Хората с увреждания са изключително слабо използвана работна сила. Повече от един на всеки пет души в САЩ имат увреждания, но само една трета от хората с увреждания в трудоспособна възраст са наети. Работодателите губят квалифицирани (или дори свръхквалифицирани) кандидати, а хората с увреждания губят заплати, поради заклеймяването и предубежденията, свързани с уврежданията.

Въпреки че ситуацията може да изглежда тежка, коефициентът на заетост сред хората с увреждания непрекъснато нараства, тъй като широката общественост придобива по-нюансирано разбиране за уврежданията и по-точна оценка за техните способности. С цел да се отговори по-добре на нуждите на трудоспособните хора се наблюдава промяна на модела на работа под формата на гъвкави политики, от които ще имат полза и работниците с увреждания.

„Една от тенденциите, която трябва да се търси от работодателите през периода 2019–2024 г., е обучението на наличния персонал и нестандартният начин на мислене“, казва Джанис, съветничка по заетостта в службата за развитие на работната сила в окръг Монмаут. Това включва „набиране и наемане на хора с увреждания… групи, които обикновено биват заклеймявани. При икономика със силно търсене работодателите трябва да бъдат конкурентоспособни”, смята Джанис.

Тя е с увреждане, има дегенеративно, нелечимо заболяване, изискващо скъпоструваща терапия. В момента преуспява на работното си място благодарение на физически улеснения (гел химикалки с грип зона за удобен захват, поддържащ работен стол с подлакътници) и адаптиране на работния процес (свободата да съставя своя графика според състоянието си). Но нейният отдел губи финансиране и скоро Джанис може да остане без работа.

Улесненията помагат на всички

Някои улеснения са се превърнали в стандарт, а инициативните предприятия променят модела на работа, за да отговарят по-добре на нуждите на служителите. Въпреки това, нагласите се променят бавно и, за съжаление, политиките се променят по-бързо за някои хора, отколкото за други.

Пристигането на работа, целодневният престой в офиса и връщането вкъщи често представляват непреодолимо логистично предизвикателство за много хора с увреждания. Какво би станало, ако не се налага да се притесняват за транспорта, или за флуоресцентните лампи, предизвикващи главоболие, или за прекалено многото отбелязани почивки? Производителността на хората с увреждания няма да бъде ограничена от тяхната среда, ако те работят в контролирани от тях условия. Това е добре за служителите и за предприятието.

Все повече компании прилагат политики за подобрена достъпност. Ако бъдещето е достъпно, защо да не започнем да променяме нещата днес?

Автор: Лайн Юхас

Източник: Quartz, 12.03.2019 г.