Нарине Банкова, Фондация „Радост за нашите деца“: Целта на социалните предприятия не е финансова печалба, а придобиване на работни умения

Нарине Банкова e председател на Фондация „Радост за нашите деца“. Фондацията е част от партньорската мрежа на НАСО и съществува от 2004 г., като управлява услуга Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални образователни потребности в град Варна. Центърът помага на децата по-лесно да се адаптират в училищната среда, образованието да стане по-достъпно за тях. През 2018 г. фондацията създава социално предприятие. Пекарна „Радост“ осигурява заетост на младежи с множество увреждания над 18 години.

Г-жо Банкова, наближава Националния форум на НАСО, който традиционно провеждаме всяка година. Какви са вашите очаквания за тазгодишното издание ?

За Националния форум на НАСО очакванията ми са да срещна съмишленици. Надявам се да има интересни панели, отчетени резултати, настъпили промени в социалното ни пространство – услуги и предприемачество.

През 2018г., бе даден старт на социалното предприятие Пекарна „Радост“. Какъв път извървяхте от откриването му до момента ?

Започнахме проекта по програма на ОПРЧ, през 2018г., с намерението да създадем защитена работна среда за млади хора – дискредитирани от пазара на труда. Започнахме с много ентусиазъм, внимание и желание да развием базисните трудови умения на 12 младежи. Дори към момента можем да се похвалим с факта, че младежите могат да изработят сами рогчета с различна плънка и хляб. Те имат възможността да учат  в професионално изградена кухня с всички необходими съвременни уреди.

За периода на нашето съществуване станахме разпознаваеми, хората все повече търсят нашите продукти за празници си. Стартирахме Работилници за деца, като част от стратегията ни за промяна на обществените нагласи и приемане на „различните“.

Какви предизвикателства създаде пандемията и икономическата криза за Вас и дейността на социалното предприятие ?

Като се има в предвид заниженото внимание към подобен вид начинания от страна на държавата, пандемията стопира рязко всички поръчки към Пекарната. Естественото развитие на всеки малък бизнес не е по-различен и за нас. Преориентирахме се към онлайн поръчки в социалните мрежи. Без да имаме желание да се включваме в общото недоволство на бизнеса в България, се оказа, че нашата пекарна е твърде малка – за да получи подкрепа от която и да е институция.

Тук е мястото да се отбележи и неправилното поставяне в изцяло конкурентна бизнес среда на социалните предприятия за хора с увреждания в България. Не е коректно да се сравнява младеж с аутизъм и работник в пекарна с 15 годишен трудов стаж. И не би трябвало, тъй като целта на социалните предприятия не е финансова печалба, а придобиване на работни умения, които единствено биха дали самостоятелност и достойнство на хората с дефицити, та дори и бъдещи работници в други фирми.

 Каква е визията Ви за бъдещето на социалното предприемачество в България?

Преминахме през нелек път до момента, но сме оптимисти, тъй като вярваме, че процесите в развитието на обществото ни са необратими. Всеки човек има право на образование, труд и достойнство.