Над 58 на сто от българите на възраст над 65 г. живеят в риск от бедност – 53,6% от мъжете и 62,8 на сто от жените. В ЕС като цяло заплашените от бедност на тази възраст са драстично по-малко – средно 16,4% от мъжете и 22,2% от жените. Това сочи изследване на проф. д.ик.н. Росица Рангелова, което бе цитирано вчера на заключителното заседание на конференцията „Демографската ситуация и развитието на България“, организирана от БАН като част от изявите за 145-ата годишнина на академията. Сред населението като цяло под заплаха от бедност живеят 47,6% от мъжете и 50,9% от жените у нас, докато средните проценти за ЕС са съответно 24 на сто и 26,1 на сто.
Възрастните хора не са хомогенна група – част от тях са в предпенсионна възраст, други са в третата възраст над 65 г. и получаващи доходи, а една част са т.нар. стари стари, които дори физически не могат без чужда помощ. Политическите решения спрямо тези групи трябва да са диференцирани и да почиват на съответните изследвания, подчерта гл. ас. Стоянка Черкезова, която представи обобщената информация за докладите в работната група „Стареене на населението“. Сред бедните в България делът на възрастните над 65% е по-голям от този в другите възрастови групи. В групата българи с най-ниски доходи попадат 37% от мъжете и 45% от жените в третата възраст. От мъжете над 65 г. 30 на сто и от жените 26 на сто се определят като живеещи на дъното, посочи Черкезова. Според анализите 40% от жените и 51% от мъжете в третата възраст са се чувствали самотни „в последната седмица“, 38,5% – постоянно, а 10 на сто страдат от депресии.
Така, както е най-беден в общността на ЕС, българинът плаща най-много от джоба си за здравеопазване, отчете Черкезова. В доклад на д-р Пламен Попиванов и доц. Здравка Тонева са посочени разходите, които българинът плаща „от джоба“ си като процент от парите за здравеопазването му. През 2009 г. личните разходи за здраве у нас са били 43,4 % от общите, докато в Гърция хората са плащали сами 34,3%, в Унгария – 25,4%, в Румъния – 20,6%. След още две години – през 2011 г., в другите страни делът на личните пари за здраве е спаднал, докато у нас почти не е мръднал – тук сме плащали от „джоба си“ 43,3% от парите за лекуване, гърците – 29,8%, унгарците – 26,2%, а румънците са паднали на 19,4%.

Източник: Дума