08.07. 21 г.

Нови предложения за изменение на методиката за финансиране на проекти за създаване на центрове за защитена заетост на основание чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) са публликувани в Портала за обществени консултации Strategy.bg. Методиката за финансиране на проекти за създаване на центрове за защитена заетост е издадена на 16 август 2019 г. от Агенцията за хората с увреждания на основание чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ).

Методиката има за цел определяне на условията и механизма за финансиране на проекти за създаването на центрове за защитена заетост (ЦЗЗ), както и поддържането на дейността в тях. С нея са утвърдени процедурите за допускане до разглеждане, оценка и класиране на проектни предложения за създаване на ЦЗЗ и/или поддържане на дейностите в тях. Две години след приемане на Методиката в момента е подложено на обществено обсъждане първото предложение за изменението й, което адресира редица установени по време на прилагането й проблеми.

Основни мотиви и предложения за промени на методиката 

Промяна в кръга ползватели на центровете за защитена заетост и в дефиницията за „хора с множество трайни увреждания“

Като основен недостатък на сега действащата Методика за финансиране на проекти за създаване на Центрове за защитена заетост е изключително ограниченият кръг на лица, които могат да ползват центровете за защитена заетост – да са техни бенефициенти. Съгласно чл. 4 от актуалната Методика те могат да бъдат само „хора с множество трайни увреждания.“ Според легалната дефиниция, съдържаща се в Методиката, това „са такива [лица], които имат поне два вида увреждания, всяко от които е не по-малко от 50 % намалена работоспособност (вид и степен на увреждане)“ (виж чл. 4, ал. 2 от Методиката).

Практиката и процедурите, установени в социално-здравната система, сочат нереалистичния характер на изискването за наличие на „поне два вида увреждания, всяко от които е не по-малко от 50% намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/“ в понятието за човек с „множество трайни увреждания“. При освидетелстване на лице с увреждане се постановява решение на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за трайна неработоспособност/вид и степен на увреждане.

В много от издадените експертни решения не се съдържа информация за това дали човекът има „два вида увреждания, всяко от които е не по-малко от 50% намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/“, т.е. има разминаване между задължителните реквизити и начина на съставяне на решенията на ТЕЛК и изискванията в определението за „множество трайни увреждания“ в ненормативния акт – Методиката за финансиране на проекти за създаване на центрове за защитена заетост на Агенция за хората с увреждания. И на практика – няма как да се установи по медицински ред дали един човек има най-малко два вида увреждания с по 50% намалена работоспособност, съответно – няма и как да бъде ползвател на мерките за заетост, предвидени за хората с множество трайни увреждания.

Освен това при сега действащата уредба лица с интелектуални затруднения биха могли да се ползват от тази форма на заетост и пакета от подкрепящи услуги и да се назначават за изпълнение на икономически дейности, които отговарят на специфичните им изисквания за упражняване на труд само ако имат поне още едно трайно увреждане, като всяко поотделно води най-малко до 50% намалена работоспособност.(виж стр. 17 и 38 на Анализ на актуалните регулации, възможности и предизвикателства на контекста в България).

В предложената промяна на Методиката в чл. 4 се предвижда бенефициенти да са две групи: „хора с множество трайни увреждания“ и хора с „психични разстройства и/или интелектуални затруднения.“

Освен това се предлага предефиниране на термина „хора с трайни увреждания“, както следва: хора с множество трайни увреждания са тези хора, които имат два или повече вида увреждания и отговорят на определението на §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания

§1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания гласи:

„Хора с трайни увреждания“ са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

При така предложената нова дефиниция не би следвало да се налага да се анализира дали всяко от поне две от заболяванията на бенефициента води до най-малко 50 процента намалена работоспособност, а ще е достатъчно медицинската експертиза на лицето да е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (т.е. „общо,“ а не за заболяванията поотделно).

Промяна в допустимите кандидати по проекти за създаване на центрове за защитена заетост

В проекта за промени на Методиката също така се предлага изменение на чл. 3, с който е определен обхватът на организациите, които могат да кандидатстват с проектни предложения по Методиката. Съгласно сега действащата Методика такива могат да са всички организации, регистрирани по действащото законодателство. По този начин обаче чл. 3, ал. 1 на Методиката противоречи на чл. 52 Закона за хората с увреждания, съгласно който „Центрове за защитена заетост може да се създават към специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, с психични разстройства и/или интелектуални затруднения и трудово-лечебните бази.“ С предложените промени чл. 3 на Методиката ще се приведе в съответствие със законовите разпоредби.

Промяна в срока за изпълнение на проектите

Друга съществена промяна, която се предлага, е срокът за изпълнение на проектните дейности да е най-малко 60 месеца вместо досегашното ограничение от най -много 22 месеца (виж чл. 7 на Методиката). С тази промяна се цели да се помогне на кандидатстващите организации „да организират дейността си по-ефективно в дългосрочен план, с цел да се генерират по-добри резултати, включително и за поддържане на устойчивост на защитената заетост сред една от най-уязвимите групи – хора с множество трайни увреждания, хора с психични разстройства и/или интелектуални затруднения.“ (виж Мотиви към Проект за изменение на Методиката)

В тази връзка са предвидени и някои промени свързани с организационни, процесуални и финансови ограничения, сред които са:

Отмяна на чл. 6 от Методиката – „Чл. 6 В рамките на обявен от Агенция за хората с увреждания (АХУ) конкурс кандидатите могат да участват с едно предложение по един от компонентите, определени в чл. 5.“
Изменение на чл. 18 от Методиката – отпадат изискванията за таван на разходите по отделните елементи от разходната структура на проектните предложения.
Изменение на чл. 20 от Методиката – създава се възможност Агенцията за хората с увреждания да дава съгласие за пропорционално увеличение на финансовите стимули за наетите хора с увреждания в случай на увеличение на минималната работна заплата в страната.

Източник: Портал за обществени консултации