Финалната версия на Плана за възстановяване и устойчивост бе публикувана на 6-ти апрррил, ден преди посещението на председателя на Европейската комисия в България Урсула фон дер Лайен за връчването на положителната оценка.  Същата дефакто е шестата поред на националния документ, съпроводена е и от презентация, като проектите обект на бъдеща подкрепа от Плана, към момента не са публично достъпни. В  сравнение с официално депозираната за одобрение от Еврокомисията през м. октомври 2021 г., се забелязва промяна в общата цел на Плана. Тя е в посока разширяване, като освен икономическо и социално възстановяване от кризата, породена от пандемията от COVID-19, се цели и създаването на по-устойчива, справедлива и успешна икономика.

Последното финално издание на Плана, което на  7-ми април Европейската комисия анонсира, че одобрява, включва 57 инвестиции и 48 реформи или с 2 по-малко инвестиции и 2 допълнителни реформи в сравнение с официално депозирания документ. Те отново са структурирани в четирите досегашни стълба на Плана, които за пореден път са с променен финансов дял от общия му бюджет. Към стълба посветен на Зелената България, е насочен допълнителен ресурс от около 3.8%  от общия, към Свързаната България допълнителният ресурс е с 0.9% повече.  За сметка на тях, ресурсът по останалите два стълба намалява.  Стълбовете, са:

1.Иновативна България: цели повишаване на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в такава, базирана на знанието и интелигентния растеж. Стълбът е с дял от 25.3% от бюджета на Плана. Включва 8 инвестиции, обособени в три компонента за образование и умения, научни изследвания и иновации и интелигентна индустрия. Общият бюджет на стълба възлиза на над 5.7 млрд. лв., от които 3 млрд. лв. е европейският принос. Най-мащабната планирана инвестиция е по Програмата за икономическа трансформация на бизнеса – почти 3 млрд. лв., следвана от тази за модернизация на образователната инфраструктура с 680 млн. лв.

Измененията спрямо официално депозирания пред Еврокомисията План, касаещи общините са:

  • Промени в наименованията на проектите и програмите;
  • Намалява обхвата на проекта за модернизацията на образователната инфраструктура, като: вместо интервенции в 143 училища и детски градини, същите ще са в 140 обекта; броят на новите детски градини/ училища от 20 става 16; отпадат и мерките за изграждане на зелени класни стаи на открито, открити детски и спортни площадки и площадки по безопасност на движението по пътищата;
  • С около 200 млн. лв. се намалява бюджета на Програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални зони и паркове.

2.Зелена България: фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план. Дял от 41.9% от бюджета на Плана. Обхваща три компонента за нисковъглеродна икономика, биоразнообразие и устойчиво земеделие, с общ бюджет от 8.6 млрд. лв., от които 5.6 млрд. лв. са европейско финансиране. Планирани са 12 инвестиции (с една по-малко от предходната версия на Плана), като тук е и най-мащабната от целия План, от 2 млрд. лв. за изграждането на ВЕИ и батерии, следвана от Програмата за енергийната ефективност на сградния фонд с ресурс от 2.5 млрд. лв.

 Измененията спрямо официално депозирания пред Еврокомисията План, касаещи общините са:

  • Промяна в сроковете за кандидатстване по Програмата за енергийната ефективност в сграден фонд касаеща многофамилните жилищни сгради: 100% финансиране на мерките за ЕЕ ще е при депозиране на проекти до март 2023 г., вместо до септември 2022 г.;
  • Изменение в Програмата за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради, които не са свързани към топлопреносни и газопреносни мрежи, по отношение изграждането на фотоволтаичните системи, които вместо до 4 kW, ще са до 10 kW;
  • По проекта за уличното осветление е предвиден национален ресурс от 31 млн .лв за покриване на ДДС;
  • Двата предходни проекта за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони и за подпомагане на процеса на декарбонизация чрез изграждане на високоефективни електроцентрали на ниско въглеродно гориво, заместващи въглищни мощности във въглищните региони, са заменени с мащабен проект за национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ (RESTORE).

3.Свързана България: акцентира върху осигуряването на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, въз основа на специфичния местен потенциал. Дял от 18.3% от бюджета на Плана или 3.4 млрд. лв. за инвестиции в компонентите- цифрова свързаност, транспортна свързаност и местно развитие. Най-мащабната инвестиция от общо 12-те по стълба е за над 1 млрд. лв. за реформа в обслужването на пътници с железопътен транспорт в крайградските и междурегионални направления, чрез закупуване на нов подвижен състав.

Промените в сравнение с предходния вариант на Плана, са:

В компонента за цифровата свързаност са включени 2 нови проекта, за ТЕТРА системата на МВР, който фигурираше в предходни версии на Плана, както и за дигитална трансформация на Българските пощи. По проекта за пощите се предвижда, обновяване на пощенски станции в отдалечени райони, за предоставяне на допълнителни услуги от общ икономически интерес, като: административни и електронни административни услуги; заснемане на биометрични данни за издаване на лични документи; доставяне на базови телемедицински услуги по диагностика; пилотно разгръщане на зарядни станции за електромобили за зареждане в „крайна точка“ в до 100 избрани населени места в селските райони, разположени по маршрути с туристическа стойност. Общият планиран ресурс е 122.04 млн. лв.

В компонента за транспортна свързаност има нови проекти за изграждане на интермодален терминал за товарни превози в района на гр. Русе и за цифровизация на железопътен участък Русе – Каспичан.

4.Справедлива България: специален фокус върху групите и лицата в неравностойно положение за постигане на по-включващ и по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите. Дял от 14.6% от бюджета на Плана, за бизнес среда, социално включване и здравеопазване. Въпреки че включва най-много инвестиции от всичките стълбове, 25 на брой, бюджетът му е едва 2.3 млрд. лв.

Измененията спрямо официално депозирания пред Еврокомисията План, касаещи общините са:

  • Промени в наименованията на проектите и програмите;
  • Увеличаване с около 30 млн. лв. на подкрепата за дигитализирането на информационните масиви в администрацията;
  • Намаляване на обхвата на интервенциите по модернизирането на дългосрочната грижа, като вместо в 430 обекта и 1 200 социални услуги, интервенции се предвиждат в 332 обекта и 840 социални услуги.

Новите реформи са за по-високо качество и предсказуемост на законодателния процес в рамките на Народното събрание и в сферата на минималните доходи. Общият бюджет на Плана намалява като от 20.992 млн. лв. става 20.154 млн. лв. Редукцията е за сметка на частното финансиране, като частта на европейското финансиране леко се увеличава. След положителната оценка на Плана, Съветът на ЕС има срок от 4 седмици, за да приеме предложението на Комисията.

 

Резюмето на варианта на Плана, изготвено от екипа на НСОРБ може да намерите ТУК.

Източник: Национално сдружение на общините в Република България