Изложените в доклада на организацията Интернационал за правата на хората с увреждания факти и обстоятелства са тревожни и ще бъдат проверени от контролните органи на Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Въпреки това Министерството на труда и социалната политика не приема от единични случаи да се правят генерализирани изводи и заключения за процеса на деинституционализация на грижите за деца в България. Отхвърляме възприетия в доклада подход въз основа на констатации за нереформирана услуга за пълнолетни лица да се правят изводи за услуги за деца. Описаната картина в доклада в никакъв случай не отговаря на реалната ситуация в България. Категорично отричаме, че „в българските групови домове има нарушение на човешките права“.

Искаме да подчертаем, че обективен анализ на предприетата от правителството през 2010 г. реформа за деинституционализация на децата в Република България може да се направи само, ако се анализират всички предприети законодателни и други мерки, а не да се правят изводи само от един ограничен кръг подбрани услуги. Считаме, че посочените в доклада на Интернационал за правата на хората с увреждания изводи са тенденциозни, не са представителни и целят да омаловажат процеса на деинституционализация в България.

Бихме желали да Ви информираме, че беше извършена проверка във всички центрове за настаняване от семеен тип, в които има настанени деца и младежи от закрития Дом за деца и младежи с умствена изостаналост в с. Могилино. Проверката установи, че всички деца и младежи в центровете са в добро състояние, забелязва се напредък в развитието и социалните умения и добро качество на грижа за тях. Осигурени са и съпътстващи и подкрепящи услуги в общността за консултиране, рехабилитация, терапия и други, както и включване в образование. Техните права не са нарушени. Поради това не можем да приемем проблемите, установени в резидентната услуга за пълнолетни лица, да се прехвърлят към добре работещи услуги за деца.

Деинституционализацията не завършва със закриването на специализираните институции и извеждането на децата от тях. Напротив – тя тогава започва. Най-трудно се променят нагласи и начин на работа, защото и „най-хубавите сгради“ да бъдат построени, ако в тях животът на хората и работата на специалистите не се променят деинституционализацията ще остане само на думи. Категорично твърдим, че животът на децата с увреждания след извеждането им от старите големи институции е по-добър. В момента усилията ни са насочени към подобряване на качеството на грижа, както и подобряване на уменията на специалистите.

Категорично възразяваме срещу твърденията, че фокусът на реформата е върху извеждането на децата от специализирани институции и настаняването им в „малки групови домове“. Напротив, фокусът на реформата е превенция на изоставянето на децата и реинтеграция в семейна среда. Създадохме и услуги за ранна интервенция на уврежданията именно, за да подкрепим родителите да не изоставят децата си с увреждания. Считаме, че преди да се отправят такива тежки и неверни твърдения за предприетата от нас реформа, трябва да се анализират и всички наши законодателни и други мерки, а не да се правят изводи само от един ограничен кръг услуги, каквито са резидентните услуги.

Отричаме и невярното твърдение, че „България сегрегира децата и младежите с увреждания и ги обрича на живот в услуги, които са всъщност по-малки институции“. Тази манипулация напълно се опровергава дори само от факта, че за близо 27 000 деца с трайни увреждания (над 50% увреждане) се получава месечна парична помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Тази помощ може да се получава само за деца, които живеят в семейна среда и се отглеждат от родители, роднини или близки или приемни семейства. От друга страна, децата до 18 г. с увреждания в резидентна грижа са 618. Младежите в центровете за настаняване от семеен тип са 804. От съпоставаката на тези числа е очевидно, че превес за децата с увреждания има грижата в семейна среда. Подкрепата в семейна среда се допълва и с всички услуги (информиране и консултиране, рехабилитация, дневна грижа, терапия, обучения за придобиване на умения и др.), които са безплатни за децата.

Деинституционализацията на грижите за деца е най-мащабната реформа в социалната сфера предприемана досега в България. За постиженията си в тази сфера страната ни е давана за пример от Европейската комисия и международни организации като Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ. В Закона за социалните услуги, който влиза в сила от 1 януари 2020 г., изрично е записано, че до януари 2035 г.всички домове за пълнолетни лица следва да се закрият. Съгласно закона, за всички пълнолетни лица с увреждания ще има индивидуален план за подкрепа и като първа възможност ще се търси живот в семейна среда, а не в резидентна грижа.

Ще посочим само някои факти, които доказват не само мащабността на реформата и постигнатите до момента резултати, но и че посоката ни е правилна. Това, че успяхме да изведем от специализираните институции над 90% от децата, настанени в тях, както и да закрием 116 специализирани институции (над 80% от съществуващите към 2010 г.), включително и всички домове за деца с увреждания, са само част от постиженията на реформата. Най-важното е, че нейният основен фокус не е осигуряване на резидентна грижа за деца, а превенция на изоставянето и реинтеграция в семейна среда. Най-големият резултат от реформата е именно превесът на грижата в семейна среда за децата. Данните за децата в публична грижа показват, че много по-висок е делът на тези, които се отглеждат в семейства на роднини или близки и в приемни семейства, в сравнение с броя на децата в резидентна грижа. Към 31.10.2019 г. децата, настанени в семейства на роднини или близки, са 4 628; децата, настанени в приемни семейства, са 2 093; а децата/младежите, настанени в услуги за резидентна грижа (центрове за настаняване от семеен тип), са 2 887 (общ брой деца/младежи с и без увреждания). За сравнение около 80 % от децата във формална грижа през 2010 г. са ползвали резидентните услуги.

От изложените факти е видно, че деинституционализацията на грижата за децата в България все още не е приключила, но както и в самото й начало, така и сега, тя се основава изцяло на принципите, заложени в Общите европейски насоки за преход от институционална грижа към услуги, предоставяни в общността.

Източник: МТСП, 29.11.2019 г.