В една необикновена година пандемията обърна траекторията на българската икономика и я вкара в тежка криза. Ето основните събития и числа, които белязаха развитието на страната през 2020 г.

Пандемията обърна траекторията на растеж и ни вкара в рецесия. БВП се сви с 8.6% през второто тримесечие на 2020 г., инвестициите в основен капитал спаднаха с близо 11% спрямо същия период на 2019 г. “Дъното” в различните му измерения изглежда така: 94% спад на пътниците на Летище София (април), 85% спад на чуждестранните туристи (юли), 20% спад на износа, промишленото производство и продажбите на дребно (май).

За малко над месец по време на извънредното положение през пролетта над 100 хиляди души останаха без работа. От началото на лятото започна възстановяване, но към септември наетите лица все още са с над 60 хиляди по-малко от миналата година. Най-тежко бяха ударени работещите в търговията, хотелите и ресторантите.

Две числа ще останат в историята на 2020 г.: 100 млрд. евро за инструмента SURE за подкрепа на заетостта и 750 млрд. евро в плана за възстановяване ЕС от ново поколение. Преди кризата тези инструменти за фискален трансфер, създаване на нова данъчни приходи на съюза и общо поемане на дълг бяха немислими. За България рамката по всички механизми е 7,5 млрд. евро безвъзмездна помощ и 4,5 млрд. евро възможност за заеми.

Стълбът на антикризисните мерки на правителството е мярката за субсидиране на заетостта, или 60/40 с бюджет 1 млрд. лева. Подобна мярка беше въведена и по време на предишната криза, но бюджетът й беше над 100 пъти по-нисък.

Пандемията промени социалните услуги и показа, че базови услуги, които имат видим ефект на поносима цена, могат да достигнат до много по-голям брой хора. Това се случи във важен момент, в който държавата е в процес на оценка на потребностите и планиране на пълната мрежа от социални услуги в страната в дългосрочен план. 43 хил. възрастни и хора под карантина получават доставки на храна и лекарства по домовете си.

През юни беше публикуван Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (Европейска комисия). България е на последно място в ЕС и позицията й е обусловена от изключително ниския дял на лицата, които имат поне основни цифрови умения, слабата степен на интегрирането на цифрови технологии и малкия дял на предприятията, които се възползват от възможностите на онлайн търговията.

През юли излезе и Индексът за развитие на електронното правителство 2020 (ООН), в който България се представя сравнително добре в световен мащаб, но слабо в европейски. Най-нисък е резултатът в сферата на предоставяните електронни услуги, а под средните стойности за ЕС е развитието на телекомуникационната инфраструктура.

Представянето на България в Индекса на икономическа свобода по света 2020 (Институт „Фрейзър“), публикуван през септември показва, че основни спънки в икономическата свобода остават неосъществената реформа в съдебната система и липсата на подобряване на работата на правителството и администрацията.

Индексът на човешко развитие 2020 (ООН) измерва нивото на здравословен и дълъг живот, достъпа до знание и стандарта на живот. България се представя добре в световен мащаб, но значително по-слабо от средните стойности за ЕС.

Тези международни изследвания се опитват да обхванат всички държави по света. В тях България изглежда, че се представя сравнително добре. Когато страната се сравнява по първенците или поне по държавите в ЕС обаче, позициите са почти винаги в дъното на класацията. Тези резултати и класации не са просто числа. Изследванията доказват, че доброто представяне на държавите има пряка връзка с по-високи доходи и стандарт на живот, по-малко неравенства, повече инвестиции, по-висок икономически растеж, работещи институции.

Източник: ИПИ