Професор Терзиев е един изключително продуктивен изследовател, посветил голяма част от трудовете си на теми, свързани със социалната политика и социалното подпомагане. Венелин Терзиев е доктор на икономическите науки, доктор на науките (Национална сигурност) и доктор на науките по социални дейности. По настоящем е професор в Русенски университет „Ангел Кънчев“ и в Националния военен университет „Васил Левски“ в гр. Велико Търново. Заемал е редица ръководни длъжности в Министерството на труда и социалната политика и в частния бизнес, което детерминира практикоприложния характер на голяма част от неговите научни изследвания в областта на икономиката и управлението на различни йерархични нива.

Има повече от 800 научни публикации в различни издания на български, руски, английски, френски и немски език, като голяма част са в реферирани издания на SCOPUS и Web of Science.

Какво представлява новата Ви книга, която ще представите в края на месеца в Севлиево?

Настоящият монографичен труд е насочен към една трудна за изследване област – социалното развитие и капацитетът на администрацията да осигури ефективно социално подпомагане. Без съмнение темата е особено актуална както в теоретичен, така и в практически план. В теоретичен – защото проучванията и анализите в тази област засягат само отделни аспекти на проблемите на социалното развитие и често пропускат „голямата картина“. За сметка на това съм избрал да приложа единен интегриран подход, при който са съчетани структурен, нормативен, функционален и проспективен анализ на обекта и предмета на изследване. Това изисква много задълбочено познаване на системата в различни ракурси, а също и проспективно мислене и висока прогностична култура, каквато малко изследователи притежават. Темата е актуална и в практически план поради комплексния характер на социалната система, която е наситена с множество противоречия – между отделни социални групи, между потребности и инструменти за удовлетворяване на тези потребности, между краткосрочни и дългосрочни въздействия от политиките и инструментите за регулиране и т.н. Тези болезнени за обществото несъответствия намаляват ефекта от функционирането на социалната система и поради това научнообоснованите предложения за тяхното разрешаване или отстраняване са повече от необходими, актуални и значими. В нея разглеждам възможните алтернативи за действие с цел преодоляване на възникналите противоречия. Опитвам се да търся отговор поне на част от най-наболелите проблеми в обекта на изследване. За да огранича все пак полето на проучване, съм избрал за цел създаване и верификация на научна теория с приложен характер за социалното развитие и разработване на адаптирани научноприложни модели за повишаване ефективността на социалното подпомагане, насочени към развитие и усъвършенстване на социалната политика, социалните предприятия и подготовката на специалисти по социални дейности, чрез продължаващо професионално обучение. В структурно отношение трудът представлява четири обособени части, които са логически обосновани и тясно обвързани с научноизследователските задачи. В първата част се разглеждат и критично се анализират проблемите, свързани със съвременните подходи в изследванията на социалната политика и социалната работа. Пространно са анализирани достиженията на водещите автори, изведени са нови научнотеоретични постановки, дефиниращи социалното развитие и социалната политика. Критично са осмислени добрите европейски и световни практики в областта на социалната сигурност и тяхната рефлексия върху подходите за управление и върху капацитета на релевантните администрации в България. На тази основа са изведени принципите на социалната политика. В тази глава също е дообогатена и доразвита теорията за социалната работа като процес. Направен е ретроспективен икономически анализ на тенденциите в света и у нас, и е изведена необходимостта от развитие на социалната работа. Дефинирани са ключови понятия, като „институализация“, „идентификация“ и „интернационализация на социалната работа“. На основата на научнотеоретичен и приложен анализ са дообогатени редица понятия, като „социална държава“, „социална сигурност“, „социална защита“, „социални помощи“, „социални услуги“, „социално обезпечаване“, „социално осигуряване“ и „система за социално подпомагане“. Опитал съм се да анализирам в дълбочина структурата на системата за социално подпомагане и организацията на дейностите по социална защита на уязвимите групи в България. Въведена е дефиниция на професията „социален работник“, като са очертани неговия профил и необходима квалификация. Това е важна отправна точка в процеса на обезпечаване на системата за социално подпомагане с компетентни специалисти. Втората част е посветена на социалната икономика и по-специално на социалните предприятия, които са представени като модел за ефективно социално подпомагане и социално развитие. Разгледал съм европейския социален модел, като всепризнат ключов инструмент за постигане на устойчив и приобщаваш растеж, съгласно приоритетите на Стратегия „Европа 2020“, а вече и като визия за „Европа 2030“. Направен е анализ на състоянието и предпоставките за развитие на социалното предприемачество в България, като са откроени нормативни конюнкции и ограничения, секторни и териториални характеристики, тенденции в развитието. Специално внимание съм отделил на типологията на социалните предприятия от гледна точка на техните цели (вкл. социални цели), големина, форми на подпомагане на рискови групи, фази на развитие, социални ефекти и др. Предложената типология е методологичен въпрос с изключителна важност. Той е свързан с метриката, анализа и оценката на социалните предприятия с оглед осигуряване на обективна, надеждна и релевантна информация за тяхното регулиране с подходящи политики и инструменти. Не на последно място правя опит за представяне пространна визия за иновациите в областта на социалните предприятия и за политиките за насърчаване както на национално, така и на регионално ниво с различни финансови и нефинансови средства и инструменти.

Важно за всяко четиво от такъв характер е неговата практическа стойност, а според Вас къде се очертава в тази посока?

Особено интересни според мен са представените иновативни практики, като „позитивна дискриминация“, въвеждането на марката „Продукт на социално предприятие” и др., които разчупват наложилите се стереотипи в тази област и допринасят за налагане на едно съвременно, модерно разбиране за феномена социални предприятия. Стратегическата рамка за развитие на социалното предприемачество е част от изложението във втора глава. Посочени са релевантните европейски и национални стратегически и оперативни документи. Очертани са възможностите за подкрепа на социалното предприемачество в България, но не само като финансови инструменти, а и като партньорски инициативи, модели и различни доказали се добри практики за укрепване на институционалния капацитет на социалните предприятия, на организациите от публичния сектор и на сектора като цяло. В подкрепа на дефинираната цел, третата част на изследването е посветена на продължаващото професионално обучение. Продължаващото професионално обучение е разгледано като инструмент за социално развитие. Последователно са разгледани законодателната и институционалната рамка на продължаващото професионално обучение, тенденциите, факторите и предизвикателствата, а също и методологическата основа на продължаващото професионално обучение в контекста на ученето през целия живот. Изведени са най-адекватните форми за продължаващо професионално обучение в социалната сфера и е предложена методология за приложение на продължаващото професионално обучение на базата на концепцията „учене през целия живот“. В четвъртата част се представят идеите ми по отношение подготовката и професионалната квалификация на специалистите по социални дейности в България чрез продължаващо професионално обучение. В заключение е разработеният модел на система за подготовка и професионална квалификация на специалисти по социални дейности в България чрез продължаващо професионално обучение. Предложени са стъпките за внедряване на модела и са очертани очакваните ползи от неговото прилагане. В разработката са използвани различни теоретични и емпирични методи за анализ, адекватни на обекта и предмета на изследване, като всички те са използвани коректно и компетентно. Проучването се основава на солидна емпирична база от данни от национални изследвания, проведени от специализирани институции.

Писането на такива трудове е относително тежка задача, защо се нагърбвате да го правите?

Със сигурност създаваното на подобни книги не е от онзи тип неща, които се приемат като забавление, а по-скоро са нещо сериозно и изискват много усилия в различни посоки. Важно тези книги освен теоретичния си характер да носят и информация за приложимост. Това е особено ценно за тези, които ще ги ползват или прилагат.

************************

Проф. Маргарита Богданова от Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов споделя за проф. Венелин Терзиев:

Като изследовател, който работи главно в областта на икономиката, администрацията и управлението, силно ми импонира фактът, че проф. Венелин Терзиев обръща внимание на един от ключовите проблеми в управлението – метриката на резултатите от дейността на дадена система и свързаните с това понятия, като ефективност и ефикасност, още повече че те са разгледани в техния социален контекст. Прецизното решаване на въпроса за метриката е изключително предизвикателна задача от изследователска гледна точка и базово условие за обосноваността на изводите по отношение релевантността на политиките и инструментите за социално развитие. Може би най-важното послание, което отправя Венелин Терзиев към читателите, е свързан с подобряването на устойчивостта на социалната политика. Това е лайтмотивът на цялата разработка, който се прокрадва още във втора глава – при анализа и оценката на перспективите за развитие на социалната икономика и социалните предприятия, но е доразвит и в следващите части, където, проблемът за устойчивостта се третира и като част от дългосрочното и средносрочното стратегическо въздействие от социалните интервенции. Без съмнение, авторът демонстрира високата си ерудиция както в изследователски, така и в практически план, показвайки задълбочено познаване на логиката на процесите, на приложимия инструментариум за доказване на дефинираните изследователски тези, на ограниченията, които оформят рамката на изследването. Той разкрива различните аспекти на обекта на изследване – социалните политики и инструменти като основа за развитие и изграждане на капацитет за ефективно социално подпомагане, като показва техните форми на проявление, свързаността с други системи, възможните трансформации и потенциалните последици от това. Логическата обоснованост на този авторов избор е отлична предпоставка за създаването на изследователски продукт с висока полезност както за теорията, така и за практиката на социалната политика и социалното подпомагане. Сред най-сериозните достойнства на разработката е това, че авторът има ясно изградена визия за развитието на българския социален модел, и за предизвикателствата, които стоят пред неговото успешно прилагане с оглед привеждането му в съответствие с европейската правна рамка и с особеностите в страната. Намирам, че значението на този монографичен труд надхвърля рамките на общоприетото в сферата на научните изследвания и представя автора не само като сериозен теоретик и практик, но и като професионалист с отговорно отношение към управлението на социалната система, който продължава да е посветен на каузата „социално развитие“.

************************

Проф. Маруся Любчева от Университет „Проф. д-р Асен Златарова“ в Бургас казва следното за новата книга на проф. Венелин Терзиев:

Книгата „ПОЛИТИКИ И ИНСТРУМЕНТИ ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ“ успя да задържи интереса ми защото вниманието ми през цялото време се на-сочваше към устойчивото развитие. Без изобщо устойчивото развитие да е обект на обсъждане, дори споменаване в текстовете. Почти феномен. Но всъщност не толкова неочакван за човек, който търси проекциите на устойчи-вото развитие в практическия живот, както прави авторът. Всеизвестен е фак-тът, че социалните дейности/ процеси са единия от стълбовете на устойчивото развитие. И вероятно това е причината да намеря тази връзка в книгата, без тя да е демонстрирана. Оценявайки дори самото заглавие на книгата „Политики и инструменти…“, може да се каже, че то звучи като резонанс в една реална сре-да, в която цялата социалната сфера се подчинява на определени политики, които могат да я направят ефективна, но могат и да създадат хаос, от който ця-лата верига, започвайки от управлението достигайки до последния човек, към когото тя е насочена, може да се люшка в една или друга посока. Дори при до-бър инструментариум една непремерена политика не би могла да бъде полез-на.
Защо политики? Разглеждайки социалната система като такава, безспорно трябва да отчетем, че политиката е всичко. От нея започва организирането на всички елементи в системата и с нея завършва създаването на услуга за всеки член на обществото. Като рамка, в която се поместват администрациите, приоритетите, мерките, започвайки с анализ както на състоянието, така и на достиженията и сравнение с други подобни, завършвайки с качеството на всяка предлагана услуга.
Защо инструменти? Методологиите и методите са пътят, по който една политика се превръща в реалност и получава своите практически измерения. Винаги трябва да се има предвид, че инструментите могат да бъдат различни и е добре те да бъдат актуални за да резултират в ефективност. Точно по тази причина политиките и инструментите трябва да се разглеждат в синхрон.
Защо развитие? Всяко действие в една държава има своето социално измерение и очертаваща се перспектива на повишено благоденствие за всички социални групи или индивиди. Предназначението на социалната система е да осигури качеството на живот на всички граждани, независимо от тяхното образование, статус, групова принадлежност и да създаде среда за обществена толерантности и перспектива. Всяко следващо състояние на системата е проекция на перспективите и развитието.
Разглеждайки политиките и инструментите, авторът прави перфектното съчетание за резултатно ориентирани действия като част от устойчивото развитие и част от устойчивостта и сигурността на всяка система. Връзката политики – инструменти е ключът към системността и превръщането на теоретичните модели на управление в оперативни схеми чрез логистични матрици по елементи.
Това интегриране е най-голямото достижение на труда на проф. Терзиев и то се позиционира във всяка глава, като главите представляват определени зони от социалната система на страната.
Решенията на отделните глави отразява последователност по оста изследване на социалната политика – социална икономика – социално развитие и в тази релация формулираните социални модели се превръщат в реални.
В рамката, очертана от темите на трите глави, се обсъждат основните проблеми на социалното подпомагане, неравенствата, бедността, моделите на социалното развитие, перспективите на социалната икономика и социалните предприятия. На пръв поглед леко откъснато от първите две теми стои третата глава „Продължаващото професионално обучение в България като инструмент за социално развитие“, но по-задълбоченото обсъждане поставя този акцент в центъра на социалното развитие и го свързва естествено с първите две. Основната причина за това се корени във факта, че съвременното социално развитие се валидира с нови знания , умения и компетентности, които се постигат с непрекъснато обновление на базата знания. Ако говорим за икономика, базирана на знанията, то съвсем адекватно е да говорим за социални дейности, базирани на съвременни знания и умения. Именно тези нови знания, умения и компетентности могат да донесат необходимата социална сигурност, която авторът извежда като акцент на социалната политика и на социалната икономика.
Този заключителен анонс на книгата прави сигурна релацията развитие – сигурност – компетентност. Тази релация връща дебата и в първата глава, като я свързва с изследователските модели и във втората, търсейки сигурността на социалната икономика.
С други думи книгата определя една визуална цикличност с формално начало социално развитие, преминавайки през моделирането на социалната икономика, завършвайки с обучението, което, детерминирано като продължаващо, отново връща системата към определяне на ново състояние в социалното развитие.
Книгата е богато илюстрирана с фактологичен материал, който подчертава богато асоциативно разсъждение и изграждане на взаимовръзки, които могат да определят проекциите на една силна бъдеща социална политика с принадлежащия й инструментариум.