Сергей Цветарски е роден на 19 юни 1958 г. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в София. В своето професионално развитие от 1982 г. заема различни експертни и ръководни длъжности в НСИ. Автор е на редица научни публикации в областта на демографската статистика в български и чуждестранни издания. От 26 април т.г. е временен ръководител на НСИ до избирането на титуляр на поста.

 

– Г-н Цветарски, институтът беше в центъра на серия от скандали и вътрешноведомствени ежби в края на мандата на вашата предшественичка г-жа Инджова. Успокоиха ли се страстите вече?

– Моето впечатление е, че в системата настъпи успокоение. То не е пълно, защото все още има групи хора, които имат други виждания или пък се страхуват, че аз ще предприема реваншистки действия. Слава Богу, хората ме познават и знаят, че не се ръководя от лични взаимоотношения, а от професионалната перспектива. След тази кампания – така бих го нарекъл, всички бяха буквално парализирани. Кому беше нужно да се търсят грандиозни скандали, още повече изкуствено засилени, пред обществеността? Обективна оценка – да, но не евтина сензация. Това навреди страшно много на института. Имиджът ни пред нашите потребители и автори на информация пострада при и без това ширещия се фолклор за „стъкмистика“.

– Говорите за критичния доклад, в който се твърдеше, че данните от преброяването са грешни?

– Няма преброяване в света, което да се приема за безгрешно. То не е и възможно – ние сме статистици, а не счетоводители. Винаги има пропуски по най-различни, и то обективни причини. При всяко от последните 4 преброявания в Канада общата грешка е около 3%, но там не се фокусират върху това, а върху поуките и как пълноценно да оползотворят другите 97%. Аз бях един от инициаторите да се направи оценка на качеството на данните от преброяването през 2011 г., но вместо това беше представен друг продукт под формата на въпросния критичен доклад.

– В крайна сметка вярно ли е, че през 2011 г. над 160 000 души не са били преброени?

– Много хора не са преброени лично от преброител нито при последното, нито при предишните преброявания, но това не означава, че не участват в броя на населението. Аз съм започнал кариерата си през 1982 г. в подготовка за преброяването през 1985 г. Има два вида грешки. Едната е недоброяване, т.е. хора, които не са били преброени, например защото са отсъствали в дадения момент от дома си. Втората грешка е двойно преброяване. Ако сте на гости в друг град, преброителят ще ви запише като временно присъстващ в някое жилище, а в собственото ви – като временно отсъстващ. Винаги обаче стават грешки и един човек може да бъде преброен като постоянно население на две места. Този тип пропуски в предишни преброявания бяха пренебрежими – от порядъка на около 1%. Един от сериозните пропуски при преброяването от 2011 г. беше непровеждането на контролни наблюдения, за да установим точния размер на грешките в различни разрези. Необходимо е да се направят допълнителни справки с различните масиви, за да се установи какъв е процентът в този случай.

– Какво възнамерявате да промените в института, какви цели и задачи сте си поставили?

– За мен има една дума, която очертава най-важното занапред – доверие. Трябва да си върнем доверието в институцията в очите на нейните потребители. Има критики, които свързват статистиката било с политиката, било с някакви други процеси, но…

– Дойдохме си на думата: имало ли е някога натиск върху НСИ да „напомпва“ или да занижава определени данни – брутен вътрешен продукт, инфлация, безработица? Това са ключови показатели и на базата на някои от тях се прави бюджетът.

– Статистиката поне след 1990 г. не е била политически обвързана. Даже обратно, нашият труд е неглижиран при формирането на политики, т.е. те да се изграждат върху обективна информация. Поне в моя съзнателен професионален живот никога не съм бил подложен на какъвто и да е натиск. Трябва да се проумее, че никак не е лесно едно число в статистиката да се манипулира, даже е много рисково занятие. Информацията е продукт на 1000 входни точки, едно число се формира от още 100. Не може всички те да се нагласят така, че да показват ръст на БВП 1% вместо 0,8, например. Може би някой си представя, че статистиците си седят на бюрото, драскат числата във финалната таблица и я запълват с нови. Не е възможно – правят се съпоставки във времето назад и тогава подмяната моментално ще лъсне.

– Имахте някои много забавни гафове – бяхте изкарали, че българинът е баровецът на Европа и харчи над 2000 евро за ваканции, повече от французите. За други примери сещате ли се?

– Точно този пример бих използвал като добра илюстрация за това, което си говорихме за манипулациите. Как разбраха хората, че това е грешка? Именно защото числата се открояват от нормалните тенденции и закономерности. В случая беше чисто техническа грешка – случва се да се измести десетичната запетая, да се смени мерната единица от хиляди на милиони. Сигурно имаме и други гафове в практиката, но ми прави впечатление и нещо друго – интерпретациите в пресата на една и съща информация. Ние пускаме едно прессъобщение и после чета разнопосочни заглавия. Това малко ми напомня на вица, в който Рейгън побеждава на боксов мач Брежнев, а съветската преса отразява: „Леонид Илич беше втори, а Рейгън – предпоследен.“

– Така е, едно число подлежи на различно тълкуване. Но и за статистиката има много вицове. Класиката е, че когато един яде свинско, а друг – зеле, то средностатистическият българин яде свинско със зеле…

– Този виц най-вероятно е измислен от статистици. И ние имаме чувство за хумор, пък сме и самокритични. Един от любимите ми е, че статистиката е като бикините – показва много, но скрива същественото. Разбира се, това е в рамките на шегата. Тези, които понякога изкривяват данните, са източниците на информация, или както ние ги наричаме „респонденти“. Те задължително се избират на случаен принцип. Попадаме и на богати, и на бедни, колко – зависи от тяхното присъствие в генералната ни съвкупност. С тази извадка трябва да възпроизведем цялото население и да направим извод, който да е общовалиден. Поня-кога обаче респондентите може целенасочено да ни подведат по някаква причина, да откажат да дадат информация или да участват в проучването и т.н.

– Как статистиката може да компенсира това?

– Тук влиза в действие законът за големите числа. Той неутрализира различни отклонения в едната или другата посока и в края на краищата остава централната тенденция, която дава закономерността. За нас основният бог е средната величина. А тя е нещо, което не е задължително да притежава всеки един или дори някой от нас. Средният бюджет в нашите публикации не може да съвпадне с вашия личен бюджет. Средният българин реално не съществува, той е имагинерна величина. Но той ни дава възможността да сравняваме във времето и в пространството и да правим изводи. Това всъщност е ценното. А какъв е интересът да има стъкмистика? Едни може да искат инфлацията да бъде по-висока, за да се облекчават кредитите. Други пък имат политически интерес да е по-ниска. Е, за кое от тях да се споразумеем? Ние си вършим работата и съвсем добросъвестно събираме числата.

– Дори и нереален, какъв все пак е средният българин?

– Сложно е с няколко думи да се нарисува портретът му. Надали ще ви изненадам, ако кажа, че той е най-бедният, че е най-застаряващият (но все още не е най-старият). Раждаемостта не му е първи приоритет, има изоставане в здравната и битовата си култура. Все още има много жилища, които нямат централен водопровод и канализация.

– А колко е средната възраст?

– Отива към 44 години. Размерът на едно поколение е от порядъка на 27-28 години. За толкова време то се сменя. Ако населението е със средна възраст 44 г., е видно, че то не се обновява. Хората в нетрудоспособна възраст се увеличават. Доверието в нашето образование е разклатено и младите отиват да придобиват знания в чужбина. От друга страна, продължава процесът на миграция. Така или иначе много висококвалифицирани кадри изтекоха навън, тези процеси не могат и не бива да бъдат задържани. Но е въпрос на дългосрочна стратегия тези хора да бъдат обгрижвани, приласкани, да им се дадат някакви стимули, за да се върнат и да приложат знанията и уменията си в България. Според мен проблемът с миграцията е политически управляем, просто трябва да се обърне повече внимание на нашите сънародници в чужбина.

– Сетих се за прословутия роял, който бяхте сложили в потребителската кошница.

– Роялът или някоя друга луксозна вещ присъстват именно заради принципа за отразяване на цялото многообразие. Трябва да се подчертае, че те участват със съответното средно тегло в бюджет на едно домакинство. Например, ако на 100 домакинства има един роял, значи това ще бъде 1 на 100 като тегло в домакинския бюджет на средното домакинство. Всяка година стоките в кошницата се сменят. Бяха включени и самолетни билети до определена дестинация, което също правеше впечатление и хората се хващаха за него.

– Има прогнози, че ако се запазят сегашните тенденции на раждаемост, смъртност и емиграция, някъде през 2100 г. ще се роди последният българин на територията на страната. На ръба на демографска катастрофа ли сме?

– Не мога да разбера защо непрекъснато се повтарят едни и същи числа за най-високата смъртност, за най-ниската раждаемост и т.н. Зад тези неща има съвсем реални тенденции, които съществуват от десетилетия и тук няма сензация. Раждаемостта не се променя за една година. Тя се формира от поколенченски изменения отпреди 50 години. В интерес на истината, в момента раждаемостта в България е на средноевропейско равнище. Всъщност по-коректно е да кажем плодовитостта, защото това са различни показатели. Плодовитостта е броят на децата, родени от една жена, и тя е най-точният измерител. Заради възрастовата структура на населението обаче имаме нисък коефициент на раждаемост. Броят на жените във фертилна възраст между 15 и 50 години непрекъснато намалява. За демографска криза се говореше още през 90-те години на миналия век. Но аз вярвам, че населението на една държава има своите възстановителни сили да организира себе си в името на оцеляването. За мен не е притеснителен броят на населението – вижте колко малки държави съществуват в Европа – Словения, Люксембург и т.н. Броят не ги застрашава. Да се казва, че през 2100 г. последният българин щял да затвори вратата, е несериозно. Друг е въпросът какво ще бъде това население тогава като възрастов, етнически, полов състав.

 

Източник: в-к Преса