Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (http://rsvu.mon.bg) показва продължаваща тенденция за подобряване на реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда, но в същото време потвърждава наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и висше училище.

Според данните в Рейтинговата системата за 2017 година делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,91% от 3,38% през миналата година и от над 4% през 2013 година. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 21,5% от над 23% през миналата година и от близо 25% през 2015 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 48,56% от 47,34% преди година. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1075 лева при 1020 лева през миналата година и при нива от под 900 лева през 2013 година.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. Безработица от над 4% е регистрирана единствено в 3 професионални направления – Религия и теология, Социални дейности и Материали и материалознание. За сравнение, година по-рано безработица от над 4% беше отчетена сред завършилите в 10 професионални направления. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (19,29%).

Десетте професионални направления с най-високи средни доходи сред завършилите са: Информатика и компютърни науки; Математика; Комуникационна и компютърна техника; Обществено здраве; Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми; Металургия; Военно дело; Фармация; Медицина; и Електротехника, електроника и автоматика. Завършилите Информатика и компютърни науки в Софийския университет и Администрация и управление в Американския университет се отличават със среден месечен облагаем доход от над 3000 лева.

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията Медицина (5,57), Фармация (5,51) и Стоматология (5,46). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направленията Животновъдство (4,29), Материали и материалознание (4,40) и Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (4,40).

Софийският университет, Медицинският университет – София и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации.

Данните в Рейтинговата система показват, че броят на студентите във висшите училища през 2017 година намалява с над 10% в сравнение с 2013 година. Най-голям е спадът в броя на студентите в професионалните направления Икономика и Администрация и управление. В същото време се наблюдава съществено увеличение в броя на студентите, които се обучават в професионалните направления Медицина и Здравни грижи.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битовите и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2017 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула АдминУни в информационната система на образованието, Националния осигурителен институт, както и от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Потребителите на Рейтинговата система могат да се запознаят с предварително изготвените стандартизирани класации на висшите училища по професионални направления и в същото време имат възможност да направят свои собствени класации с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.

Според стандартизираните класации за 2017 година Софийският университет е с лидерски позиции в 23 професионални направления, Техническият университет – София има водещи позиции в 6 професионални направления, Медицинският университет – София е първи в 4 направления. С по три първи места са Аграрният университет в Пловдив и Химикотехнологичният и металургичен университет в София, а с по две първи места са Лесотехническият университет в София и Американският университет в Благоевград. Други 12 висши училища имат водещи позиции в по едно професионално направление. В 9 класации на водещи места са висши училища извън столицата.

На страницата на Рейтинговата система в интернет (http://rsvu.mon.bg) потребителите могат да намерят и информация за най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение.

Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.

Рейтинговата система е достъпна на български и английски език в интернет на адрес: http://rsvu.mon.bg/

Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2017 година е актуализирано по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс в изпълнение на договор с предмет „Актуализиране и поддръжка на рейтинговата система за висшите училища в България за 2017 г.“.
 
 
Източник: Институт „Отворено общество“, 18 декември 2017