12.04. 22 г.

Резултатите от националното социологическо изследване „Индекс на щастието в България“ – 2022 г. бяха представени на 7 април в Литературен клуб „Перото“/НДК/. Това е единственото по рода си национално представително изследване, посветено на личното и обществено щастие в страната ни. Изследването се изготвя за четвърта поредна година съвместно с агенция G Consulting и социолога Живко Георгиев.

Какво показва изследването?

По-детайлен поглед върху резултатите показват как се усещат хората в страната: 4% са напълно щастливи, 20% са щастливи, 47% са почти щастливи, а 29% от хората в страната се самоопределят като нещастни, което е значителен ръст спрямо 26% през 2021 г.

Сравнението между 2022 г. и предишната 2021 г. показва, че по 11 от 12-те компонента тенденцията е към влошаване, като най-значимото е при: стандарт на живот, работа, удовлетвореност от живота. Според изследването принос върху тяхното развитие надолу имат фактори като: растящата тревожност по повод личното финансово благополучие; растящата несигурност в кратко и средносрочните социални и лични перспективи; доминацията на негативните над позитивните емоции в значими сегменти на ежедневието.

Индикаторите, които отчитат положителни резултати по отношение националния ни Индекс на щастието са: социална подкрепа от най-близкото обкръжение; психично здраве; физическо здраве; удовлетвореност от живота; управление.

Пет други обаче за сметка на това са чувствително под усреднения Индекс на щастието и като симптом на неблагополучие понижават стойността му. Това са: стандарт на живота; качество на околната среда; баланс на времето; жизненост и интеграция в местната общност; управление.

Средната класа е най-губеща. Отново най-благополучни са членовете на 3-4 членните домакинства, а най-неблагоприятни са резултатите за: живеещите сами и ромите. Като рискови от гледна точка на парадигмата Индекс на щастието социални групи и категории, които имат засилено усещане за нещастие, са: ромите – 64%; самотните/ живеещите в едночленно домакинство – 49%; безработни – 48%; лица с основно и по-ниско образование – 46%; лица с личен месечен доход под 500 лв. – 41%; лица на възраст 70+ г. – 41%; пенсионери – 38%. В сравнение с 2021 г. най-значително е нараснал този процент при безработните – плюс 5%.

Дискусионната част на събитието бе разделена на три части. Участниците в пъвия сегмент представиха аргументи по тезата: ако сме психично здрави, то ние сме по-автономни, успешни, емоционално зрели и свързани със света около нас. Ще бъдат поставени и още важни въпроси: Как се грижим за психичното си здраве? Какви са постпандемичните ефекти върху психичното здраве на обществото и децата? В разговора в рамките на пъвия панел се включиха психоаналитикът Весела Банова, психологът проф. д-р Маргарита Бакрачева; Ивайло Спасов, директор „Комуникации за социална промяна“, УНИЦЕФ – България и социологът Живко Георгиев.

Във втория панел тематичният фокус бе върху щастието на работното място: как може да бъде постигнат баланс между работата и личния живот, зависи ли щастието на компанията от лидера и неговата култура за щастието, може ли правилният кариерен избор да бъде генератор на щастие. Модератор на дискусията е Любов Кирилова, съосновател на „Хепинес Академи“. В разговора участваха Мария Стоева, ръководител направление „Продажби и Бизнес развитие“ на ManpowerGroup България, Атанас Симеонов – предприемач, основател на Ocean Investments; Детелина Смилкова – председател на УС Българската асоциация за управление на хора

Третият панел бе под мотото „Щастието е в доверието” с модератор Красимира Величкова – съветник по въпросите на гражданското общество на вицепремиера Калина Константинова. Темата беше разгледана през призмата на доверието към близкия свят, институциите и медиите.

Източник: сп. „Мениджър“