Г-жо Янкова, данните на НСИ покаха, че за първи път за последните 5 години безработицата намалява на годишна база. Какви са причините? Ще се превърне ли спадът в устойчива тенденция?

Една от причините за намаляването на безработицата са мерките за заетост. Преди месец правителството предостави 7 млн. лв. допълнително за субсидирани работни места. От началото на 2014 г. пуснахме и 4 нови програми за заетост. Най-важният фактор за спада на безработицата е съживяването на икономиката. В бюрата по труда от началото на 2014 г. са обявени над 60 000 работни места, като близо 59 000 от тях вече са заети от безработни. Това са места в реалната икономика, които не са субсидирани от държавата. Други 27 000 души са включени в субсидирана заетост.

Какви са причините за съживяването?

То до голяма степен се дължи на мерките на правителството за облекчаване на регулаторната тежест, за възстановяване на ДДС и като цяло за създаване на по-добър инвестиционен климат. Ще продължим да разработваме и да финансираме програми, които имат социален ефект, създават заетост и подкрепят бизнеса.

Над 255 000 души не могат да намерят работа над година, а броят им постоянно расте. Как ще се преборите с това?

Продължително безработните се наемат приоритетно по всички национални програми за заетост, за да могат да възстановят трудовите си навици. В масовия случай става въпрос за хора с ниско образование. Затова в новата оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР) ще дадем възможност не само за професионална квалификация, но и за обучения за придобиване на ключови компетенции като компютърна грамотност, чужд език и т.н. По този начин ще може да се гарантира в по-голяма степен, че те ще могат да намерят работа. Отсега нататък искаме всеки лев, който ще бъде даван, да доведе до постигане на реален ефект на пазара на труда.

Опозицията предупреждава, че през есента безработицата ще скочи, защото парите за субсидирана заетост ще свършат в края на лятото, а усвояването на средствата от ОПРЧР няма да започне преди 2015 г. Има ли такава опасност?

Истината е, че пари има. Всички програми работят и са обезпечени от държавния бюджет. Всеки момент, в който имаме икономия по някоя схема, разпределяме парите към мерки, за които има повече желаещи. Ресурсът няма да свърши, защото 80-те млн. лв. от Националния план за действие по заетостта не се изразходват през първия месец, а се договарят. Това означава, че всеки, който има сключен договор, ще получава заплата от държавата през целия период, за който е нает. В средата на май Комитетът за наблюдение на ОПРЧР одобри предварителното изпълнение, което ще започне със схема за наемане на младежи за стажанти. На този етап тя ще се финансира с 20 млн. лв. национални средства. Агенцията по заетостта вече започна да набира заявки от работодатели, които искат да наемат стажанти. През първия месец от 6-месечната практика ще поемем транспортните разходи на младежите, които намерят работодател в друго населено място. Като получат първото възнаграждение, ще могат да си плащат пътя сами. Младежите висшисти ще вземат заплата, равна на минималния осигурителен доход за съоветната професия. Средният чист доход обикновено е около 500 лева.

Няма ли риск да загубим парите, които се дават преди одобрението на оперативната програма от Брюксел?

През първата година от новия програмен период принципно няма как да загубим европари. Ресурсът, който Европейската комисия ще ни предостави в края на 2014 г., ще компенсират средствата, които ще изразходим от държавния бюджет. Общата стойност на стажантската програма, която ще продължи до 2016 г., е 35 млн. лв. Целта е 7500 младежи да запазят работните си места и след края на стажа. За да се случи това, сме предвидили стимул за бизнеса. Ако работодателите сключат безсрочен договор след стажа, ще поемем социалните и здравните осигуровки на назначените младежи за още 6 месеца. С много добри темпове предстои и усвояването на ресурса от старата програма. Така че през тази година рискът от загуба на средства е минимален.

Хотелиерите се оплакват от липса на кадри. Ще се съобразите ли с искането им да внасят работници от Молдова и Украйна?

При условие че в бюрата по труда има 28 000 българи с туристически професии, на свободните места няма как да бъде нает чужденец, освен ако безработните сами не желаят. Сред хората на трудовата борса най-малко са администраторите, които са най-търсени от бизнеса, но има доста бармани, готвачи, камериери, сервитьори. Затова предложих на хората от бранша да организираме национална трудова борса, на която да бъдат обявени всички свободни работни места. За да подпомогнем бизнеса, предложихме да финансираме обучението на безработни в туристически професии в българо-германските центрове към Министерството на труда в Смолян и Царево. Искаме да помагаме на бизнеса, като му осигуряваме качествена работна ръка. А не да обучаваме безработни, за да стоят безработни.

В много случаи работните места остават незаети, защото са в друго населено място, а хората не искат да пътуват дълго до работа и да дават пари за транспорт. Как ще решите този проблем?

Мобилността у нас е предимно към големите градове. Там има повече възможности за работа, но невинаги може да се намери достатъчно висока заплата, която да покрива и по-високите разходи. Няма лошо едно семейство да се премести, ако може да намери работа в друго населено място. Още повече че ниската заплата в София може да се окаже висока в малко населено място.

Какви са резултатите от изпълнението на мерките за борба с младежката безработица от началото на 2014 г.?

От началото на януари до края на април 15 хиляди младежи до 29-годишна възраст вече са намерили работа в реалната икономика. На 10 300 души са изготвени индивидуални планове за действие. Малко над 1000 са включени в обучения за професионална квалификация, а 650 – в обучение по ключови компетенции.

Казахте, че обученията вече ще са съобразени с потребностите на работодателите. Това не се ли правеше досега?

През последните 4 години не се правеше. Имаше безработни, които приключват един курс, след известен период започват друг. На практика се получава професия “обучаващ се”. След това се оплакват, че не могат да си намерят работа, въпреки че имат 5 сертификата, които нямат нищо общо един с друг. Искаме да преустановим тази практика. Ако в един град имаме нужда от строители, няма да обучаваме градинари. Изследването ни за пазара на труда показа, че до 2028 г. на бизнеса ще му трябват основно специалисти със средно професионално образование. Ако един човек бъде обучен, намери работа и стане добър професионалист, след 2-3 г. има логика да започне висше образование, за да надгради образованието си с мениджърски умения. И така да расте в кариерата. Тези специалисти ще бъдат много ценни на пазара на труда. За тях винаги ще има работа.

 

София, 4 юни 2014 г.
в-к „Труд”
интервю на Мишел Гутсузян