През последните няколко години гражданските организации в България са обект на атаки, подобни на тези в други страни от Централна и Източна Европа: кампании, очернящи образа на конкретни или групи граждански организации, засилена анти-европейска пропаганда, целенасочена дезинформация по въпроси и теми, свързани с човешки права и ролята на гражданските организации за тяхната защита.

62 граждански организации подписаха писмо, адресирано до представители на Европейската комисията и призоваващо ги да изразят позиция по повод нарастващите атаки срещу гражданските организации в България, като:
• направят ясно публично изказване относно важността на гражданското общество и на гражданските организации като част от него;
• призоват българското правителство да защити пространството за гражданско участие и да се обяви против речта на омразата и всякакви други твърдения, които поставят под въпрос необходимостта от гражданските организации;
• се срещнат с български граждански организации в Брюксел, за да се дискутират рисковете пред гражданските организации в България, които поставят в риск, всъщност, основни европейски ценности и принципи.

Това се случва на фона на развитие по делото на Европейската комисия срещу Унгария по повод приетия от страната през 2017 г. закон, задължаващ гражданските организации, които получават финансиране от чужбина, да се вписват в нарочен регистър и да се представят като получаващи финансова подкрепа от чужбина, като при неизпълнение биват санкционирани. Генералният адвокат по делото публикува заключението си по делото. Според него законът е в противоречие с европейското право и принципи, както и с основни свободи, закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз. Според становището на Генералния адвокат противоречието на правото на ЕС (в частност на Договора за функциониране на ЕС по отношение на нарушаване свободното движение на капитали) е на практика последица от нарушаването на основни свободи – най-вече, правото на сдружаване.

„Проблемът е не в самото ограничение на движението на капитали като такова, а […] в това, че чрез него се нарушават определени основни права.“

Според Генералния адвокат условията, няложени чрез закона върху организациите, получаващи дарения от чужбина, „[…] биха могли да ограничат свободното движение на капитали, доколкото:
– могат да засегнат неблагоприятно финансирането на установените в Унгария сдружения и фондации, които получават средства отвън. По този начин те ще се отразят неблагоприятно и на упражняването на свободата на сдружаване, гарантирана с член 12 от Хартата,
– могат да засегнат, също неблагоприятно, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни (членове 7 и 8 от Хартата) на лицата, които от чужбина внасят средства в посочените граждански организации.“

И продължава: „По-специално, независимо от икономическото си значение, даренията, произхождащи от чужбина, представляват за пребиваващите/установените извън страната дарители най-непосредственият, ако не и единственият начин да участват в дейностите на организациите, които подкрепят със своето финансиране. Затрудняването на икономическия принос на тези лица означава фактически да им се попречи да упражняват чисто и просто свободата си на сдружаване: чрез финансовата подкрепа за организацията тези лица се обединяват с други с цел общо преследване на определени цели, което в крайна сметка е предметът на свободата на сдружаване.“
Предстои Съдът на ЕС да излезе с окончателно решение по делото.

С писмото може да се запознаете ТУК.

Със заключението на генералния адвокат може да се запознаете ТУК.