Валентина Гешева е член на УС на „Фонд за превенция на престъпността-ИГА“, Управител на ЦСРИ за правонарушители в град Пазарджик, регионален представител на НАСО за Пазарджик

Какви са вашите нагласите към новата 2021 година?

Позволете ми най-напред да поздравя всички с настъпилата 2021 година. Нека тя бъде по-успешна, по-щастлива и донесе на всички желани неща, които досегашните не успяха! Като всеки човек в края на всяка година аз си правя равносметка за нещата, които съм успяла да постигна и съответно за тези, които по една или друга причина съм оставила за следващата.

Искрено се надявам и очаквам, че през 2021 година светът ще успее да се справи с пандемията и всички ще можем отново постепенно да се върнем към нормалния живот, който така ни липсва .

Ако трябва да говоря в професионален план, очаквам възможности за проекти, включващи  иновативни дейности в подкрепа на всички уязвими групи. Надявам се на по-голяма активност от страна на гражданското общество, изразяваща се в проява на милосърдие и подкрепа към бедните, болните, пострадалите от насилие, бедствия  и инциденти деца и лица наши съграждани. Очаквам, че настоящата година ще донесе повече обществено  признание и мотивация на всички колеги, работещи в социалната сфера. Самата аз ще продължа работата си по проекти и програми, насочени към социалното включване и подкрепа на уязвими групи .

Реализирали сте разнообразни проекти през годините, споделете малко повече за вашата дейност?

Като цяло дейността на нашата организация „Фонд за превенция на престъпността –ИГА“ е насочена към реинтеграция на правонарушители, повишаване на квалификацията на работещите в пенетенциарните институции, социалното включване на уязвими групи, повишаване на гражданската активност, разработване и адаптиране на иновативни програми в социалните услуги и образованието. Нашата организация е пионер при въвеждане на пробацията в България. Основателят на Фонд ИГА Димитър Русинов и други колеги реализират първият проект насочен към апробиране на пробацията в български условия. Няколко години по-късно пробацията вече е факт в България. Моят опит е основно с лица с криминогенно поведение и по специално тяхната успешна реинтеграция, също с лица с наркотична и алкохолна зависимост по отношение на превенцията на ХИВ и СПИН. Много преди ЦСРИ за правонарушители да стане държавно делегирана дейност аз и колегите сме реализирали национални и международни проекти, насочени към социалната адаптация на лицата, освободени от местата за лишаване от свобода. Усилията ни бяха насочени към осигуряване на подслон, заздравяване на семейните връзки и отношения, осигуряване на трудова заетост и професионална квалификация. Реализирали сме и проекти, насочени към развитие на социалното предприемачество за правонарушители. В тази област имахме взаимодействие с чуждестранни организации.

Не мога да не спомена и приноса на Фонд ИГА в адаптиране на „Инструмент за оценка на риска от повторно правонарушение сред малолетни и непълнолетни“, „Инструмент за оценка на риска сред извършители на домашно насилие“, „Инструмент за оценка на риска на извършители на сексуални престъпления“. Всичко това е реализирано по различни проекти и разбира се има устойчивост, тъй като е внедрено в управляваните от организацията социални услуги. Голямо предизвикателство бе за мен и работата по Програмите за превенция и контрол на ХИВ/СПИН и туберкулоза сред уязвими групи, където Министерство на здравеопазването и Глобалния фонд за борба с ХИВ, туберкулоза и малария бяха наш донор. Близо 14 години бях координатор и имах възможността да придобия теоретични познания и практически опит.

Удоволствие за мен е и работата ни по проекти за превенция на домашното насилие. Организацията има дългогодишен опит по темата, както и в разработването на превантивни и рехабилитационни  програми за жертви на насилие. Аз и мои колеги разработихме и програма за извършители на домашно насилие, която се прилага успешно повече от 6 години. Работим прекрасно с районните съдилища в област Пазарджик, Полиция, Прокуратура, Детска педагогическа стая, Общини и социални услуги. Много са проектите и програмите, които сме реализирали през годините и поради тази причини просто поставих няколко акцента в днешното ни интервю.

Пазарджик е една от областите в страната, която губи бързо активното си население. Къде е повратната точка на този процес според вас?

Да, може би имате право, че населението намалява, но си мисля, че този процес е глобален и засяга много региони в страната. Факторите са много и няма да ни стигне времето, за да ги изброяваме. Важното е, че хората, които остават, търсят своята професионална реализация във възможностите, които предлага региона. Важното е да сме гъвкави и да имаме желанието да работим за благото на региона.

Как работите с общините в област Пазарджик и в кои социални дейности си партнирате с тях?

Винаги сме имали добро взаимодействие с всичките дванадесет общини на територията на област Пазарджик. С някои от тях имаме съвместни проекти сега – в Лесичово и Брацигово. Реализирали сме съвместни проекти и с общините Пазарджик, Стрелча, Панагюрище, Батак, Пещера. По линия на домашното насилие работим съвместно с всички общини и винаги получаваме съдействие. Имаме договори за управление на социални услуги с общините Пазарджик, Пещера, Лесичово и Пловдив. С общините Пазарджик, Пещера и Лесичово имаме много прекрасни работни отношения. Те винаги откликват на нови идеи в социалната сфера, можем да разчитаме на тяхната подкрепа. Няма как да не спомена и Областна управа Пазарджик, от където получаваме подкрепа за голяма част от нашите дейности.

Има ли мегдан пред социалнaта и солидарна икономика във Пазарджик?

Разбира се, както вече казах Община Пазарджик е отворена за иновации в социалната сфера. Има цяла палитра от разкрити социални услуги, които са добре развити и обхващат всички целеви групи, влизащи в графата уязвими. Благодарение на подкрепата на Община Пазарджик бе разкрита и услугата, която пряко ръководя-Център за социална рехабилитация на правонарушители. Това е първият център за правонарушители в страната, разкрит като държавно делегирана дейност. Няма как да не оценяваме това.

Колко са социалните предприятия в областта и дали те могат да бъдат агенти на промяната след края на ковид кризата?

Ще се въздържа да цитирам брой, защото не зная колко от колегите са продължили дейността си към момента. Колегите ми също имат реализирани няколко проекта, насочени към социалното предприемачество. Един от проектите ни бе с немска организация и бе насочен именно към уязвими групи. Колеги от нашата организация и от други региони на страната дори разработиха бизнес планове за разкриване на социални предприятия. Надяваме се да имаме проектна възможност да реализираме някои от тях.

Вие сте част от експертите на НАСО, вече проведохте едно обучение през декември, какво предстои да реализирате в тази посока през 2021 г.?

Обученията както това през юли, така и през декември, бяха насочени към превенция на домашното насилие сред потребителите на социални услуги, както и насилието от страна на потребителите на социални услуги към персонала им. За месец февруари е предвидено и третото обучение по темата, но този път ще бъде разгледан проблема с упражняването на насилие от страна на персонала към потребителите на социални услуги. Темата за превенция на насилието е доста актуална и обученията имат за цел да спомогнат за разпознаване и справяне с проблема. Винаги изхождам от практическия си опит при разясняване на конкретен елемент в теоретичната част. Смятам, че колегите се нуждаят най-вече от конкретни практически насоки за справяне или ограничаване на проблема.

Имам идеята да реализирам и обучение, насочено към пряка работа с потребители с криминогенно поведение и зависимости, както и работни срещи свързани с прилагането на Закона и Правилника за социалните услуги .

По време на вашето обучение показахте много добра екипна работа с вашата дъщеря Зорница Гешева, която е психолог. Как се правят добри екипи в България според вас?

Благодаря за оценката на Вас и колегите. Екипната работа е изключително важна и необходима, особено когато искаме да имаме добри резултати. Знаете, че се провеждат множество обучения, насочени към сформиране на екип и работа в екип. Лично аз смятам, че е невъзможно даден професионалист да разреши сам конкретен проблем. Колкото и знания, умения и лични качества да имаме се нуждаем от подкрепа и друга гледна точка. Екипната работа ни предпазва от грешки и субективно отношение. А понякога последиците могат да бъдат фатални. Затова в социалните услуги работят различни специалисти, за да могат да обединят усилията и професионализма при разрешаване на казус или постигане на определени резултати с потребител. Ще си позволя да кажа, че в нашата организация екипната работа е неизменна част както при реализирането на проекти, така и при управлението на възложените ни социални услуги.

В края на 2020 г. УС на НАСО прие годишната програма на организацията за 2021 г. Къде и как планирате да се включите в събитията, които предстоят?

Разбира се, че ще продължа да бъда част от НАСО и освен планираните обучения и работни срещи ще продължа да помагам и подкрепям колегите си от социалните услуги в региона. Прекрасно е, че програмата е отворена и позволява да бъдат включени и нови дейности. Щастлива съм, че работя с професионалисти като Вас и колегите експерти, както и колегите работещи в социалните услуги. Социалната сфера е едно предизвикателство за всички, които обичат хората и искат да се посветят на тази кауза. Адмирации за всички колеги в сферата!

В личен план какво бихте искали да споделите като приятен спомен от изминалата 2020 година?

Въпреки, че като цяло 2020 беше една трудна и изпълнена с много предизвикателства година, успях да преживея и много щастливи моменти, преди всичко свързани с моите близки, с хората, които обичам. Аз съм човек, който се радва и оценява малките мигове  на щастие. Това е причината да се определям като щастлив човек.

Благодаря и на моите любими хора, на  приятелите и колегите, които винаги са ме подкрепяли и които с малките си жестове на внимание връщат усмивката ми и в най-трудните моменти. Така разбирам, че никога не съм сама. Трябва да си помагаме и да се подкрепяме. Смятам, че сме създадени да правим добро.