гаранция за младежта и насърчаването на заетостта за неравнопоставените групи, включително в социалната икономиката, като фактор за излизане от капана на бедността. През 2015 г. ще продължи реализирането на програми и мерки, финансирани от държавния бюджет и насочени към осигуряване на заетост на хората с увреждания в изпълнение на Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г. Ще продължи да се реализира Националната програма „Асистенти на хора с увреждания”, по която се предоставя услугата „личен асистент“. Също така през 2015 г. продължават и дейностите по Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания и Програма „Кредит без лихва за хора с увреждания”. С оглед на необходимостта едновременно да бъдат адресирани проблеми от различен характер, които да намират подходящите решения за удовлетворяване на комплексните потребности на различни уязвими групи, през 2015 г. ще бъде разработена и предложена концепция за система за заетост чрез ваучери за услуги. Целта е на база на анализ на чуждестранния опит в тази сфера, да се проучат възможностите за въвеждане на ваучерната система в национален контекст като мярка за насърчаване на заетостта.
За да бъде подкрепена реализираната на национално ниво политика в областта на социалното включване и намаляването на бедността, в рамките на Приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, ще се изпълняват и финансират мерки, насочени към осигуряване на по-високо качество на живот на хората с увреждания, на децата, на възрастните хора и други уязвими групи. Ще се осигури предоставяне на услуги за социално включване и здравеопазване за хора с увреждания над 18 г., както и за лицата над 65 г., които са в невъзможност за самообслужване. Подкрепа ще получат и мерките, насочени към семействата с деца и съвместяване на професионалния и личен живот, развитието на услуги в домашна среда и в общността за лицата, зависими от грижи, за деинституционализация на деца и възрастни, както и подкрепа за развитие на социалната икономика.
Равнопоставеност и пълноценно участие на хората с увреждания
В областта на политиката за хората с увреждания основна цел ще продължи да бъде създаването на условия и гаранции за равнопоставеност и пълноценно участие на хората с увреждания във всички области на обществения живот, както и упражняване на техните права чрез осигуряване на социално-икономическа подкрепа за тях и техните семейства и интегриране в обща и/или специализирана работна среда. Законодателството, регламентиращо правата на хората с увреждания, следва да бъде съобразено с принципите и разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана на 26.01.2012 г. от Народното събрание.
С оглед разработване и прилагане на нови адекватни решения за интеграция на хората с увреждания, във връзка с ратифицираната Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, предстои разработването на Комуникационна стратегия за промяна на обществените нагласи към хората с увреждания. Ще бъдат разработени и концепции за промени в нормативната уредба и политиките за прилагане на различни разпоредби на Конвенцията, както и Наръчник с добри практики.
Визията за развитието на политиката за интеграция на хората с увреждания е тясно свързана с прилагането на интегриран подход в управлението и утвърждаване на пълноценното сътрудничество със социалните партньори и всички заинтересовани страни. За осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания към Министерския съвет e създаден Национален съвет за интеграция на хората с увреждания с председател министъра на труда и социалната политика, който е консултативен орган към Министерския съвет. Добрата практика за активно участие на хората с увреждания в процеса на вземане на решения относно политиките и програмите, които ги засягат, ще продължи.
Необходимост от широка обществена подкрепа и споделена отговорност
Усилията на правителството в посока намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване следва да бъдат придружени с широка обществена подкрепа. Необходима е споделена отговорност между всички заинтересовани страни – държавните институции, местната власт, социалните партньори, работодателите, неправителствените организации и гражданите, които са в основата на всички мерки и инициативи. В тази връзка, ще продължим да работим и в посока подобряване и развитие на механизмите за обществени консултации и участие на гражданския сектор в процеса на стратегическо планиране, разработване и прилагането на политиката в социалната сфера.