Oбщина Велико Търново бе отличена със специалната награда в Национални годишни награди на НАСО 2021. за осигуряване на заетост на хора, нуждаещи се от подкрепа. За приоритетите в социалната политика на общинско ново разговаряме с г-жа Росица Димитрова, директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“:

 Г-жо Димитрова, Община Велико Търново беше удостоена със специална награда от НАСО за осигуряване на заетост на хора, нуждаещи се от подкрепа. Какво означава тази награда за Вас и специалистите от екипа Ви?

Благодаря на Национален алианс за социална отговорност за това признание. За мен и моя екип наградата ни носи изключителна удовлетвореност за работата ни в продължение на много години в подкрепата на хора в уязвимо положение. Това, което съм установила в резултат от практическия си опит, е че ако се говори за уязвимост при хората с увреждания, то най-сериозно е състоянието хората с тежки увреждания, които още от детските си години са изоставени.  Това са хора, които са трайно отделени от семейна среда и винаги са били в специализираните институции. За мен и за екипа на дирекция „Социални услуги и здравеопазване“ и за екипите на социалните услуги основен приоритет е обучението в умения и придобиване на определено образователно ниво, за да може трайно институционализираните потребители от социалните услуги да получават знания и да завършат определено ниво на обучение. Тези хора заслужават да бъдат като всички нас. Ние, като институция и отговорни доставчици на социални услуги, основавайки се на националните политики, сме приели тези приоритетни цели в изпълнение на местните политики, а именно – да работим за покриване на образователните потребности, както и обучение в изграждане на трудови навици и умения. По този начин на потребителите от специализираните институции за хора с увреждания и от резидентните услуги през 2019-2020 г. по различни програми и проекти беше осигурена трудова заетост. В този период над 55 човека от Община Велико Търново бяха включени в програми за заетост. За нас е голям успех тези хора да се реализират на трудовия пазар и след приключване срока на програмите, по които са наети. В тази връзка имаме няколко успешни примера за хора, които се реализираха самостоятелно. Към момента по второто направление на „Патронажна грижа +“ сме назначили 17 от нашите потребители от 24-часовите социални услуги, предимно хора с умствена изостаналост.

Какви са Вашите препоръки по отношение на повишаването на възможностите за трудова реализация на хората с увреждания?

Необходими са най-вече последователност и търпение. Не трябва да преставаме да показваме какви услуги има на територията на дадена община. За съжаление продължава да има недоверие към хората с психични и умствени заболявания от страна на гражданите. От друга страна се наблюдава голямо недоверие от страна на частния сектор към наемане на хора с подобен тип затруднения. Повече от 15 години, ние в Община Велико Търново, работим изключително прозрачно,  като се опитваме да изградим доверие, уважение и зачитане на достойнството на всеки един човек и труда му. В това отношение водим устойчива и последователна политика в организирането и предоставянето на редица съпътстващи социални услуги. В създаденото социалното предприятие и защитените работилници са включени в трудова дейност много потребители на социални услуги. С всички изработени сувенири от потребители и показването им на благотворителни инициативи и базари, ние проправяме път в обществото на тези хора и показваме, че те по нищо не се различават от нас.

Какви нови възможности дава Закона за социалните услуги за осигуряване на заетост за хора с увреждания?

Законът като философия и принципи, които въвежда, цели цялостна промяна в това направление. В него са разписани и конкретните дейности като основен ангажимент на социалната работа в интерес на хората, които имат нужда от подкрепа. Законът дава широк диапазон за гъвкавост при начините за подкрепа и подобряване на качеството на живот на хората от уязвими групи. Все още продължава работата за изработване на наредбата за стандартите и качеството на социалните услуги. Налице е закон, който дава голяма гъвкавост и свобода на действие от страна на общините да изберат подхода и начините на подкрепа. В същото време липсата на цялостно утвърдена подзаконова нормативна уредба не ни дава възможност в пълна степен да прилагаме Закона за социалните услуги. Смятам, че колкото по-активни бъдем с форуми и срещи за споделяне на предложения и идеи, толкова по-бързо ще бъдат реализирани принципите и философията на новото законодателство.