Мария Чергарова, "Сдружение за онкоболни и приятели": Създаването на стратегия за профилактика на онкологични заболявания ще подобри качеството на живот на всички хора

Мария Чергарова е председател на „Сдружение за онкоболни и приятели“ и дългогодишен партньор на НАСО. През последните 20 години се посвещава на това да помага на онкоболни хора от цялата страна с ежегодни кампании за преглeди с мобилен ехограф, благодарение на които все повече хора разбират, че превенцията е ключова при борбата с рака. През месец март след двугодишна пауза отново бе даден старт на кампаниите и мобилният ехограф отново„тръгна на път“:

Г-жо Чергарова, разкажете за мисията и целите на Сдружение за онкоболни и приятели. В каква посока работите през последните години?

– Благодаря за поканата за участие в това интервю, както и за възможността всяка година да участваме в традиционния Национален форум. Събитие  като този форум е изключително полезно за повишаване на качеството на услугите, а от там и качеството на живот на крайните потребители.

Благодаря на г-н Георги Георгиев за това, че през 2016 г. бях част от  делегации за  посещение в страните Белгия, Германия и Холандия, в които видяхме много социални услуги. Делегацията съвпадна и с 20-годишния юбилей на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания /EASPD/, на  която ние, от Сдружение „Онкоболни и приятели“, също сме членове.

Дейността ни започна преди 20 години, на 15 февруари 2002 г.  20 години преминаха в много работа и препускане от лични и служебни задачи, сред които срещи, кампании и т.н. Още от 2002 г. започнах да чета и да следя закони, а усилията ми се отплатиха. Впоследствие все по-умело организирах нашите кампании, като се учех в движение и взимах своите поуки.

В сдружението започнахме шепа хора, всеки потънал във собствения си свят. През призмата на самия отминал момент всичко беше безкрайно и непосилно, но сега мога да кажа, че като застана редом до вас и с протегнатите ръце от всички хора, организации и институции се радвам много на всичко постигнато до момента.

Центърът за социална на лица с онкологични заболявания в град Пазарджик все още остава първи и единствен в страната, а би било добре да има повече такива центрове за взаимопомощ и подкрепа на хората с рак. Нашите потребители са не само от Пазарджик, но и от цялата област и  други общини и малки населени места. Животът ми нямаше да бъде същия без една среща със Снежана Гумнерова – превъплъщение на неопорочената доброта и искреност. Тя е човекът, който ми даде голям тласък. Благодаря и на кмета на Община Пазарджик г-н Тодор Попов, който ни подкрепи и вече толкова години. През годините сме търсили подкрепа и от други кметове, но той е единственият, които застана до нас. Благодаря и на проф. Спиридонов, който съдейства за ремонта на центъра, на г-жа Димитрия Церова, ръководител на дирекция “Социални дейности“. И не на последно място благодаря на моето семиство и на лекарите, с които работим.

Обръщайки се назад, мога да споделя някои мои изводи:

Първо – Обичай и благодари. Не си мисли, че се подразбира, кажи го на глас;  Второ – Ако си убеден, че си прав, говори; Трето – Не всеки заслужава времето ти, въпреки, че ще бъде поискано, не го раздавай; Четвърто – Искреността не е най-добрият съветник в общуването; Пето – Казвай „не“ по-често; Шесто – Време от обедна почивка не се пести. 

Разкажете повече за политиките за превенция на онкологичните заболявания.

Национална стратегия за профилактика на онкологични заболявания в България надали ще бъде приета скоро. Това споменах и по време  на последната кампания. Оказва се, че 20 години моята идея все още не е станала факт. Тази стратегия може да подобри съществено качеството на живот на всички хора, а не само на тези с онкологични заболявания. Инициирахме закупуването на мобилен ехограф с термо-видеопринтер с дарителска кампания, която тогавашният зам.-министър председател по правосъдната реформа и министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева подкрепи.

Нашата цел е да достигнем и до най-малките населени места на област Пазарджик, като правим профилактични прегледи. Идеята е да се скъси пътя между лекар и пациент и в бъдеще да се практикува не само в област Пазарджик, а в цяла България.

Каква е равносметката ви за полаганите през годините здравни грижи на хората с онкологични заболявания у нас?

От нещата, които съм видяла през годините, мога да направя няколко извода. Първото е, че лекарите в България по нищо не отстъпват на лекарите в Европа и света. Имаме едни от най-добрите лекари и специалисти, но има големи разлики в здравните системи. Това, което съм чувала по време на работата си с хора с онкологично болни хора е, че отивайки в чуждестранна клиника има достатъчен като количество персонал, който е в помощ на пациентите. В българските болници са много малки екипите и не може да се отдели необходимото време да се разясни на пациента в какъв етап е какво му предстои. От там произлизат и други проблеми. За да има по-големи медицински екипи, които да се грижат за пациентите, трябва да има и увеличение на бюджета.

По време на пандемията с COVID- 19 те дадоха всичко  от себе си, но за жалост не малка част от тях изгубиха живота си.  Имам информация, че повечето от тях са работили дори докато се борят с вируса. Голяма част от проблемите произтичат от липсата на персонал в българските болници.

Надявам се в следващите години да продължим да работим за хората и тяхното добро. До края на месец март имаме няколко инициативи. С настъпването на пролетта ще направим едно тържество с нашите потребители. Планираме да посетим с подвижния ехограф някои общини от област Пазарджик, и  се надявам да направим възможно най-много прегледи.