Интервю на Емил Спахийски за Труд

Още с първия учебен ден започнаха и дискусиите по различни проблеми в образованието. От една страна учителите се вълнуват от повишението на заплатите, от друга – родителите се вълнуват от средата, в която растат децата им. Имаше насилие над учител, имаше скандали с още по-скандални учители. Живеят ли в риск децата ни?

– Учебната година изглежда по традиция започна със скандали и насилие. Какво е вашето усещане, станаха ли по-опасни времената за децата?

– Времето, в което в момента живеем всички – и деца, и родители е динамично. Това не прави живота на децата по–опасен. Животът обаче стана по-видим, а с тази прозрачност на обществото и проблемите станаха по-видими. Това в определена степен е добре, защото всички ние трябва да се съгласим, че проблемите с децата не бива да бъдат скривани, а дискутирани и решавани.

В България има добро законодателство по отношение на защитата на децата, има изградени механизми за взаимодействие. В тях трябва да се инвестират лични усилия на всички професионалисти, а не на последно място – всички ние имаме ангажимента да работим активно с децата, за да бъдат по-активни граждани на нашето общество.

– Насилието в училище не е от днес, но сякаш страхът стана по-голям. Какви мерки трябва да се вземат, че и родители, и деца да бъдат спокойни?

– Случаите на насилие в училище не са се увеличили. Нашето общество е станало по-чувствително по този въпрос и не се страхува да дава гласност на проблема. И все пак, за да се осигури сигурна среда на всички ученици в образователните институции, не трябва да се изчаква проблемът да ескалира, за да бъдат потърсени институциите и/или специалисти, а да се търси подкрепа още при първите индикации на агресивно поведение.

Много и лични, и институционални усилия инвестирам, за да осигуря пряк контакт между професионалистите на терен, работещи с деца – както педагози, така и лекари, социални работници и други специалисти. Тези инвестиции вече дават резултат. Отразяването на насилие над деца, между деца и агресията в училищата от страна на медиите, също трябва да става много прецизно. Важно е да лансираме добрия пример и да не позволяваме да има отрицателно влияние върху детето и неговата среда.

– Как може да се реши един не по-малко сериозен въпрос – отношението към агресивните деца? Много от тях раснат сред домашно насилие, липса на внимание и любов и прехвърлят омразата към съучениците си.

– Агресията при децата може да бъде провокирана от безсилие, от самота, от нужда от подкрепа или от друг вътрешен проблем. За мен е важно децата да не приемат като нормално агресивното поведение в средата си. И разбира се, с механизмите по координация в държавната агенция трябва да продължим да работим за добро сработване на терен между специалистите, които са всекидневно с децата, както и с техните родители или близки. Горещо препоръчвам да се сигнализира активно на националната телефонна линия за деца 116111.

– Има ли работеща система, която ефективно да раздава възмездие на тинейджърите, които имат агресивно поведение към съученици, учители?

– За случаите, при които тинейджъри имат агресивно поведение към съученици и учители е създадена практика да бъде информиран училищния психолог, който има ангажимент да проучи обстоятелствата около създалата се ситуация. Важно е да се отбележи, че промяната е процес, в който трябва да се включат активно всички страни – дете, родители, специалисти.

– Трябва ли да бъдат изолирани и превъзпитавани такива деца?

– Някой мъдър беше казал, че за да отгледаш едно дете е нужно цяло село. По-скоро съм привърженик на активната подкрепа на децата, на много обич в грижата, стремежа към разбиране на детската гледна точка. Важно е да се включва детската гледна точка в решаването на проблеми, които касаят детето. За всеки професионалист, работещ с деца, трябва да бъде лична мисията да покаже света на децата като едно красиво и изпълнено с възможности пространство. Понякога е нужно за кратко да осигурим място за адаптация, когато е изгубена посоката. но не и място за изолация.

– Охраната в училищата е до оградата. Зад оградата свободно се движат дилъри на наркотици. Много от хлапетата също се превръщат в такива, защото попадат в клопка. Имате ли статистика какво се случва в действителност и какво се прави за ремисия на тези процеси?

– За провеждане на националната политика по наркотиците на местно ниво в страната функционират 28 общински съвети по наркотични вещества. Една от основните им задачи е да осигуряват активни дейности по превенцията. Националната телефонна линия за деца 116 111 също предлага информиране и консултиране, както и помощ за деца.

По темата за превенция на престъпността по данни на МВР за 2016 г. от страна на органите на МВР са били проверени общо 3728 училищни райони относно разпространението на наркотици.

– Нормативната уредба в България натоварва различни институции за решаването на различни проблеми. Кой трябва да координира цялата политика за превенция на насилието?

– За всеки казус с дете законодателят е предвидил поне два органа за закрила на детето в България да имат пряк ангажимент, за да може най-добрият интерес на детето да бъде защитен от минимум две страни. В ситуации, в които пряката междупрофесионална синхронизация не е добра, се намесва държавната агенция за закрила на детето.

Органът за координация на политиките за деца е Националният съвет за закрила на детето. В него членуват представители на всички органи за закрила на детето на най-високо оперативно ниво – заместник-министри, представители на всички релевантни организации – на ниво ръководители, пряко ангажирани с политиката за деца и има квота на неправителствените организации, която е 1/3 от членовете на Съвета. Националният съвет се председателства от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Един от основните приоритети на Държавната агенция като специализиран орган на Министерския съвет за координация и контрол в закрилата на детето в планирането на политиките за деца е превенция на насилието и злоупотребата с деца. През месец март 2017 г. беше гласувана от Министерския съвет Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца за периода 2017 г. – 2020 г. Разработен е План за действие за изпълнение на Програмата за периода 2017 г. – 2019 г., който има за цел да подпомогне всички органи за закрила на детето.

– При цялата реформа за подпомагане на деца със специални потребности, се оказа, че в момента никъде не може да се намери (извън частните инициативи) адекватна подкрепа. Защо се случи така? Какво може да се направи по въпроса?

– 100 % от територията на страната вече е покрита с активно действаща социална инфраструктура за деца. Много все още трябва да се инвестира в качеството на услугите, но всички заедно през последните години успяхме да постигнем много добро обезпечаване на мрежата от услуги на местно ниво. Към настоящия момент държавната агенция е лицензирала над 350 неправителствени организации за над 800 вида услуги за деца, също активно проследявани и работещи на местно ниво. Много сериозно се оптимизира системата на финансово подпомагане, за да се спести административната тежест на семействата в нужда.

Стимулира се публично-частното партньорство както на местно, така и на регионално и на национално ниво. Вие лесно може да проследите това на територията на страната. Реформата в образователната система ще осигурява все по-гъвкави възможности за подкрепа на децата и семействата със специални потребности и много общини вече са автори на иновативни практики в тази сфера. България напредва бързо. Не бива да се отрича този напредък. Всички професионалисти имат нужда да чуят признанието за своя труд и направените лични инвестиции. Нека не отричаме този принос.

– Деинстуционализирането на изоставените деца породи други проблеми. Приемната грижа се превърна в единствен поминък в някои региони на страната. Бизнесът не убива ли грижата?

– Приемната грижа за деца е алтернативна услуга за грижа на детето в семейна среда, когато е изоставено от родителите и няма близки от разширения семеен кръг. Приемната грижа може да бъде доброволна и професионална. Професионална грижа за дете означава професия, за която се изискват специални качества и умения, а не бизнес!

Действително има райони в България, където приемната грижа е по-силно развита. В Сливенски и Пловдивски регион например, приемната грижа от неправителствени и обществени организации за предотвратяване институционализирането на деца започва да се развива още преди влизането на Закона за закрила на детето в сила.

Разбира се има и постъпили сигнали за нарушения в предоставянето на услугата, но преобладават тези, при които приемните семейства се привързват към детето. Много повече са положителните примери и преимуществата на тази грижа и професията приемен родител. Професията е мисия, смисъл в живота на възрастния, както и всяка друга професия, свързана с избора да работиш с или за децата!

– В някои места роми си разменят деца като едните се превръщат в приемни семейства на децата на съседите и така получават допълнително пари. Колко такива случая сте разкрили? Към момента нямо подадени сигнали за такива случаи.

– От вас разбирам за такива случаи.

– Много често се случва така, че братя, сестри се разделят и по този начин се губи контактът между тях. Правилно ли е да се случва това?

– От гледна точка на нормативна уредба и от гледна точка на емоционално развитие на детето, на запазване на неговото психическо здраве и съхранение на правото на идентичност, разделянето на братя и сестри не е желателно. Освен ако интересите на някои от тях не налагат това.

– Вече има много случаи, при които приемните родители се привързват към децата, те обратното и се чувстват като едно семейство. Законът обаче не им позволява приемните родители да се превърнат и в осиновители. Това не е ли в ущърб на децата?

– Приемната грижа и осиновяването са две различни мерки и процедури за закрила, според Закона за закрила на детето. Това не спира осиновяването, стига осиновителите да са одобрени. Водещ е най-добрият интерес на детето.

– Кои са най-спешните мерки, които трябва да се случат, за да имаме една по-сигурна среда и едни по-щастливи и спокойни деца?

– За мен ключовата дума тук е „заедно“. Заедно да помогнем на децата да са откриватели и лидери на съдбата си; заедно да помогнем на професионалистите да се познават помежду си и да работят в синхрон в полза на всяко дете ежедневно; заедно да се мотивираме да бъдем добър пример за децата в нашия свят; заедно да уважаваме правилата на играта.

Често тайната на успеха е в чистата мъдрост на децата. Може би трябва да се вслушваме по-спешно в съветите на младите хора за въпросите, които пряко ги касаят. За всичко останало спешност не е нужна, а синхрон.

източник: Труд/ 27.09.2017