02. 10. 21 г.

В началото на 2021 година е одобрен Механизмът за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, чрез който се подкрепят усилията за реформи и инвестиции на страните – членки за справяне с икономическите и социални последици от COVID-19 пандемията. Механизмът разпределя 723,8 млрд. евро, като 385,8 млрд. от тях са под форма на заеми, а 338 млрд. евро – под форма на безвъзмездна помощ. За получаване на финансиране всяка страна изготвя национален план за възстановяване и устойчивост, в който поема ангажименти за структурни реформи и представя проектите, към които ще насочи средствата. Към момента само Нидерландия и България не са представили своите планове за възстановяване за одобрение пред Европейската комисия и Съвета на Европа. За сметка на това, обаче, държавите, които са го направили, вече получават първите реални авансови плащания в размер на 13% от общата стойност на одобрените планове. Важно е да припомним, че регламентът позволява финансирането по механизма да покрива разходи, извършвани през настоящата година, т.е. авансите ще покрият публични разходи през 2021 г.

България ще изпрати в Брюксел Плана за възстановяване и устойчивост до 15 октомври. Преди дни вицепремиерът по управление на европейските фондове Атанас Пеканов обясни, че липсата на визия в сектор „Енергетика“ спъва изпращането на документа. Той напомни, че България е поела ангажимент през 2035 г. процентът на използваните в страната ни въглища да е 0 и добави, че в него не е заложено какви ще са стъпките за изпълнението на тази цел.

Държавите с най-голям размер авансово финансиране са:

1) Италия
Италия получава авансово финансиране от 24,9 млрд. евро. Страната е една от първите, представили своя план за одобрение, като реформите и мерките в него са на стойност общо 191,5 млрд. евро от грантове и заеми и са насочени към:

Зелен преход – 32,1 млрд. евро ще финансират интеграция на повече региони на страната във високоскоростната железопътна мрежа и завършване на коридорите за товарен превоз. Също така ще се финансира развитието на местния транспорт чрез разширяване на велосипедни алеи, метро линии, трамваи, автобуси с нулеви емисии, конструиране на електрически и водородни зарядни станции.

Дигитален преход – 13,4 млрд. евро са предвидени за насърчаване на дигиталната трансформация на фирмите чрез данъчен кредит.

Икономическа и социална устойчивост – 26 млрд. евро се планират за увеличаване на услугите за грижа за децата, реформиране на учителската професия, подобряване на активните политики на пазара на труда и подобряване на включването на жените в трудовия пазар. Допълнителни 3,8 млрд. евро ще се насочат към модернизиране на публичния сектор, подобряване на услугите, предоставяни от държавната администрация и модернизиране на съдилищата с цел намаляване на продължителността на разглеждане на делата. Ще се финансират и мерки за подобряване на бизнес средата чрез отстраняване на бариерите пред бизнеса.

2) Испания
Испания получава в аванс 9 млрд. евро, насочени към следните приоритети:

Зелен преход – планът включва амбициозен закон за климатичните промени и енергийна трансформация, който предвижда постигане на определени цели за енергия от възобновяеми източници до 2030 г. и климатична неутралност към 2050 г., включително електрическа система от 100% възобновяеми източници. Планът подкрепя иновативни енергийни източници (3,9 млрд. евро) и саниране на жилищни сгради за 4 млрд. евро.
Дигитален преход – планът финансира дигитализация на малките и средни фирми и самонаетите лица с 3 млрд. евро. Мерките, насочени към подобряване нивото на дигиталните умения на населението и трансформация на образованието, са на стойност 3,6 млрд. евро. 3,2 млрд. евро ще се инвестират в дигитализация на публичната администрация.

Икономическа и социална устойчивост – 2,4 млрд. евро ще се инвестират в намаляване използването на срочните трудови договори и подобряване на индивидуалната подкрепа за търсещите работа. Близо 2,8 млрд. евро се насочват към намаляване на младежката безработица и подобряване на професионалното образование. Допълнителни мерки са насочени към повишаване на ефективността на публичните политики и модернизиране на данъчната система.

3) Франция
Франция получава 5,1 млрд. евро авансово финансиране за реформите, одобрени с плана за възстановяване и устойчивост (от общо 39,4 млрд. евро, изцяло грантове). Инвестициите целят дълбок трансформиращ ефект върху френската икономика и са насочени към:

Зелен преход – планът инвестира 5,8 млрд. евро в широкомащабна програма за реновиране на сгради с цел увеличаване на енергийната им ефективност. Страната също така ще инвестира 1,9 млрд. евро в зелен водород.

Дигитален преход – с 385 млн. евро се подкрепя дигитализацията на фирмите, а публичната администрация се очаква да получи 500 млн. евро за подобряване на ефективността и качеството на работната среда на държавните служители.

Икономическа и социална устойчивост – здравната система ще получи 2,5 млрд. евро за модернизация на болниците и лечебните заведения, строеж на извънболнични заведения и подобряване на медицинската инфраструктура. Планът предвижда инвестиции в размер на 4.6 млрд. евро за обучение на младите хора във висшето образование и целеви помощи за наемане на младежи. Ще се подкрепят реформи за подобряване на качеството и ефективността на публичните разходи.

Това са само някои от приоритетните области, предвидени за финансиране чрез механизма в тези три страни – повече информация за националните планове на тези и останалите страни членки има на страницата на Комисията. Дори кратък преглед показва, че в публикуваните досега планове се откриват различни приоритети, страните избират разнообразен микс от инвестиции и реформи и разполагат мерките по плана според нуждите и предизвикателствата във всяка от тях. Видно е също и, че Комисията, при все детайлно разписаните изисквания на регламента, все пак е дала доста широка свобода, одобрявайки разнообразни подходи и проекти. Правителствата, обаче, са били убедителни, че именно с тях и с обещаните структурни реформи ще постигнат търсените дългосрочни резултати.

Източник: Евроейска комисия