Една четвърт от европейците страдат от стрес  заради работата си. Стресът се получава тогава, когато изискванията на работната среда надвишават способността на работниците да им отговорят и да ги изпълняват. Несигурната заетост в икономиката (израз на която е нарастването на временните договори и договорите за нулевите часове), както и увеличаването на работните часове и натоварвания, допълнителният надзор, отговорността, управлението на ефективността, определянето на цели, лошото разпределение на смените и тормозът от управлението се очертават като основни причинители. И в частния,  и в държавния сектор на позициите, които предполагат работа с обществеността, се отчита увеличаване на емоционалното съдържание на труда. И  в двата сектора работещите докладват за  увеличение на тормоза, насилието и агресията, които от своя страна увеличават стреса. Извънредната работа, която превзема и личния живот на трудещите се, също се свързва със стреса, увеличаване на симптомите на претоварване у трудещия се. Стресът причинява дълбока вреда на работещите и техните семейства. Той също така може да струва скъпо на бизнеса и на широката общественост (процентите на отсъствия и здравните разходи).

Разнообразие от фактори в условията на труд могат да повлияят на психическото здраве на работещите. Психологическите рискове (PSR)  произлизат от организацията на труда и от социалните взаимоотношения на работното място-между управлението и работещите и между самите работещи. Важни са също съдържанието на работата, изискванията към работещия и контролът, който самият той има върху своята работа и работната среда. Смяната на работното място, несигурността на труда и това как самата работа влияе на личния живот на трудещите се също са фактори на PSR. И още, значение имат лидерството, работното време и техническите фактори.

Икономическият неолиберализъм и политиките на строгите икономии също играят важна роля-именно те са причината тежестта на рисковете да се прехвърли от раменете на работодателите на тези на работниците. Това прехвърляне на риска неизбежно води до голям стрес за работниците, които в момента са подложени на икономически и финансови натиск, като потенциално не знаят колко часа ще работят от седмица до седмица или как ще се справят, ако се разболеят, претърпят инцидент или загубят работата си. Напрежението, което те усещат, е голямо що се отнася до постигането на целите да работят „по всяко време и навсякъде“. Прекомерното натоварване на работното място и натиск върху много работници също са често срещани и това застрашава качественото изпълнение на задачите, което допринася за натрупването на стрес сред работната сила.

Целта на синдикалните стратегии по отношение на PSR е отправянето на предложения за формулиране на ясни изисквания за адаптация на работните среди и организацията на труда, така че да се намалят и предотвратят рисковете, които тежат на плещите на работещите. Превенцията от PSR трябва да бъде разграничавана и поставяна в приоритет пред разказите за устойчивост, които станаха толкова важни през последните години с възникването на идеи като „внимание на работното място“ и така наречените инициативи „Уелнес на работа“. ЕКП се противопоставя на опитите на работодателите да обвиняват работещия или идеите, базирани на културата на устойчивост. Стратегиите на работодателите трябва да се подчиняват на принципа, че работещият е този, който може да сменя работното си място и има право на сигурна организация на труда, а не да излиза, че той „утежнява“ работния процес.

 Подновен подход за здраве и сигурност на синдикатите в борбата срещу стреса

3 са основните цели, които синдикатите ще издигнат като приоритет. Първо, трябва да се засили възможността на работещите и техните синдикати да идентифицират стреса, свързан с работата.  Второ, трябва да се засилят задълженията на работодателите за правилно управление на рисковете и следване на ефективен план на действия, изготвен в следствие на преговори със синдикатите и професионалисти по  здравните въпроси, когато това е необходимо. Трето, трябва да се гарантира, че задълженията на работодателите по отношение на превенцията на стрес и психологически рискове са правилно припознати и подсилени чрез европейска директива и засилване на ролята на инспекциите по труда и безопасността на труда за прилагане на съществуващите и новите стандарти.

Действие с приоритет номер 1: Решителни действия за приемане на европейска директива за Здраве и сигурност, отразяваща психологическите и социалните рискове (PSR):

Приемането на директива, посветена на превенцията от психологически и социални рискове е необходимо на Европа. Опитът от нестабилното прилагане на автономното рамково споразумение от 2004 г. относно стрес на работното място, показа необходимостта от правно обвързващи изисквания в по-широката област на PSR. Важно е да разширим обхвата и дефиницията, за да включим социалните и релационните аспекти, като например сигурната организация на труда (например ограничаване на броя на детерминантите на ритъма, на които работникът е подложен, изчисляване на работния натиск, времевия натиск,  контрола/влиянието, наблюдението , управлението на ефективността и смените и др.), както и социалните аспекти (качество на управлението, подкрепа срещу лошо управление и следене, обиди, насилие, тормоз), заедно с физически фактори като шум , топлина и вибрации. ЕКП вече е посочила, че директивата следва също така да включва „например правото на работещите да не бъдат търсени по време на почивка, така че отдихът и ваканцията им да не се прекъсват. Освен това трябва да се отчетат влиянието на организацията на труда и увеличаването на несигурната работа.  Европейският институт на синдикатите (ETUI) ще бъде помолен да определи приоритетите, които трябва да бъдат включени в европейската директива, за да се обърне внимание на всички настоящи и нововъзникващи аспекти на PSR, превенцията на риска и стресът, свързан с работата. Рамковата директива от 1989 г. и автономното рамково споразумение от 2004 г. ще послужат като основа за откриване на пропуски в предотвратяването на PSR, както и последващото им прилагане.

Действие с приоритет номер 2: Повишаване на осведомеността и осигуряване на преговори

Европейската конфедерация на профсъюзите и нейните филиали се ангажират да предприемат редица конкретни действия, за да повишат осведомеността по този критичен въпрос сред представителите на синдикатите и експертите по здравословни и безопасни условия на труд (OSH) и да изградят политически механизъм чрез директива в средносрочен до дългосрочен план. Това включва:

  1. Разработване на насоки за водене на преговори за предотвратяване на PSR на работа. Тези насоки ще обхващат директно превенцията на PSR, както и начина, по който тя трябва да бъде интегрирана, когато е възможно, към по-широка стратегия за договаряне. Предотвратяването на PSR е основна задача на синдикатите. Ще бъдат разработени насоки със съответната информация за PSR, включително предотвратяване им, за повишаване на осведомеността и за даване възможност на профсъюзите да интегрират тази тема в (по-широка) политическа стратегия. Насоките ще посочат къде в момента има добри примери за регулиране, колективни трудови договори, участие на работещите и предотвратяване на рисковете.
  2. Провеждане на политическа стратегия във връзка с предотвратяването на PSR. Европейската конфедерация на профсъюзите ще направи това заедно със своите филиали, по-специално EUROCADRES, които имат сериозен текущ проект за борба със стреса. В допълнение, ще използваме следващите европейски избори, за да повишим информираността за PSR на работното място и да закрепим искането за единна директива в избирателните манифести на политическите партии.
  3. Даване на мандат на ETUI да оценява регулирането и най-добрите практики (включително колективните споразумения относно PSR) в държавите-членки на ЕС, за да започнем да изготвяме досие с добри (и лоши) примери. Това с течение на времето ще формира набор от доказателства, които ще бъдат използвани за изграждане на делото с Комисията, както и за създаване на комуникации в кампанията, когато се появява нова информация. Тук вече имаме някои добри примери, включително и в Швейцария, където мерките за предотвратяване на PSR са неразделна част от колективните споразумения с дефиниции и мониторинг от синдикатите. Разпоредбите за „организационна и социална работна среда“, разработени в Швеция, далеч надхвърлят границите на традиционната оценка на риска, обхващаща основите на решаващи за PSR аспекти: необходимите знания за мениджърите и надзорните органи за това как да се справят с нездравословните натоварвания и с виктимизацията (т.е. необходимо е обучение); работното натоварване и ресурсите да бъдат адаптирани към изискванията; служителите да знаят 1) задачите, 2) изискваните резултати, 3) методите на работа, 4) кои задачи са с приоритет и 5) чия подкрепа могат да имат и към кой орган могат да се обърнат във връзка с тези пет точки.

Източник: КТ Подкрепа, 31.07.2018