Ще има ръст на минималната работна заплата от догодина, но по нови правила. Предложението е на служебния министър на труда и социалната политика Йордан Христосков. Целта е увеличението на минималните доходи да се определя гъвкаво, спрямо определени критерии. Идеята е минималната заплата да се увеличава атоматично – например спрямо производителността на труда, инфлацията или средната заплата в страната – така, както например всяка година се индексират пенсиите по швейцарското правило. Въпреки многократните опити, досега разбирателство по темата между синдикати и работодатели не е постигано. Разговорите сега ще се подновят, стана ясно от думите на социалния министър.
„Що се отнася до наредбата и въобще до определянето на механизъм за МРЗ, аз съм привърженик на точните механизми, а не по политически или конюктурни съображения. Затова ще дам ход на тази наредба или поне на разгоровите по нея. Ако бъде постигната договореност, ще бъде представена за приемане”, обясни Христосков. Стъпките за увеличение на минималната работна заплата са заложени и в тригодишната прогноза на предишното правителство. Ако се върви по тях, догодина минималната заплата ще се вдигне до 380 лева, а през 2016 г. – 420 лева.
Според работодателите обаче с увеличението трябва да се внимава тъй като може да има обратен ефект. Не са съгласни и с автоматичното индексиране.
„Сега сме в година с дефлация. Това означава, че би трябвало да се коригират работните заплати надолу. Очевидно не е етова решението. Залагането на един автоматизъм при всички случаи ще създаде проблеми за ниската категория персонал”, заяви Димитър Бранков от Българската стопанска камара.
Синдикатите не изключват автоматичното увеличение на минималните доходи по определена формула, стига да се намери справедлив вариант. Категорични са, че ръстът на заплатата- минимум е задължителен.
Според работодателите обаче с увеличението трябва да се внимава тъй като може да има обратен ефект. Не са съгласни и с автоматичното индексиране.
„Сега сме в година с дефлация. Това означава, че би трябвало да се коригират работните заплати надолу. Очевидно не е етова решението. Залагането на един автоматизъм при всички случаи ще създаде проблеми за ниската категория персонал”, заяви Димитър Бранков от Българската стопанска камара.
Синдикатите не изключват автоматичното увеличение на минималните доходи по определена формула, стига да се намери справедлив вариант. Категорични са, че ръстът на заплатата- минимум е задължителен.
Социалните партньори остават по-скоро скептични, че ще постигнат разбирателство. От две години насам те не увеличават минималните суми, върху които се внасят осигуровки в около 20 сектора на икономиката. Ако и тази година няма корекция, ще се премине към административно увеличение на минималните прагове.
Според работодателите минималната заплата не бива да надхвърля 40% от средната за страната заплата, защото в противен случай ще доведе до ръст на безработицата и срив в икономиката.
Докато една трета от бизнеса у нас е против минималната заплата, съвсем наскоро Германия върна минималните ставки. В Европа няма единни правила за най-ниските доходи. Така всяка държава трябва да избере най-доброто за себе си.
Източник: bTV