Цвете Янева е директор и съосновател на Театър „Цвете“- активна творческа теритоия за развитие на деца и младежи, независимо от техния произход и възможности. Разговаряме за историята на театъра, неговите мисия и ценности, предстоящите проекти и изкуството като начин на живот:

 

Г-жо Янева, мисията на театър „Цвете“ е да работи с деца и младежи и тяхното обкръжение за създаване на предпоставки за бъдещото им позитивно включване в социалния живот. Разкажете повече за дългия път на театъра като негов директор и съосновател.

Благодаря за  възможността да представя нашата организация пред членовете на НАСО.  Много бих се радвала, ако това интервю предизвика интерес  към социално  ангажираната дейност на Театър „Цвете“.

И така…

 Ние, седмината основатели на Театър „Цвете“, завършихме ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, катедра „Куклен театър“ и се разпръснахме по държавните театри. Само през летата отново се събирахме. Фантазирахме, спорехме,  споделяхме,  изпробвахме,  разочаровахме се, понякога успявахме, радвахме се… Заедно  се получаваше. Вярвахме си и се обичахме. И за да бъдем все заедно, през 1993-та година основахме театър „Цвете“. Започнахме като много други малки театрални трупи- представления, фестивали, награди…

Но през 1995 година нещата се промениха. След  едно двуседмично турне по  домове за деца,  лишени от родителски грижи, осъзнахме  като своя мисия подготовката на подрастващите за включването им в реалния живот,   независимо от техния произход и дадености. За целта се включвахме  в следдипломни квалификационни курсове, в международни тренинги, семинари и уъркшопи. И днес непрекъснато осъвременяваме  методите си в Европейски проекти за обучение на обучители и обменяйки опит при участия в международни арт-социални проекти.

Верни на мисията си, през 1999 г.  изнасяхме куклени представления на албански за децата в косоварските бежански лагери  в Македония,  През 2000-та година бяхме в следвоенно Косово,  а през 2003 година  работихме във възстановителните лагери за семействата на жертви на 11септември

Още при първата ни обиколка на домовете за деца лишени от  родителски грижи,  се срещнахме с децата, които растат в дома За момичета и момчета с трайни физически увреждания в град Луковит. Не бяхме подготвени за такава среща.  Програмата ни не беше съобразена с техните дефицити.  Искаше ни  се да избягаме.  Задържаха ни техните учители: „Каквото за другите, такова и за тях. Ние на това ги учим – да се справят в живота сами“.  Останахме. И пет години  периодично ги посещавахме. Познавахме всяко дете и всяко дете познаваше всеки от нас.  В двора на интернета беше написано с тебешир “ театър «цвете», добре дошъл завинаги!“

Дъждът изтриваше  надписи,  но децата го пишеха отново. Работихме в смесени групи  от домски деца и техни връстници от местните  редови училища.  Град Луковит  най-после ги прие като свои деца

През 2009 година подготвихме театрални представления на три групи деца с различни дефицити – увреден слух. нарушено зрение и интелектуална недостатъчност. Съзнавайки, че работата с деца със специални образователни потребности изисква многобройните екипи, предварително проведохме едноседмичен тренинг на студенти-доброволци, които бяха избрали в бъдещата си работа да помагат на хора с увреждания. И тези прекрасни момичета и момчета цяла година предано работеха редом с нас.

Как силата на театралното изкуство може да бъде използвано за приобщаване на хората с различни възможности?

 В театърa всичко зависи от сработването на всички, които го създават –на тези, които са на сцената и тези, които дърпат завесата. Тези, които рисуват и тези, които пеят. Тези, които правят костюмите и тези, които подават реквизитите. В стремежа към постигане на общата мечта децата осъзнават, че правото на другия е също толкова важно, колкото собственото. В съвместни игрови ситуации децата откриват приликите и приемат различията си. Забавлението неусетно се превръща във възпитание на толерантност. Групата става екип, децата – приятели. Той е могъщо средство за социализация на маргинални групи

Когато провеждаме театрални занимания в мултикултурна среда, с деца със СОП или с жертви на насилие, съобразяваме материала и прилаганите техники със специфичните необходимости, възможности и затруднения на участниците, така че протеклият процес да е максимално полезен за степента на справяне с житейските задачи, а резултатът – да променя негативни обществени нагласи и благоприятства интегрирането им в социума.

Преимущество на изкуството ТЕАТЪР в социален аспект е, че в себе си съдържа всички останали изкуства. Това позволява в индивидуална работа с отделните деца, не загубвайки мотивацията за постигане на общата цел, да им бъдат възлагани различни задачи, подходящи за попълване техни дефицити и съдействащи личностното им развитие. В игрите, които ръководим, забавлението се превръща в обучение в толерантност. Децата откриват приликите си и приемат различията си. Това показва опитът ни от театралните работилници, които провеждахме със сръбчета и косоварчета, с белите и цветнокожи деца от семействата на жертви на 11 септември, с тренингите, които организираме за младежи българи, роми, турци и арменци.

През месец май предстои представянето на спектакъла „Око на художник, душа на поет“ по разкази на Елин Пелин. Как възникна идеята за поставянето му на сцена?

Нашите  спектакли приканват публиката да участва активно в представлението. В театралния ни репертоар има спектакли, предназначени за целия образователен диапазон. Освен културно- естетическа, всички те имат и важна образователна стойност.  За различните възрасти изнасяме различни по тема и вид представления. – куклени приказки за хигиената, екологията и добродетелите  за малчуганите от детската градина, форум театрални представления за предотвратяване на участие в актове на насилие и употреба на наркотични вещества за по-големите.

Ученето чрез правене и преживяване включва всички ресурси на участника – интелектуални,  физически,  психически  и  емоционални,  поради което е най-успешният път за учене

За да направим училището по-привлекателно за младите хора, да поговорим с тях за моралните ценности в живота, да повишим знанията им по българска литература и повишим комуникативните им възможности, същата методология приложихме и при изграждането на интерактивните образователни спектакли по произведения на български класици, включени в учебната им програма, все още само два.

Създадохме ги с желанието да окажем образователна помощ на ученици от  прогимназиален  и гимназиален курс, особено на тези, на които предстоят матури. Магията на театъра прави зрителите съпричастни към случващото се на сцената. Те се припознават в някои от героите и литературният разбор, в който актьорите ги въвличат, става преживян и разбираем.

Oко нa художник, душа на поет“ е интерактивен спектакъл,  изграден върху четири къси разказа на Елин Пелин – „По жътва”, „Задушница”, „Косачи” и „На оня свят”. Създаден е с финансиране на Министерството на културата. „Бяла шамия, червен карамфил“ е изграден по разказите на Йордан Йовков „По жицата“, „Серафим“ и „Шибил“. Между разказите актьорите влизат в диалог със зрителите, за да им помогнат да осъзнаят спецификата на авторовите творби и значимостта на творчеството му. Очакваме театралното представление да помогне на учениците в усвояването на материала по литература, както и да повиши интереса им към творчеството на писателя. Спектакълът е създаден с финансиране от Национален фонд „Култура“. 

Наближава Националния форум на НАСО, който традиционно провеждаме всяка година. Какви са вашите очаквания за тазгодишното издание ?

В момента светът е затиснат от много тежки проблеми, с които всеки от нас се опитва да се справя според възможностите си. Очаквам подобна насоченост, но по-мащабна, да има и предстоящият форум. Да, съгласна съм – решението на критичните ситуации, разбира се, е свързано с пари., но цялостното решение на проблемите изисква преоценка, дори промяна в ценностите и нагласите на хората. Затова, уважеми дами и господа, съобразно с Вашия мироглед, ще бъдем благодарни да подкрепите някоя от нашите инициативи:

  • Превенция на младежите от:

– участие в актове на насилие

– употреба и разпространение на наркотични вещества

– съдействие за и попадане в трафик на хора

  • провеждане на обучения и интегриране на:

– подрастващи с различни специални образователни потребности

– деца от малцинствени етнически групи

  • образователни спектакли
  • арт активности за деца-мигранти
  • театрално съдействие по-други, диагностициране от вас проблеми

Успех на всички ни!