23.04.21 г.
Екипът на Nasoki ви среща с необикновената история на едно дете със специални потребности, което смело си проправя път в живота.

Серкан е със Синдром на Даун. Съвсем скоро е навършил пълнолетие и по всички правила на социалния живот той встъпва в света на възрастните, макар в неговото ежедневие да не се забелязват много промени.
Семейството му е от село Яребица, област Силистра.

Още от първите месеци на неговото раждане родители му разбират, че има някакъв проблем и след дълго търсене на отговори на всички въпроси, които възникват, те се решават на стъпката да се преместят в гр. Варна, където се надяват да получат необходимата подкрепа за пълноценното израстване на тяхното дете.

Феймя, майката на Серкан, споделя благодарността си за подкрепата, която е получила от страна на детската градина, а след това и на училището, където в момента Серкан завършва средното си образование. Серкан, заедно със своята майка, която е негов социален асистент, посещава всеки ден училище и двамата са много добре приети от класа, който разбира нейната роля там и защо е редом всеки ден с тях. Тя споделя с радост, че между Серкан и съучениците му се е изградило истинско приятелство и винаги са готови да ги подкрепят, когато е необходимо.

През годините Серкан получава подкрепа от Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с множество увреждания в Морската столица, но след навършване на пълнолетието му се налага да потърси друга социална услуга, която да отговаря на нуждите му и да продължи и надгради постигнатото до момента. Така Серкан става част от дейностите на Комплекс за социално развитие във Варна.

На въпрос какъв е критерият за избор на социална услуга, майката на Серкан отговоря, че най-важното е той да се чувства добре и да прави това, което най-много обича, развивайки своите умения. В социалната услуга, която посещава, той получава психологическа подкрепа и има възможност да продължава да усвоява знания, свързани с любимите си изкуства – музика и изобразително изкуство. Първоначалните срещи със специалистите в центъра са плахи, почти тихи. Седмица след седмица, обаче приятелството и стремежът за работа се изграждат все повече и Серкан вече се радва на своите малки успехи, които вярваме, че един ден ще бъдат по-големи и възнаградени.

Като дете, Серкан се е докосвал до методите на хипотерапията. След това семейството се свързва с Фондация „Живот със синдром на Даун“. които им съдействат, за да посещава уроци по плуване със специален треньор, които се отразяват много добре на физическото му състояние. Освен полезните дейности, които запълват деня му, помагайки му да придобие по-голяма самостоятелност, близките и приятелите му ежедневно го даряват с цялата им обич. Те са винаги заедно, част от живота, който не спира да тече.

Серкан е един добър пример за това, че е късмет да имаш дете със специални нужди и това не е причина да затвориш вратите си към света, а именно обратното. В такава ситуация трябва да се впрегнат всички налични ресурси на здравна, семейна, образователна и социална сфера. Трябва да се открият всички опори, върху които да се изгради една силна личност, която да успее да се впише пълноценно в обществото, защото тук ползата не е само в рамките на едно семейство, а за всички нас.

Много важна за навършващите пълнолетие деца със специални потребности е ролята на социалните услуги за възрастни, които продължават да поддържат изградените умения до момента. Точно тук е възловият момент, в който всичко постигнато до този етап трябва да се хване здраво с две ръце и да се продължава да се върви нагоре, а не обратното – всичко да спре. Нужна е много по-голяма информираност за родителите и близките на децата с увреждания за пътя, който им предстои, от какви възможности могат да се възползват и най-вече да им се даде вяра и стимул да развиват потенциала на техните деца – вече навлезли в света на възрастните. Нужно е да се вдъхне увереност, че те могат да постигат нови цели, могат да творят, могат да работят, могат да бъдат, по свой начин, самостоятелни и пълноценни.

Именно в този преход от детството към пълнолетието е моментът, в който трябва да се продължи напред. Защото има още много път и много възможности, които все още не са достигнати.