30.07. 21 г.

Г-жа Таня Христова е кмет на Община Габрово от ноември 2011 г. до момента. В периода 2010 – 2011 г. е началник политическия кабинет на Министъра по управление на средствата от Ееропейския съюз. От 2010 до 2011 г. е представител на Министъра по управление на средствата от ЕС в Съвет за европейски въпроси. Участвала е в работната група по децентрализация и работната група за разработване на модел за жилищна политика, насочена към уязвими групи. Христова е член на Инвестиционния съвет на холдинговия фонд по JESSICA /към МРРБ/. Има магистърска степен по Финанси от Великотърновски Университет „Св. Св. Кирил и Методий” и магистърска степен по английска филология. Разговаряме за приоритетите на Община Габрово по отношение на социалните политики и услуги:

Г-жо Христова, благодарим Ви за възможността да разговаряме с Вас в качеството Ви на кмет на Община Габрово. Със стартиралите дейности за реформа в социалните услуги на територията на Общината доказахте, че може да бъдете модел за успешна социална политика на местно ниво. Разкажете ни повече за постигнатите резултати до момента?

Да бъдем полезни, да отговорим на потребностите най-уязвимите и да осигурим устойчивост и качество на тази подкрепа – към това се стреми Община Габрово в сферата на социалните услуги. Към днешна дата, Община Габрово има работеща система от съвременни услуги, съответстваща на европейските, национални, местни политики и тенденции за развитие, и най-вече, вярвам, на реалните нужди на хората.

Безпрецедентната ситуация на пандемията наложи да преразгледаме планирани ангажименти, да реорганизираме дейности, да разширим обхвата на социални услуги и да създадем нови, за да бъдем в подкрепа на най-силно засегнатите – възрастните, самотните хора, лица и децата с увреждания.
През март 2020 г. създадохме „Кризисна кухня“ и „Общински социален фонд COVID-19“. Кризисната кухня с капацитетът 400 лица е платена услуга за доставка на прясно приготвена топла храна за хора в невъзможност да се справят сами. Тази услуга ще продължи да съществува, докато има потребност от нея.
Общинският фонд COVID-19 беше създаден с цел да подпомага лица и семейства, пряко засегнати от икономическите аспекти на кризата. Фондът предоставяше еднократна финансова помощ под формата на ваучери за закупуване на хранителни продукти. Допълнително осигурихме психологическа подкрепа чрез Центровете за обществена подкрепа и Център за социална рехабилитация и интеграция.

Посредством предоставянето на „Патронажна грижа“ за различни целеви групи, се грижим за хора, застрашени от заразяване или поставени под карантина. Те получават подкрепа за изпълнение на ежедневни дейности (пазаруване и доставка на храна, лекарства, медикаменти, плащане битови сметки, вкл. административни услуги), а социалните услуги, делегирани от държавата дейности, се финансират допълнително за осигуряване на необходимата безопасна среда с дезинфекционни средства и лица, ангажирани с дезинфекция.

Кое е характерно за работата по развитие на социалните услуги в Габрово? Каква е значимостта и обхвата на новоразкритите през последните години социални услуги?

Работата по развитието на социалните услуги в една община е многопластов процес, свързан както с националните политики в тази сфера, така и със спецификите на територия и с познаване на конкретните местни потребности. Според анализа за 2019 – 2020 г., общият брой на ползвалите услуги лица и деца надвишава 4 500. Това доказва смисъла и необходимостта да продължаваме с различните видове социална и финансова подкрепа за жителите на общината.

Една от местните характеристики на работата в социалната сфера е стремежът да предоставяме услуги, обхващащи максимално широк спектър от представители на различни целеви групи, за да можем в по-голяма степен да задоволим нуждите на общността. Конкретен пример са услугите за възрастни хора, които тепърва ще заработят в Габрово.

След като през последните години усилията ни бяха насочени основно към изпълнение на политиката за деинституционализация на грижите за деца, тази есен ще започнат работа два нови центъра за възрастни хора с различни форми на деменция и в невъзможност за самообслужване. Това е пътят – споделяне и допълване на отговорностите между държавата, общините и неправителствения сектор. Тогава ще можем да отговорим на нарастващите потребности на хората в неравностойно положение, да разширяваме съществуващи услуги и да разкриваме нови за необхванати до момента групи.

Може ли да споделите част от опита на Община Габрово за партньорство с работодатели и неправителствени организации с цел осигуряване на социално отговорно партньорство и подкрепа за хората с увреждания и други нуждаещи се от подкрепа граждани?

Най-доброто по отношение на партньорството с бизнеса и неправителствения сектор в социалната сфера все още не е направено. Но именно габровският бизнес ни подкрепи като дари храни за нуждаещите се, средства, апаратура, консумативи в подкрепа на битката срещу COVID-19. С днешна дата Община Габрово е възложила управлението на редица социални услуги на външни доставчици и работим в добро партньорство със Сдружение „Бъдеще и закрила за лица с интелектуални затруднения“, Съюз на слепите в България, Фондация „Грижа за деца с увреждания“, ИМКА Габрово, Сдружение „SOS Детски селища България“. В последните две години в подкрепа на бездомните лица, жители на общината, активно участват и местните християнски организации, а фирми от града и Клуб „Приятели на Белгия“ подпомагат Общината посредством предоставянето на топли дрехи за хората без покрив. Вече е традиция социалните услуги в Габрово да получават дарения от Дома за стари хора в гр. Кронберг, Германия с помощта на живеещата там габровка Мария Витих.

Какъв е приносът на Община Габрово към реализиране на процеса за деинституционализация на грижата за възрастните хора и каква социална и здравна подкрепа оказвате, за да се гарантира достоен начин на живот на тях като уязвима група в обществото?

Община Габрово активно работи за изпълнение на националната политика за деинституционализация на грижите за възрастни хора. През есента на 2019 г. стартирахме предоставянето на услугата „Личен асистент“ чрез механизма „Лична помощ“ в подкрепа на хора с увреждания – за упражняване на правата им, за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните им потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните им ограничения. От 2019 г. до месец юни 2021г. от механизма са обхванати повече от 600 лица и деца с увреждания.

От началото на 2021 г. започна предоставянето на нова социална услуга в подкрепа на лица и деца с увреждания „Асистентска подкрепа“. Тя осигурява ежедневна почасова подкрепа в домашна среда на деца и лица с трайни увреждания и на лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване. Към месец юни тази година от услугата са обхванати 154 лица.

От месец януари 2020 г., предоставяме здравно-социалната услуга „Патронажна грижа за възрастни и лица с увреждания“. Услугата е нова за страната и всяка община имаше възможност да организира същността й според потребностите си. Чрез нея се оказва подкрепа на лица над 18-годишна възраст, които имат ТЕЛК решение или друг медицински документ, удостоверяващ нуждата на лицето. Хората имат възможност да получат безплатно рехабилитация, медицински услуги, санитарна грижа, социална и психологическа подкрепа до 2 часа дневно. Осигурен е достъп до услугата и за всички жители на селата в общината. Реализацията й продължава и тази година – към месец юни се обслужват 195 лица.

По проект по ОПРР в периода 2019-2020 г. бе извършен ремонт в част от сградата на бившия Дом за медико-социални грижи за деца – кв. Велчевци, в резултат на което е изградена, оборудвана и обзаведена необходимата материално-техническа база за разкриване на две нови резидентни социални услуги за възрастни и хора с увреждания, които вече споменах. Това са Център за грижа за лица с различни форми на деменция и Център за грижа за възрастни хора с невъзможност за самообслужване.

Първите потребители на услугите ще бъдат настанени след средата на 2021 г. За ползване на услугите в рамките на проекта потребителите няма да заплащат месечна такса. На територията на общината се предоставят и редица други социални услуги за възрастни и хора с увреждания – Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, Дневен център за стари хора, Дневен център за деца и младежи с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с различни по вид и степен увреждания, Клуб на пенсионера, Клуб на инвалида. В същите се осигурява възможност за пълноценно социално включване на хората с увреждания, подкрепа за придобиване на основни умения, осмисляне на свободното време и др.

Регионалният хоспис, чиито стационар е в Дряново, също осигурява професионални здравни грижи за тежко болни и подкрепа на техните семейства. Капацитетът му е 30 легла, а за жителите на община Габрово, които отговарят на конкретни критерии, е осигурена възможност за финансова подкрепа от бюджета на Общината. За по-добро управление и достъпност на услугата е необходимо тя да бъде ситуирана на територията на град Габрово, но към настоящия момент, поради епидемиологичната обстановка, процесът по преместването й е затруднен.

Какви са основните предизвикателства пред Община Габрово през последните години в областта на социалните политики и какво ново могат да очакват гражданите в изпълнение на предприетите политики в отговор на потребностите на хората?

През последните години основните предизвикателства са свързани преди всичко с новата нормативна уредба в областта на социалната политика – Закона за личната помощ, Закона за хората с увреждания и влезлия в сила в средата на 2020 г. Закон за социалните услуги и Правилника за неговото приложение. В последния се предвижда услугите да се предоставят и финансират по изцяло нов модел. Това ще доведе до необходимост от реорганизиране процеса на работата на всяка от социалните услуги. Важен елемент е и предстоящото изготвяне на Национална карта на социалните услуги.

Какво бихте споделили и предложили на държавните институции, общините и всички работещи в социалния сектор?

Един от ключовите фактори за качествено функциониране на социалните услуги е наличието на добре обучен и мотивиран персонал. Важна е и активната политика по отношение на системни обучения, преквалификации, индивидуални и групови супервизии на екипите в услугите.

Политиките в сферата на социалните услуги, трябва да създават баланс, които осигурява най-добрата грижа за хората с проблеми, спокойствие за семействата им и професионална удовлетвореност за работещите в тях. Само тогава отделните услуги ще формират сигурна система, която гарантира адекватна и устойчива грижа за най-уязвимите.