Майкъл Барет е координатор на проекта BITSE от страна на фондация COPE, председател и член на УС на CNEASTA (Ирландски съвет за развитие на обучението и заетостта на хората с увреждания). Бил е член на Националния изпълнителен комитет на Ирландската асоциация на подкрепената заетост (IASE), а от 2008 г. е председател на Южния регион на Асоциацията. Майкъл Барет представлява фондация COPE като член на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания и е член на Постоянната комисия по заетостта и Групата със специални интереси по професионални въпроси (IGOS). Член на Ирландския съвет по обучение и развитие. Има магистърска степен по обучение и управление на човешките ресурси.

Имате доста богата биография, разкажете ни повече за себе си?
Работя като мениджър специални проекти във Фондация COPE, Ирландия. Освен това отговарям за координацията на европейските проекти в областта на рехабилитационното обучение и развитието на заетостта. Проектът BITSE е точно в тази област. С това се занимавам през последните 6 години. Преди това съм работил като преподавател – професионално обучение на млади хора с интелектуални увреждания, а като цяло имам няколко десетилетия стаж в сферата на професионалното обучение.
Смятате ли, че резултатите от проучването на бариерите в проекта BITSE ще допринесат за промяна?
Смятам, че те ще бъдат изключително полезни за всички. Въз основа на тези резултати са представени и най-добрите практики за оценка и преодоляване на бариерите.
Как виждате устойчивостта на тези действия в бъдещето?
С оглед на устойчивостта, когато се реализира какъвто е да е проект, трябва да се има предвид неговият период. За BITSE имаше само две години и едва след приключването и извеждането на резултатите може да се говори за устойчивост. Вярвам, че EASPD ще изиграе ключова роля за реализирането на тази устойчивост, защото всички резултати ще трябва да се налагат и прилагат по различни пътища, включително със законодателни инициативи и нормативни промени.

Какъв личен извод направихте от проекта BITSE?

Ако трябва да направя някакъв извод, той е, че всички ние трябва да променим подхода си към преодоляване на бариерите и да превърнем недостатъците на ситуацията в основни предимства и оръжия при преодоляването на проблемите. Т.е. във всичко, което правим – от първоначалното възприемане и оценка на ситуациите, от преподаването и организирането на професионално обучение до интегрирането на хората с увреждания на постоянна заетост, повечето хора виждат само невъзможности. А ако променим мирогледа си, това са всъщност само повече възможности.
Идвали сте в България няколко пъти и имате поглед върху социалния сектор у нас. Каква е оценката Ви?
Изключително съм впечатлен от развитието в социалния сектор в България и най-вече от ангажираността на институциите и ключовите участници на всички нива, от тяхното желание за развитие и усъвършенстване и постигане по-добри резултати и преодоляване на бариерите. Направена е огромна стъпка напред в тази насока, но трябва да подчертая, че сериозната работа тепърва предстои и ние всички заедно трябва да се стремим към изграждането на една по-достъпа среда за хората с увреждания – като законодателство, архитектура, работни възможности и не на последно място – тяхното възприемане като равнопоставена част от обществото.

Интервю: Nasoki.bg