Репортаж на Марионела Стоянова, представител на Национален алианс за социална отговорност в Бургас

За първи път видях, как се рисува с колелата на инвалидни колички преди 16 години, в Кливланд, САЩ. По време на един общоградски фестивал, наред с всевъзможни сергии и щандове за “hand made” артикули, беше отредено и място за рисуване с колела. По онова време бях току-що започнала да работя с лица с физически затруднения. Идеята толкова ми хареса, че реших да я заимствам. За първи път рисувахме с колела в Бургас през 2001 г., след това през 2013 г.- на второто издание на фестивала „Включи града“. Успехът на ателието миналата година беше толкова голям, че получихме покана за участие и в тазгодишното издание на „Включи града“.
„Включи града“ е фестивал за съвременно изкуство, организиран от Община Бургас в рамките на проект „Завръщане в Бургас: минало, настояще и бъдеще”, BG161PO001/1.1-10/2010/004 по схема за безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития“, Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013.
И така, на 7 юни, с колегите и цялата група потребители на Творческата работилница към нашето Сдружение „Социален център Бургас“ рисувахме на воля,на терасата пред Морското казино в Бургас. Основната цел на творческото ателие „Рисуване на колела“ е социалното включване на лицата със специфични потребности. Чрез рисуването на колела, по един атрактивен начин заобикалящата среда и дрехите, се превръщат в цветен и живописен пейзаж. Целта е в рисуването да се включат, колкото е възможно повече хора, не само тези, които използват за придвижването си инвалидни колички, но и всеки, който би желал. Не само децата, но и техните родители, братя, сестри, непознати хора. Най-уникалното в този вид рисуване е, че то се прави не с четка или моливи, а с колелата на инвалидните колички. Друга много важна цел на този тип рисуване е, да се възпитава съпричастност и толерантност у обществеността като цяло към хората с увреждания. Сядайки в инвалидната количка, макар и само за няколко минути, за да рисува, здравият, вървящият човек се поставя за кратко на мястото на човека, който се придвижва с инвалидна количка. И вероятно ще си даде сметка, колко труден е този начин на живот и ще изпита съчувствие и желание за взаимопомощ. Освен това, с колелата на инвалидната количка също може да се рисува, ако те преди това са били намазани с боя. Цели се да се провокира въображението на седящия в количката.
Как всъщност се осъществява самото рисуване?
На едно голямо платнище се разливат различни цветове боя за текстил-бяла, жълта, оранжева, червена, синя, зелена.
Върху другата половина на платнището, по краищата му или на друго такова, се подреждат плътно една до друга бели тениски. Седящите в инвалидни колички се приканват да преминат с гумите върху разлетите бои. Те избират дали да минат върху определен цвят или върху всички цветове последователно. След това с така боядисаните гуми трябва да се премине върху белите тениски и да се оставят цветни следи по тях. В рисуването могат да участват не само лица с двигателни проблеми, които се придвижват с инвалидна количка. Желателно е в него да се включат и преминаващите лица. На тяхно разположение се оставят по възможност 1-2 свободни инвалидни колички. Така всеки би могъл да седне и за минута- две да усети, какво е да се придвижваш с количка. Разбира се, това опознаване на ежедневието с количка става по един сравнително приятен начин, чрез рисуване. После можеш и да вземеш резултата от своето творческо вдъхновение.
За новото издание на фестивала през 2014 г., заедно с тениските, изрисувахме и голям транспарант. Върху него могат да се различат следи от колелата на инвалидни колички в синьо, жълто, червено и зелено. Могат да се видят и стъпки на хората, вървели редом до приятелите си на инвалидни колички. Могат да се различат дори стъпките на кучето Бък. Желанието ни е през следващата година да поставяме транспаранта на места в Бургас, които са все още труднодостъпни за лицата придвижващи се с инвалидна количка. По този начин ще се напомни на отговорните органи, че трябва да се вземат мерки. Другият вариант е то да се поставя на места, където има положителна промяна и това ще е своеобразна оценка за направеното.