Интервю с министър Красимир Вълчев за „Труд“

– Г-н Вълчев, достатъчни ли са заложените в проектобюжет 2018 г. пари за образование и ще бъдат ли доволни най-сетне учителите от увеличението на заплатите?
– Средствата никога не са достатъчни, но имаме най-голямото увеличение на бюджета за образование през последните десетилетия. Голяма част от това увеличение е насочено към решаване на основния проблем – привличането на повече млади хора в педагогическата професия. Това е най-важният фактор за подобряване на резултатите от образованието. Средствата за догодина са близо 3,8 млрд. лева. Вероятно няма да стигнат да реализираме всички наши добри намерения и да отговорим на всички предизвикателства, но имаме предпоставки да решим най-важните проблеми и да осъществим редица политики, които са важни за системата.

– Ще успеете ли да решите проблема със застаряващите учители и как ще направите професията привлекателна за младите хора?
– Всъщност средната възраст на учителите започна да спада през последните няколко години, тъй като много се пенсионираха. Важното е повече млади хора да изберат педагогически специалности, и още по-важно това да са такива, които са завършили средно образование с висок успех. Затова взимаме конкретни мерки – не само повишаване на заплатата, но и подкрепа в битов план – поемане на наем за жилище, транспортни разходи и най-важното – подкрепа на младите учители – повече практика в училище още докато са студенти, а след това – наставници, които да им помогнат да се справят с трудностите в училище. За да не променят избора си и да изоставят избраната професия, която действително е доста трудна, но пък изключително ценна за бъдещето ни като нация.

– Какъв ще стане размерът на учителските заплати след увеличението през 2018 г.?
– Правителството обяви ангажимент за двойно увеличение на заплатите в сектора. Това следва да стане с четири бюджета, ако правителството изпълни мандата си – бюджет 2018, 2019, 2020 и 2021 г. Увеличението от 1 септември 2017 г. е изтеглено от предвиденото за 1 януари 2018 г. 240 млн. лв. от бюджета за 2018 г. ще отидат за целогодишно обезпечаване на увеличението от тази година. 90 млн. лв. допълнително ще отидат за диференцирано увеличение на възнагражденията, в зависимост от отдалечеността и големината на общината и според концентрацията на деца и ученици от уязвими групи в дадено училище или детска градина. Средното увеличение с тези 90 млн. лв. ще бъде близо 6 %, а общото увеличение за първата година, с това от 1 септември – ще бъде между 22 и 23 %.

– Не разбрах колко ще стане средна заплата.
– От 1 септември средната брутна работна заплата на педагогически персонал е около 1080 лв., а средната основна работна заплата е около 820 лв.

– За съжаление, проучванията показват, че неграмотността расте. Какви мерки ще предприемете за ограничаването й?
– Всъщност всички средства – около 3 млрд. лева в системата на предучилищното и училищното образование, както и всички мерки, дейности и политики са насочени към справянето с неграмотността. Изключително важно е всички деца да бъдат обхванати в система още от детската градина, особено тези, чийто майчин език не е български, за да се създадат предпоставки за да останат в училище по-дълго и да се образоват по-добре. Основният фактор за справяне с неграмотността са добрите и мотивирани учители. Важни са учебните програми, както и допълнителната подкрепа, която трябва да се окаже на всяко едно дете – особено на тези, които изостават или се затрудняват. Наблюденията ни показват, че успех се постига там, където се работи мотивирано, допълнително и индивидуално с децата, както и там, където има добро взаимодействие между учители и родители.

– Колко деца успяхте да върнете в училище?
– Данните ни показват, че около 17 000 деца, които не са записани през миналата учебна година, са записани през настоящата. Една част от тях са записани не благодарение на работата на екипите или на механизма за обхващане и задържане в образователната система. С помощта на информационната система засякохме ученици, които миналата година са били записани, а тази не са. Продължава работата с тях, продължава и работата на механизма за откриването на деца, които не са намерени на адресите на които са регистрирани и за които няма данни да са в чужбина.

– Да преминем към темата за висшето образование, където проблемите не са по-малко. Намалена бе държавната поръчка, но в немалко специалности останаха около 40 % незаети места. Какви мерки ще предприемете за да няма такова голямо разминаване между държавната поръчка и интереса към определени специалности?
– От няколко години сме започнали политика на диференциране на финансирането в зависимост от комплексната оценка на качеството в съответствие с потребностите на пазара на труда. От две години преструктурираме приема според тази оценка и потребностите на пазара на труда. Неизпълненият прием е предимно в частните висши училища. В държавните висши училища намалихме приема в професионалните направления с по-ниска реализация, но с по-високо търсене от страна на студентите. Увеличихме приема в професионалните направления с по-ниско търсене от студентите, но с по-висока потребност на пазара на труда. Това са т.нар. приоритетни специалности, сред които са педагогическите, инженерно-техническите, природо-математическите и аграрните. Целта е да се обвърже търсенето на висше образование с това на пазара на труда. Факт е, че имаме голям процент нерационално търсене на висше образование, което избуя в някои професионални направления.

– Успяхте ли да увеличите интереса към приоритетните специалности, от които има нужда пазарът на труда?
– Анализите ни показват, че от 34 приоритетни професионални направления само в четири сме успели да увеличим приема. Това са информатика и компютърни науки, компютърна и комуникационна техника, ветеринарна медицина и педагогика. За съжаление, все още наблюдаваме намаление по важни за икономиката и обществото направления. Политиката за преструктуриране на направленията, в които се обучават студентите, я правим, като от една страна увеличаваме местата за държавен прием в професионалните направления с висока оценка за качество и реализация, от друга – предоставяме повече средства на висшите училища за обучение в тези направления, от трета страна – даваме допълнителни стипендии на студентите за обучение в тях. За следващата година са предвидени близо 8 млн. лв. за такива стипендии. Това очевидно не е достатъчно и нашата задача е да усилим тези инструменти, търсим и нови. Особено притеснителен е спадът по професионално направление „Енергетика” , има значителен спад и в „Химични технологии”, в „Архитектура, строителство и геодезия”.

– От години експертите твърдят, че 52 университета са твърде много за България. Как ще ги оптимизирате?
– Последните три десетилетия системата от държавни висши училища не се е разраснала като брой висши училища. Имаме нови 14 частни висши училища, държавните дори са намалели с две – три военни училища бяха обединени в Национален военен университет. В България е създадена мрежа предимно от специализирани висши училища и само няколко по-широкопрофилни. Проблемът е, че голяма част от тези специализирани висши училища разшириха профилите си, включително и в професионални направления, в които традиционно не са обучавали. Политиката за преструктуриране на финансирането е насочена към профилна оптимизация на висшите училища, т.е. да обучават в направления, в които са традиционно силни, имат високи оценки за качество и за реализация на студентите.

– В този смисъл как гледате на идеята на ректорите да спрат да разкриват нови специалности, а вие да внесете поправки в Закона за висшето образование, за да има финансови стимули при съкращаване на преподаватели от вузовете?
– Това предложение е продукт на оценката им, че системата е достигнала предела на профилно и филиално разрастване и не можем повече да говорим за подобряване на достъпа до висше образование. Може само да влошим допълнително качеството и репутацията, ако продължаваме да откриваме нови професионални направления, особено в непресъщи области за съответното училище. Подкрепям идеята на ректорите и съм готов да внеса предложение за законодателна промяна. Колкото до идеята за финансовите стимули, тя е реализирана в Закона за висшето образование. Предвидена е и възможност за подпомагане усилията на висшите училища за оптимизация и консолидация, в това число и чрез финансиране на разходи за обезщетения.

– А одобрявате ли идеята на ректорите таксите на студентите да бъдат обвързани с минималната работна заплата?
– В момента в Закона за висшето образование има ограничение и то е, че таксите могат до бъдат 2/3 от норматива за издръжка на обучението по съответното професионално направление. Този норматив е достигнат в тези професионални направления, които са с най-нисък коефициент – икономика, администрация и управление, туризъм. Но това са и направленията, по които през последните три години намаляваме най-много приема в държавните висши училища. Предложението на ректорите за повишаване на таксите се отнася предимно за тези направления, при които те са достигнали максимума си.

– Ще ви върна към предишен ваш отговор. Казахте, че ректорите са осъзнали, че е достигнат предела на разрастване на системата. Какво следва оттук нататък?
– Висшите училища трябва да спрат да мислят как да се развиват екстензивно и да се разрастват. Приемът ще намалява заради демографския фактор и политиката на правителството за ограничаването на приема. Висшите училища трябва да пренастроят стратегиите си и да се концентрират в професионалните направления, където са силни, да добавят качество в тези направления и да станат разпознаваеми за тях. Ще дам пример с Университета по архитектура геодезия и строителство, който обучава само в едно професионално направление. Догодина оценката му за качество и реализация ще бъде една от най-високите и той ще получи два пъти повече средства на студент заради това. От друга страна ние като министерство трябва да продължим политиката за насочване на повече студенти в професионалните направления, които са по-трудни за завършване, но са с по-висока добавена стойност и очакван недостиг на пазара на труда. Това са и направленията, от които младите хора могат да очакват по-висок бъдещ доход.