05.04.21 г.

Екипът на Nasoki.bg разговаря с Росица Димитрова, Директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в Община Велико Търново, която бе отличена със специалната награда на МТСП по повод Световния ден на социалната работа. Повече от 30 години тя е отдадена на социалната сфера. Започва като преподавател в Медицински колеж- Велико Търново, ръководител на Регионална дирекция за социално подпомагане, а от 2006 година застава начело на ресорната дирекция в Общината. Преподава във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, вече над 15 години активно участва в разработването на нормативната база в социалната сфера. Лектор е в множество обучителни програми и конференции на социална тематика. В това интервю намираме отговор по въпросите за качеството на социалните услуги в страната, постигнатото до момента в процеса на деинституционализацията на услугите за деца и социалните политики на Община Велико Търново през последните години.

Г-жо Димитрова, НАСО, EАSPD и хилядите техни членове и партньори от България и Европа Ви поздравяват за присъдената Ви специална национална награда на МТСП по  повод Световния ден на социалната работа. Бихте ли споделила Вашия поглед по пътя на успеха  в работата в социалната област?

За мен тази награда е много вълнуваща, но и отговорна, защото ме задължава да продължавам по същия път със същия хъс и желание, а то е свързано с това да се развива социалната система, да има призвание и да се повдигне авторитета на работещите в сектора. Важно е социалните работници да получат заслуженото място, наред с другите сфери, с които работим – тези на здравеопазването и образованието. Пътят, който извървях не е малък и смятам, че ми предстои още  много, защото в нашата система динамиката е толкова голяма и в това отношение, ние, които сме ангажирани в социалната система, сме длъжни да се съобразяваме  с нуждите, които ежедневието поставя на хората.  Като специалисти в сферата, имаме отговорността и задължението да подпомагаме както децата и семействата,  така и хората с увреждания и възрастните хора.

Вече над 25 години съм се отдала на социалната и здравната система. В професионален план при мен двете системи са свързани. Започнах като преподавател в Медицинския институт във Велико Търново, след това бях ръководител на областна служба „Социално подпомагане“. През 2003 г.  започнах работа в Община Велико Търново, a през 2006 г. се създаде дирекция „Социални дейности и здравеопазване“. От 2017 до 2018 г. бях зам.-министър на труда и социалната политика.

През цялото това време винаги съм търсила най-добрите решения за повишаване на имиджа на социалната професия и интегрирана работа със другите секторни политики, свързани със здравеопазването и образованието. Моля се никога да не загубя този хъс, с който работя, защото смятам, че социалната сфера ми приляга и колкото и да е трудно на моменти, аз се радвам на положителните резултати, които постигаме. Смятам, че в годините с реформата на социалната система не трябва да излизаме от ритъм и да преминем към работа по навик, защото динамиката и развитието не ни го позволяват.

Кои са основните предизвикателства в работата Ви през тази и следващите години?

Предизвикателствата са много, но най-голямото е свързано с реформата, която стартирахме със Закона за социалните услуги, с приетия правилник за прилагането му и подзаконовия нормативен документ – наредбата за възнагражденията и разбира се, наредбата, която се подготвя и е свързана с качеството на социалните услуги. След като приключи преброяването на населението трябва да се започне анализ на потребностите и съответно да се подготви една реално изпълнима национална карта за планиране на социалните услуги. Наблягам на това, че тя трябва да бъде наистина реално изпълнима. Моят апел е да се направи една обективна картина в страната и да се види какво има към момента в сферата на социалните услуги и какво изисква специафиката на съответната община. От друга страна, голяма част от общините, в това число и Община Велико Търново, работят по проекти с държавно и европейско финансиране и в тази връзка е много важно договарянето на финансирането по Програма „Развитие на човешките ресирси“ и Програма „Храни“, за да може да се завършат успешно започнатите проекти, а паралелно с реформата която е започната, да се намери най-добрия начин за новия модел на финансиране на социалните услуги.

Най-голямото предизвикателство, не само в социалната сфера, но и за цялата страна, са човешките ресурси, защото колкото и социални услуги да предоставяме, най-големият капитал са хората, които работят с хората в нужда. По отношение на резидентните услуги, почти няма община, която да е покрила изискванията за предоставяне на социални услуги.  В нашата сфера не е задължително всички работещи да са с висше образование, тъй като това е помагаща професия. В това отношениение реформата в социалните услуги трябва да върви в синхрон с реформата в сферата на образованието.

Нужни са ни обучени кадри още от ниво средно образование – детегледачи, помощник възпитатели и трудотерапевти и др.  Заплащането на работещите в социалната сфера трябва да бъде по-високо, за да привличаме повече здравни специалисти в резидентните грижи. Необходимо е да се инвестира в превенция на изоставянето на деца и подкрепа на семействата и от друга стана да се инвестира в подкрепа на хора в домашна среда за възрастните хора и хората с увреждания.

Поглеждайки назад, смятам, че сме свършили много работа, но ни предстои да извървим още много дълъг път. Натрупаният опит и многото добри практики ни дават основа да продължим напред в посока на индивидуален подход в подкрепа на нуждаещите се и създаване на интегриран модел на взаимодействие между сиситемите на образование и здравеопазване. В момента социалната сфера не страда толкова от липса на финансиране,  колкото от липса на квалифицирани кадри.

Какво предвижда бюджета на Община Велико Търново за развитие на социалните политики и услуги през 2021 г.?

В нашата дирекция финансирането е в две насоки – социално подпомагане и здравеопазване. В момента работим по четири проекта за съдаване на нови социални услуги. Отделно продължава работата по прект по „Региони в растеж“, по който се дострояват центровете за грижа за пълнолетни лица с умствена изостаналост  заради закриването  на един от домовете от този тип. От 5 април започва „Патронажна грижа +“ , а до 5 май приключва „Патронажна грижа 4“. Работим и по програми с държавно финансиране, които са свързани с осигуряване на заетост. Очакваме програми, свързани със зааетостта по ПРЧР, благодарение на която ние в Община Велико Търново успяхме да осигурим заетост на над 20 пълнолетни хора с увреждания от 24-часовите социални услуги за хора с увреждания. Назначихме 55 хора с увреждания в  дейности по озеленяване, пропусквателен режим в детски градини и училища и т.н.

При мерките за заетостта е изключително важно да се работи за развиването на трудови умения, които да позволят на хората с увреждания от резидентните услуги да започнат работа с помощта на програмите за субсидирана заетост. Още по-голяма радост за нас е, когато впоследствие такива хора успяват да си проправят път на пазара на труда и без помощта на подобни програми. В Община Велико Търново ще продължим да развиваме тези възможности в изпълнението на проекта   „Патронажна грижа +“, с който от една страна подкрепя социално и здравно хората в домашна среда, а от друга страна надгражда с назначаването на допълнителен персонал, който вече е обучен и има желание за работа.

Как виждате основните акценти и какво трябва да се направи според Вас, за да имаме в България по-добри социални политики и подкрепа, в това число към хората с увреждания, подкрепата за децата и др. ?

Важно е реформите в образованието, социалната система и в здравеопазването да вървят занапред ръка за ръка. За да имаме успешна социална политика е важно да вървим интегрирано и заедно с другите две сфери. Както вече споменах, от изключителна важност е да се направи обективен анализ във всяка една община за свършеното до момента по отношение на критериите, вписани в наредбата за планиране на социалните услуги. След като се уточнят индикаторите  за възрастта на населението, броя населени места в областта, броя живеещи хора в съответните населени места, каква е обезпечеността със социални и здравни услуги, ще стане ясно какви са конкретните нужди по населени места, на които трябва да отговорим. От една страна, трябва да се запазят услуги, които са на местно ниво за покриване на нуждите на живеещите в дадена община, а от друга страна след анализ трябва да се прецени кои услуги да бъдат за хората от областта и кои да са в помощ на хората с много тежки увреждания и невъзможност сами да се справят във ежедневието си.

Отново казвам, че много важен е въпроса за човешкия ресурс. В момента се разработва стратегия за човешките ресурси в социалната сфера и тя ще бъде един много добър стратегически документ, който в дългосрочен план ще даде визия за хората, работещи в социалната сфера. В момента в сектора има много голямо текучество заради ниското възнаграждение, а в същото време колегите поемат голям отговорност и полагат нелек труд. Вече имаме добрия пример от повишаването на възнагражденията от образователната система, което поражда по един или друг начин напрежение. В Община Велико Търново има социални работници, който обичат работата си, но някои от тях се преориентираха към работа в училищата заради по-доброто заплащане. Наред с догонването на заплатите от образователния сектор, трябва да се работи върху постоянното повишаване на квалификацията на работещите в социалната система.

По отношение на работата с хората с увреждания в Община Велико Търново към момента сме постигнали много за социални услуги за подкрепа в домашна среда. По Закона за личната помощ имаме назначени 260 лични асистенти, които оказват подкрепа на 260 хора с увреждания, в това число и  деца. По социалната услуга  „Асистентска подкрепа“ за 2021 г. имаме осигурено финансиране за 208 потребители.  Към момента сме назначили 25 социални асистенти и сме обхванали около 80 човека. Продължава и информирането за тази услуга, обработването на заявления, както и подбора за асистенти. Надявам се след като бъде сформирано правителство пропуските в предоставянето на социални услуги да се отстранят, защото и по Закона за личната помощ и по „Асистентска подкрепа“ по отношение на грижата за хората с увреждания има идентични групи. В м0мента единствената възможност за пълнолетните лица, които са без чужда помощ, но имат необходимост от подкрепа,  е да получат услуги за до два часа, които се предоставят по „Патронажна грижа“.

Важно е през дневните центрове за деца и младежи да продължаваме да наблюдаваме и да търсим формите за подходящия тип заетост за тях. В следващия програмен период ще кандидатстваме по проект за социално предприемачество. Проектът ще осигури устойчивост на създадената преди години „Работилница на мечтите“ и създаването на ново социално предприятие в село Церова кория, което да бъде свързано със зеленчуково производство. Започнахме от 1 март работа по проект за Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с умствена изостаналост и психични разстройства и довършваме строителството на четирите центъра за грижи за лица с умствена изостаналост, за да може в тях след оценка на потребностите да бъдат настанени потребителите, за които няма друга алтернатива. Доволна съм от развитието на разнообразни социални услуги в село Церова кория, където местното население прояви голямо разбиране за изграждането на подобен тип центрове.

Вие участвате в процесите по деинституционализацията на услугите за деца и възрастни. Какво е Вашето мнение за развитието на този процес и как се включвате Вие в него?

Включих се в този процес откакто започнах работа през 1990 г. , когато работих в Медицинския колеж във Велико Търново като преподавател по практика на медицински сестри и социални работници. Тогава участвах по един проект, по който работихме съвместно със служители на полицията и социалната служба по социално подпомагане и още тогава начертахме каква да бъде подкрепата за децата, които са изоставени от своите семейства. Разбира се, преди да имаме националната стратегия по деинституализация на услугите за деца, в Община Велико Търново започна проект, който беше един от първите, който показа, че има и друга алтернатива на специализираните институции за деца. Тогава ние направихме първите, непознати за законодателството тогава форми на социални услуги. Едната бе Защитено пространство за деца, което е сегашното разбиране за преходните жилища за младежи. По същия проект създадохме Център за социална рехабилитация и интеграция, с който започна инвестицията в превенцията на изоставянето на деца с увреждания.

С приемането на Стратегията през 2010 г, изградихме три центъра за настаняване от семеен тип – единият е за младежи с увреждания и други два за деца, за който биологичното семейство не може да полага грижи. Гордея се, че ние вече правим деинституализация на деинституализацията. С развитието на мрежата от подкрепящи услуги в семейна среда  мобилно и с квалифицирана подкрепа на самите семейства изградихме устойчива превенция срещу изоставянето на деца. В резултат на нея към момента до три пъти сме намалили капацитетите на съществуващите центрове. Преди две години дори закрихме такъв център поради изчерпена необходимост и сме адаптирали този център за нуждите на пълнолетни лица с умствена изостаналост. Резултатите от извеждането в по-малки групи с индивидуален подход и подкрепа от съпътстващите услуги, с развитие на трудовите умения и търсене на възможности за заетост са успешен вариант на процеса по деинституционализация.

Какво бихте споделили и предложили на държавните институции, общините и всички работещи в социалния сектор?

Ние сме една отговорна, помагаща и вдъхновяваща система. Даваме много и има още какво да дадем на обществото. Нужно ни е да вярваме в себе си, за да ни повярват и другите институции, да бъдем със самочувствието, което ни се полага. Не  трябва да се отчайваме от ниските възнаграждения в сферата. Напротив, в условията на пандемия показахме, че именно социалната система е на първа линия, защото не оставихме нито един човек без подкрепа. Апелирам да вярваме повече в себе си и да не губим желанието си за работа, като  надграждаме своите компетенции и умения. И не на последно място – да търсим екипната работа и диалог с другите институции.