10.09.21 г.

Миряна Сирийски е социално ангажиран експерт в неправителствената сфера от 20 години. Има организационен опит в създаването и реализирането на проекти и програми в социалната сфера и сферата на публичните политики. Вярва, че хората с увреждания трябва и могат да живеят достоен живот в България и целенасочено работи в тяхна подкрепа, за да допринесе за пълноценното им участие в обществото. Опознава и обиква хората с интелектуални увреждания като координатор в Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения и като дългогодишен сътрудник на холандската организация „Де Пасарел България“. В периода 2010 – 2012 г е ръководител за страната на консултантски проект към Министерство на труда и социалната политика, насочен към подобряване на ефективността на системата на социалните услуги за хора с увреждания в страната. Следващите години е изпълнителен директор на фондация „Де Пасарел България“. Тя притежава опит като експерт, консултант, обучител и ръководител. Ангажирана е с въпросите на социалното интегриране на уязвими групи, деинституционализацията, правата на хората с увреждания, образованието и социалните политики. Подпомага културната политика в София като външен експерт към постоянната комисия по образование, наука и култура на Столичен общински съвет. С фондация „Светът на Мария“, в която е програмен директор,  я свързват партньорски отношения още от създаването на организацията и дневния център.  Разговаряме за предизвикателствата пред трудовата реализация на хората със специфични потребности и особеноститв на отделните етапи на подкрепа:

Г-жо Сирийски, кои са най-големите предизвикателства пред хората с увреждания по пътя им към реализация на пазара на труда?

Има две предизвикателства за хората със специфични потребности. От една страна това са затрудненията, които те имат и трябва да се справят с тях. Тези затруднения изискват оказване на помощ в средата, в която се намират. В повечето случаи сме свикнали с мисълта, че тази помощ е краткосрочна и очакваме, че като се окаже подкрепа за определен период, човекът ще се изправи и ще поеме отговорностите си самостоятелно, но в повечето случаи не се случва така. Характерът на затрудненията на тази група хора е такъв, че изисква методична и постоянна подкрепа. Тази подкрепа не трябва да изчезне с времето, а да се видоизмени и ограничи като интензивност, но трябва да я има.

Второто предизвикателство е свързано с приемащата среда, която има нужда от това да бъде подготвена да приеме различното. Съвсем естествено е всички ние да сме недоверчиви към новото и непознатото, особено на поведенческо ниво. Това предизвикателство се преодолява със срещи и общуване. Не трябва да очакваме, че работодателите са готови да наемат хора със специфични способности, напротив – това предполага, че ние като социалните работници трябва да полагаме целенасочени усилия в тази посока.

Преодоляха ли вече работодателите стигмата по отношение на хората с интелектуални и други проблеми?

Не знам дали можем да поставим в една категория работодателите в Българя като цяло, защото колкото повече обобщаваме, толкова отговорът на този въпрос се доближава към отрицателен. Имаме много добри отделни примери за приобщаване на хора със специфични възможности към трудова среда. Едни от примерите са Новотел „Акорд“, в който четири години работи наш потребител, една малка пекарна в центъра на София – „Даро“, в която се ангажираха с наши клиенти, Парк „Боби и Келли“, където също работи наш клиент. Има прекрасни положителни примери към настоящия момент, но за да се случи това, обикновено е нужен посредник. Много са малко организациите, които посредничат и могат да окажат подкрепа и за двете страни. Тази практика трябва да се развива и колкото повече социалната среда и нормативната база предполагат подобно развитие, толкова повече ще се преодоляват трудностите при трудовата реализация на тази група хора и предразсъдъците на работодателите.

През какви етапи на подкрепа за хора със специфични потребности преминавате във Фондация „Светът на Мария“?

Ние предоставяме като услугата Дневен център, който е заявен специално като място за развитие на трудови умения. При нас дневната грижа е пряко ориентирана към изграждане на трудови умения. Движим се по ясна структура на дейностите за деня. Акцентираме върху ангажиментите, задачите и изпълнението на предварително планирани дейности. Това дори и в етапа на развитие на общи умения е много полезно за всички хора, с които работим, защото ги поставяме в реалната среда, в която живеят всички хора, а именно активен живот, в който се съобразяваме със света, а не го диктуваме ние. Фокусираме се върху това клиентите ни да изградят трудов опит, да правят разлика между свободно и работно време. Да, има много свободни занимания, на които нашите потребители се радват и активно участват в тях, но комуникираме с тях по такъв начин, че да разберат, че тези дейности са различни от това да работиш и да изпълняваш задачи в ателие. Ако даден Дневен център няма подобен фокус, той се превръща в детска градина за възрастни, което е унизително и обидно и за ползвателите на услугата, и за социалните работници.

На следващ етап, когато хората вече имат изградени умения в изпълняване на определена дейност, като работа в кухня, сервиране, приготвяне на кафе и т.н., ние им даваме възможност да общуват повече и да развият своите социални умения под формата на защитена заетост. Общувайки с останалите, придружени от трудов наставник, те се чувстват сигурни и уверени. Всичко това успяваме да реализираме в нашето Защитено кафе  към Дневния център и социалното предприятие „Бон Апети“. Тези хора, които имат изградени умения и се чувстват по- уверени в общуването, ги включваме в трудови практики. В трудовите практики те се включват като доброволци в различни дейности и практикуват дейностите в реална среда и общуванет с непознати хора. Това е много полезно за тях и им позволява да преодолеят последните останали притеснения. Тогава вече идва етапът на подкрепената заетост, след която те могат да се интегрират на трудовия пазар, разбира се, с подкрепата на трудов наставник.

 В тази връзка законовата рамка до каква степен спомага за трудовата интеграция на хората със специфични способности?

Новото законодателство може да бъде много полезно, но въпросът е как ще се прилага на практика. Всички работещи в социалния сектор сме изправени пред много неясноти, въпреки че формално повечето нормативни документи са приети. Неяснотите и това, че в последно време прекъсна професионалния дебат между министерството, агенциите, общинските специалисти и ръководители на социални услуги, създава рискове и съмнения, че хората, които взимат решения, подготвяйки основополагащи документи, могат да отговорят на нуждите на хората с увреждания и работещите в сектора. Смятам за обречен всеки нормативен документ, който е създаден без активното и съдържателно участие на професионалисти от сферата.