Какви бяха първите действия на Министерството и неговите структури – Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, за ликвидиране на последствията и щетите от бедствието във варненския квартал Аспарухово?

През последните няколко месеца сме свидетели на изключително тежки климатични условия, които предизвикаха наводнения в цялата страна и за съжаление, предизвикаха много трагедии като загуба на домове и имущество, включително дадохме и човешки жертви. Още със започването на поройните дъждове, правителството отпусна допълнително малко над 7 милиона лева за аварийно-спасителни дейности чрез наемането на безработни и пострадалите в област Видин, както си спомняте, бяха първите, които можаха да се възползват от тези средства, респективно аварийни групи, които да участват в почистването и ремонтирането, както на имуществото на хората, така и в инфраструктурата на населените места. 400 от тях бяха насочени за разчистване на речни корита в две общини във Видинско – Ружинци и Чупрене в средата на април, когато там също имаше бедствено положение, предизвикано от поройните дъждове. По същия начин още в петък миналата седмица, започна насочването на хора – над 30 човека, главно в пострадалия квартал Аспарухово. Насочваха се хора и към Добрич, където стихията също взе човешки жертви, разбира се и във Велико Търново са насочени аварийни групи. До голяма степен тяхното правилно използване зависи от местните власти. На всички, които са пострадали, след социална оценка, както на семейството, така и на причинените щети, могат да се отпуснат до 325 лева еднократна социална помощ. Но не всички ще получат максималния размер, а това зависи от конкретните щети. Оценката е доста подробна – дали жилището е единствено за лицата, които живеят в него, колко членно е семейството, каква е самата щета и дали могат да продължат да живеят там. В този момент всички представители, както на държавната, така и на местната власт трябва да си подадат ръка и да работят заедно, има възможности със средства от активната политика, да бъдат наети такива хора, които да помогнат. Искам да акцентирам, че ние и до момента отпускаме средства и по програмите се наемат хора за специфични дейности. Но оставам с впечатлението, че след като се случват такива трагедии, местните власт не използват тези хора по предназначение. Проектите, по които се наемат безработни са за почистване на речните корита и на гробищни паркове, както и за ремонт на междуградската и междуселищна инфраструктура. Като че ли трагедиите, когато се случат винаги се оказва, че една от причините е именно тази – речното корито не е било почистено, напълнили са се ямите по улиците, като са предизвикали допълнителна щета. Затова и през следващата година мисията на Министерството на труда и социалната политика е първо да ограничи дейностите, по които ще се наемат безработни (без да ограничава броя на безработните) и лицата да бъдат наемани в дейности, от които да има полза и за останалите жители на населеното място, от което ще се наемат. И не на последно място – ще бъде засилен изключително много контрола – до каква степен предложенията, които са постъпили отстрана на общините и на областните управители, са изпълнени реално.
Какво оставяте на евентуалните си наследници във ведомството като продължение на насоките на действия за подобряване на състоянието на пазара на труда?

Лично за себе си, считам, че всички цели, които съм си поставила в краткосрочен или средносрочен план, или съм ги изпълнила изцяло, или в един малко по-голям хоризонт, съм поставила основите за изпълнението им. Исках да не загубим нито едно евро по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, тъй като рискът, когато аз поех изпълнението на програмата беше в размер на около 70 милиона евро, а в края на миналата година не само, че не загубихме пари, а бяхме с около 25 милиона в аванс, с които си помагаме за настоящата година. Другата цел, която си поставих да има одобрена нова Оперативна програма в срок с минимални забележки, така че в края на годината тя да бъде одобрена. Това, което зависеше от нас е факт, оперативната програмата получи позитивна оценка от Комитета за наблюдение в края на май и беше изпратена до Европейската комисия. Не очакваме съществени забележки на този етап от Брюксел. В началото на годината предстоеше много тежък одит, за първи път Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ предстоеше да бъде одитирана от Европейската сметна палата, като последиците при констатиране на нарушения щяха да бъдат изключително лоши и можеше, разбира се при негативен доклад да доведат до спиране на средствата. Моята цел беше това да не се случи. След проверката беше констатирано, че няма абсолютно никакви забележки по изпълнението. Говоря за периода, в който ние поехме изпълнението на програмата, това е одитираният период. Дори нямаме направени препоръки от Еврокомисията как да продължим работата си. Може би заради това оперативната програма се води за една от най-успешните. Другата моя цел беше да се стартира реформа в агенцията по заетостта, която също започна. Препоръките на ЕК, забележката, която две-три години наред стоеше като неизпълнена, вече са в процес на изпълнение, забелязва се напредък при реформирането и предоставянето на индивидуални услуги. И не на последно място трябваше да разработим и да стартираме Националния план за изпълнение на европейската гаранция за младежта, което беше много амбициозна задача. Когато аз поех ресора сроковете бяха изключително кратки. Въпреки това със широка обществена подкрепа, с участието на неправителствения сектор в областта на младежките дейности, с участието на социалните партньори и на останалите министерства, ние имаме това, което е факт, което е одобрено от ЕК, което вече работи с национални средства от 1 януари. И в следствие на изпълнението на този план броят на регистрираните безработни младежи намаля с 10 хиляди, по данни на Евростат младежката безработица в България за месец април намалява до 27,2%. Другата основна цел, която също беше поставена пред мен беше намаляване на безработицата и нейното овладяване, което също е факт – за месец май нивото на безработица е 11,2 %. Това беше отчетено и от Националния статистически институт като първи спад за последните четири години.

Имате опит и кариера в Агенцията по заетостта, как оценявате работата й в момента? Възложихте ли й нови задачи?

Агенцията работи добре, за мен постигнатите резултати показват, че колегите в бюрата по труда вършат огромен обем от работа. Например въпреки, че данните на Агенцията и на НСИ понякога се разминават леко, факт е, че тенденцията е към намаляване броя на обезкуражените безработни с близо 30 хиляди, покачва се заетостта, факт също отчетен от НСИ. По отношение на задачите, една от целите ни беше – да съживим активната политика чрез нови програми, които да имат и вторичен ефект – освен да създават заетост, да дават положително отражение и върху останалите хора в общността. Знаете една от програмите, която стартира тази година е Национална програма „Сигурност“ за безработни, които да подпомагат органите на МВР. Освен това те извършват и социална дейност като наглеждат възрастни и изоставени хора, хора с увреждания . Могат да купят хляб или лекарства на болен или възрастен човек, който не може да го направи в момента, както и да сигнализират при бедствия и аварии. Преди седмица обиколих селата, в които първо назначихме хора по тази програма и както ми казаха хората от местната власт и самите жители, битовата престъпност малко по малко е започнала да намалява, все пак говорим за един месец, дребните кражби са спрели, хората се чувстват много по-спокойни, знаят към кого да се обърнат, ако са болни и имат нужда от малко помощ. Създадохме и още няколко нови програми, свързани с опазване на културно-историческото наследство, с опазването и възобновяване на българската гора. Отделна програма стартирахме за бежанците, които са придобили хуманитарен статут или статут на бежанец. Програмата е насочена към тяхната интеграция на трудовия пазар и в обществото. И не на последно място, това, което също си бяхме поставили като цел, което беше и като препоръка на еврокомисаря по заетостта Ласло Андор, беше предварително изпълнение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, в частта, насочена към младите хора. Преди месец Комитета за наблюдение на програмата одобри стартирането на проект „Младежка заетост“, който е насочен към млади хора до 29 годишна възраст, за да започнат да стажуват или да се обучават на работното място. България беше първата държава всъщност в Европейския съюз, която инкорпорира Европейската рамка за качество на стажовете в Кодекса на труда, като създаде института „стажантски трудов договор“ , който се сключва млад човек, без опит по професията си и за обучение на работното място. Погледнато от дистанцията на една година, откакто поех поста заместник-министър с ресор „Заетост“ и „Европейски фондове“ , считам, че това, което съм си поставила като цели се е случило. Поставила съм си нови цели, надявам се също да ги постигна.

Като специалист в социалната област и след житейски криволици, сега пак се върнахте в тези структури. Каква амбиция Ви ръководеше?

Беше като завръщане у дома. Новото, което съм си поставила като цел и всъщност поставих основите, е да направим голяма национална програма, която не се основава на т.н. „метачи“, срещу които всички социални партньори и самата общественост са достатъчно настроени, Наистина ще включим тези хора, те няма да са по-различни, в реални дейности с остатъчен и устойчив ефект. И не на последно място трябва да разширим целевата група, тъй като в момента Националната програма „От социални помощи към заетост“ е насочена основно към хора на социално подпомагане. Програмата вече се изчерпа от съдържание и на нейно място ние трябва да имаме друга програма „Регионални инициативи“, която да дава възможност първо на много по-широк кръг от безработни да се включат, второ – тя да е с реално измерими дейности и трето – да има своето социално измерение спрямо останалите хора в общността. Тоест – подобно на програма „Сигурност“ от една страна да създава заетост на голям брой хора, най-вече в малките населени места, където няма в момента развита икономика, или има много малки предприятия, които не са достатъчни, за да поемат целия обем на хората без работа. А от друга страна – да направи това, от което хората реално имат нужда. Когато пътувам из страната и говоря с хората, те ми казват от какво реално имат нужда. Те имат нужда например – да се поправи определен мост, защото, ако не е укрепен не е сигурно след колко време той ще рухне и ще остави едната част от селото примерно без достъп до магазина, както се е случвало. Хората имат нужда и от почистване на гробищните паркове. Речните корита, виждаме колко боклуци се изхвърлят в тях и те са една от причините за наводненията. Също така съм си поставила за цел в тази програма да бъдат наети безработни с по-високо образование, които да бъдат обучени от административните служби на държавата, да могат в малките населени места, там, където хората нямат възможност да пътуват да данъчното, до социалното подпомагане, до бюрото по труда, до териториалното поделение на НОИ, а примерно са навършили възраст за пенсия, или не могат да си оправят здравното осигуряване, или например искат да узнаят дали могат да получат достъп до определена социална помощ, хората да могат да отидат до едно място в тяхното населено място и да се обърнат към един човек, който да поеме тяхната жалба, да им обясни какви са правата и възможностите им и да им съдейства за попълване на документи, за да получат една или друга услуга. Била съм свидетел как много хора, не са безработни, нито са пенсионери, защото не знаят какви документи трябва да подадат и за тях всяко излизане от селото е разход и трябва да преценят дали да си купят хляб или да дадат пари за транспорт, за да пътуват до града, да ги върнат още два-три пъти и накрая да си „изгладуват“ едно право, което би трябвало да получават без усложнения. Така че, в тази насока е тази програма, която в момента замисляме, и аз считам, че тя ще бъде силно подкрепена и от социалните партньори.

Как върви диалогът Ви с работодателите, за да могат да се решават реалните им проблеми?

Другото на което акцентирам и за което в момента набираме информация е ориентиране на обучението, на професионалната квалификация и на обучението по ключови компетенции, наистина спрямо търсенето на работодателите. В момента разработваме подобен план за обучение и квалификация на безработни лица като ще се следи на регионално и областно ниво, кои сектори на бизнеса са развити, какъв тип работни места се търсят и на практика безработните ще бъдат обучавани само по тези професии, по които има реална възможност да си намерят работа. Няма да обучаваме градинари, ако са необходими зидари. Тези идеи се подкрепят от работодателите.

Има ли риск и тази година от загуба на средства по Оперативната порграма?

През тази година на този етап няма наличен риск при оперативната програма, тъй като следва да сертифицираме определен обем от средства. Така че, работим в тази насока, около 460 милиона следва да бъдат отчетени пред Еврокомисията. До момента малко над 200 милиона вече сме представили, т.е. сертифицирали. Така че, считам, че по начина, по който се движим и с темпото, което сме поели, съвместно с Министерството на образованието и с двете агенции, няма да допуснем отново риск от загуба на средства. В момента сме в състояние на доста добро изпълнение на този ангажимент.

Безработицата ли е най-големия “бич” на нашето време?

Хората, когато ги питаш искат хляб, с други думи искат работа. Така, че за тях най-голямото бреме наистина се явява безработицата. Като че ли останалото остава на по-заден план, отколкото хляба, насъщния. Това е абсолютно нормално и в такъв момент не трябва хората да се делят на леви и десни, защото всички ядат един хляб. Трябва да има ясна политика, която да е социална. От друга страна трябва да се подпомага и бизнеса. Правителството го прави като намалява определени регулаторни тежести. Това е начинът да се създават работни места, да няма пречки пред бизнеса, да се създават работни места. Когато има работни места има и хляб, има и заетост. Никога не трябва да забравяме и хората в селата. Не можем с лека ръка да кажем – няма да даваме средства за субсидирана заетост. Няма как да стане! Аз нямам нищо против – ако работодателите поемат ангажимент и кажат – добре, отиваме по селата и създаваме работни места, тогава с пълно право можем да кажем – тук субсидирана заетост няма да има, но трябва да има бизнес. Не може да обричаме хората в малките населени места на глад, а за сметка на това да субсидираме заетост в големите индустриални градове, където хората по-лесно могат да си намерят работа. Така че всяка монета има две страни и не може с един и същи аршин да мерим всеки различен човек, ако използваме поговорката.

Реални ли са слуховете за „внос“ на работна ръка – от Румъния, или Молдова например, за работа по курортите ни?

Туристическия бранш обяви наскоро, че са му необходими 100 000 работници. В бюрата по труда на характеристиките, които те са заявили за работни места, отговарят 28 000. Аз лично не мога да дам оценка дали има нужда от сто хиляди работници в нашите курорти. Факт е обаче, че тези 28 хиляди не всички работодатели ги искат. Това означава, че ние нямаме достатъчно квалифицирана работна ръка в туризма и това е един от акцентите, в който следва да заложим средства през следващата година за обучение на хората. По отношение внасянето на работна ръка зависи много от самия пазар на труда. Когато безработицата е висока, никоя държава не води политика по изкуствено привличане на чужденци от трети страни като работна ръка. Румънците и в момента могат да работят у нас без разрешение за работа като граждани на ЕС. Така че от тази гледна точка не стои въпроса за внос на работна ръка – напротив България е отворила пазарите си още с приемането й за страна-член на съюза за всеки гражданин на Европейския съюз тук. А по отношение на трети страни, ние и в момента приемаме чужденци, особено за професии с по-специфични изисквания. Например – има ресторанти, които предлагат определен вид кухня. Ако у нас нямаме квалифициран българин-готвач на индийска кухня или се броят на пръсти, нормално е да се внесе готвач от чужбина. Но това не означава, че трябва всички сервитьори, администратори и работещи в хотелите ни да бъдат чужденци, след като имаме достатъчно безработни, които могат да бъдат обучени. Министерството на труда и социалната политика разполага с държавно предприятие със свое управление – Българо-германски центрове за професионално обучение, създадени с техническа помощ от Германия. Два от тях обучават кадри за туризма. Това е едно от най-качествените обучения и не е много скъпо. Всеки работодател може да си плати, за да бъдат обучени негови работници там. Така, както го правят и германските фирми, защото са припознали качеството на това обучение в центъра. Те си плащат, за да обучат работници, защото базата е много добра. Тези, които са в туристическия бранш, са създадени с кухня, с ресторант, с леглова база, за обучение на администратори, сервитьори, камериери, готвачи и на практика върху себе си тренират и се обучават.

 

27 юни 2014 г.
Източник: вестник „Земя”
Интервю на Любомир Стоименов