Министерски съвет предлага на Народното събрание да отмени Закона за публично-частното партньорство. Причината е, че той не дава никакви специални условия за облекчаване на инвестиционния процес в държавата, а го затруднява. В него е възприет ограничителен подход, като изрично са посочени дейностите от обществен интерес, в които може да се реализират проекти на принципа на публично-частното партньорство – обекти на техническата инфраструктура, на социалната инфраструктура и на зелената система.
Действащата нормативна уредба на ПЧП в България е съобразена принципно с европейските изисквания, но не са налице достатъчно механизми, които да гарантират съответствието между държавните и общинските приоритети в тази област. Това затруднява единното планиране и приемане на обща концепция за ПЧП като допълващо към фондовете от ЕС средство за финансиране и осъществяване на дейности в техническата и социалната инфраструктури. В определени случаи дейността на институциите се блокира, което създава проблеми за реализиране на големи инфраструктурни проекти. Макар Законът да е в сила от началото на 2013 г., до момента на практика не са осъществени значителни ПЧП проекти – подзаконовата рамка е недостатъчно разработена и не позволява практическото осъществяване на проектите, не са предвидени достатъчно стимули за инициатива от страна на заинтересовани лица (т. нар. инициатива от частен партньор), не са разписани подробно критериите за включване на ПЧП проектите в стратегическите документи за планиране (Националната програма и Оперативния план за държавни ПЧП и общински планове за развитие и програми за реализация на общински ПЧП ) и т.н.
Отмяната на Закона за ПЧП е наложителна с оглед насърчаване на инвестиционния процес и ангажиране на потенциала на бизнеса. Тя няма да създаде пречки за реализиране на публично-частни партньорства. Големите инфраструктурни проекти – републикански пътища, пристанища и летища, съгласно Конституцията и специалните закони могат да се отдават само на концесия. По своята същност концесията е и вид ПЧП. В специалните закони – за пътищата, за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, за гражданското въздухоплаване, за водите, са разписани подробни процедури за избор на партньор, гарантиращи спазването на принципите за публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност на всички участници в процедурата и недопускане на дискриминация. По отношение на малките инфраструктурни проекти също могат да се прилагат както специалните закони, така и законите за обществените поръчки и за концесиите.

Източник: МС