Младежи с аутизъм ще бъдат подкрепени по международния проект за заетост на WIN-WITH-U, финансиран по програма Еразъм +.  Той ще запознае работодателите и най-вече от ИТ сектора как да използват по най-добрия начин възможностите и способностите на тези хора, като им осигурят специфичната работна среда, от която те имат нужда.  Предвижда се да бъде подготвена и обучителна програма, която да помогне на младите хора с аутизъм да се адаптират към работната среда. Ще  бъде създадена специална образователна платформа, безплатна и достъпна, включително и на български.

С проекта WIN-WITH-U са ангажирани и едни от най-големите международни организации с фокус в сферата – Autism Europe, Specialisterne foundation (Дания) и Universita Campus Bio Medico Di Roma (Италия), както и университетът LUISS в Италия.

Големият проблем идва, когато децата с аутизъм пораснат и не могат да се реализират на трудовия пазар. За България няма официални данни за заетостта на хората с аутизъм, но във Великобритания, например, само 15% от тези хора работят. Процентът на безработица сред хората с аутизъм в европейски мащаб варира между 76 и 90%. Към това трябва да отбележим и факта, че дори когато хората от аутистичния спектър успеят да намерят работа, тя обикновено е нискоквалифицирана, нископлатена и далеч под индивидуалните им възможности. Според мен, това е и едно от най-големите притеснения за всички родители на деца с аутизъм – какво ще се случи с тях, когато пораснат, как тези деца ще се научат да се справят сами в света, който им изглежда чужд и към който те трудно се адаптират”, коментира експерта Галя Иванова, която представлява българската страна по проекта.

Според Иванова в обществото няма достатъчно информация за аутистичните хора и затова те биват приемани трудно. В същото време все повече деца се диагностицират с аутизъм. По думите й хората от аутистичния спектър притежават специфични качества, които биха могли да са предимство както за тях, така и за работодателите.

„Хората от аутистичния спектър имат не по-малко право от всички останали на личностно развитие, образование, заетост и самостоятелност. Цялостното отношение към тях от страна на организации, центрове, дори и от семействата, не трябва да бъде протективно, а включващо“, допълва експертът.

Източник: Вестник „Сега“