Интервю на Nasoki.bg с Николай Нинов, председател на Съюза на глухите в България по повод признаването на българския жестов език за равноправен на книжовния

1. Г-н Нинов, в края на януари българският жестов език бе признат за равноправен на книжовния. Колко важна е тази крачка за хората с увреден слух в България?

Изключително важна е тази крачка! Със Закона за българския жестов език, приет на 21 януари 2021 г., се уреждат обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за самостоятелен език. Както и за зачитането на правото на глухите и сляпо-глухите хора на изразяване и информация чрез българския жестов език. И тъкмо това се гарантира вече със Закона за жестовия език – независимост, равнопоставеност и достъпност в обществения живот, чрез използването на българския жестов език.

2. След тази дългогодишна битка какво още трябва да се предприеме, за да се подобри качеството на живот на хората от тази социална група?

Аз съм изключително горд сега. Защото ние, от новото ръководство на Съюза на глухите в България, успяхме да спечелим наистина дългогодишна битка, а и героична може да се каже. Знаете ли, че само до 21 януари 2021 г., България беше една от двете страни в Европейския съюз, в която не беше признат официално жестовият език. Ние много години в своите усилия срещахме неразбиране почти от всякъде за признаването на нашия език. Сблъскахме се даже и с политически конюнгтури, и с какво ли още не. Но успяхме сега! И тук искам да изтъкна доброто сътрудничество и взаимодействие, което имахме с всички организации и сдружения на и за хората с увреден слух в България. Заедно успяхме. А какво ще трябва да се предприеме, за да се подобри качеството на живот на хората с увреден слух? Е, Законът го повелява вече! На първо място е образованието на децата ни. После са другите права, които ни се дават законно – за изява на културата и идентичността на общността на глухите хора в България, които да се зачитат и съхраняват.

3. Важно е да бъде осигурен възможно най-пълен достъп до информация и комуникация на всички хора с увреден слух в страната. Какви са идеите на СГБ в тази посока?

Както споменах и преди, най-важното, за да има пълен достъп до информация и комуникация на всички хора с увреден слух е образованието. Което обаче е неразривно свързано и с преводаческите услуги от и на български жестов език. Ние сме изключително обнадеждени, че от тук нататък при обучението и комуникацията в специалните училища за ученици с увреден слух, щe се използва вече българският жестов език. А в другите училища, където се обучават деца от предучилищна и училищна възраст, ще се провежда обучение по български жестов език, като специален учебен предмет за всички ученици. Родителите на такива деца също ще имат право да бъдат обучавани на жестов език.

В Закона за жестовия език се институционализира и друга наша идея – за бевъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите хора в размер на 120 часа годишно, а не както досега 10 часа, което беше крайно недостатъчно. Хората с увреден слух и сляпо-глухите хора ще имат право и на безвъзмездна преводаческа услуга, извън осигурения лимит – при хоспитализиране в лечебни заведения, в центрове за психично здраве, в комплексни онкологични центрове, както и при извършване на процесуално- следствени действия по реда на закона за Министерството на вътрешните работи. Финансирането на дейностите ще се осъществява от държавния бюджет чрез МТСП, от бюджета на институциите, както и за сметка на лечебните заведения, а също и по европейски и международни програми и други източници.

А и още една наша цел постигнахме – глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, в процеса на обучението си за придобиване на висше образование, ще имат право и на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър. Мисля, че така вече не само се приближаваме, но и се изравняваме с Европейските стандарти. Разбира се, предстои ни още много работа.

4. Какви са препоръките на СГБ по отношение на програмното съдържание на телевизиите?

Мога да кажа, че в последно време националните телевизии вече придобиха подобаващо добро отношение към нас, глухите хора. Истина е, че сега в най-гледаните информационни емисии вечерно време, получаваме жестов превод. Това е важно за нас – за да разбираме навреме какво се случва в обществото ни на момента. Разбира се, има още какво да се желае. И по отношение на културните програми, и още повече на предаванията за социална политика, които особено ни засягат и интересуват. Надявам се тези добронамерени усилия да се реализират скоро.

5. В ход са промени в системата на образованието, свързани жестомимичен език. Има ли достатъчен ресурс от обучители с такава специалност и какъв според Вас може да бъде най-ползотворният начин за интегриране в училищната среда на ученици с подобни нужди?

За съжаление, поради неразбирането и неглижирането на важността на езика на знаците, ние днес нямаме голям брой квалифицирани преводачи от и на жестов език. Съюзът на глухите в България организира всяка година осем месечни курсове за изучаване на жестов език и за придобиване на диплом за преводач на участващите, на които предоставяме най-добрите методични помагала и видео материали. Но Вие ме питате за обучители по този език.

Да, във Факултета по специална педагогика към Софийския университет, и в другите ни държавни университети има такива обучители – всъщност, това са уважавани професори. Но за съжаление сега те са повече научни изследователи на езика на жестовете, отколкото активни обучители. Това е нелогично. Обучители са преподавателите в специализираните ни училища, но те винаги имат нужда от преквалификация по езика.

Искрено се надявам съвсем скоро, с влизането в сила на Закона за жестовия език нещата коренно да се променят. Защото вече към министъра на образованието и науката се създава Съвет за българския жестов език, който да подпомага изпълнението на дейностите, свързани с развитието на жестовия език и да подкрепя научни изследвания на организации, включително на и за хора с увреден слух и на сляпо-глухи лица, свързани с лексиката и граматиката на българския жестов език, електронни образователни ресурси и методически ръководства за неговото прилагане в образованието. А това предполага, най-просто казано, че от тук нататък нашите преводачи от и на жестов език ще имат реална възможност да се обучават и да получават висше образование с бакалавърска и магистърска степен по специалнодст „Български жестов език“ в българските университети. Какво по-хубаво от това!  Те ще са и бъдещите обучители – като професионално образовани специалисти и педагози. Много се надявам на тези млади хора, които ще поемат един не лек път. Но толкова благодатен за живота! Младостта е толкова важна за Съюза на глухите в България! За да промени нашия свят!