Валери Василев е финансов мениджър на шест социални услуги в Русе, които се управляват от Център за консултиране и кратка терапия „Решения“ и Център за психично здраве.  „Решения“ е нестопанска организация, член на НАСО, основана в 1997 г. Работи за въвеждане и прилагане на фокусирания към решения подход в различни социални области, изследване ефективността на терапевтичните езици използвани в практиката, обмен на информация, идеи и опит в областта на кратките терапевтични методи, обучение на помагащи професионалисти във фокусирани към решения мислене и практика. Център за психично здраве – Русе ЕООД (ЦПЗ – Русе ЕООД) заема площ от 46 400 кв.м. в Русе, където са разположени сградите на четири стационарни отделения, Областна психиатрична ТЕЛК, работилници за трудова рехабилитация, защитено жилище за възрастни хора с психични разстройства, два центъра за настаняване от семеен тип, диагностично-консултативно звено и администрация. Г-н Василев участва в Девети национален форум на НАСО и даде своята оценка за най-наболелите проблеми в работата на управляваните от него услуги.

 

 

Разкажете ни за услугите, които предоставяте.

Общо отговарям за шест социални услуги, три от тези услуги се предоставят от Център за психично здраве – Русе. Това е лечебно заведение, което управлява два центъра за настаняване от семеен тип. Един от тях е профилиран за лица с тежки увреждания в следствие деменция. Освен това Центърът е доставчик на услуга „защитено жилище”, което е за лица с тежки хронични и психични заболявания.

Колко потребители имате общо?

Първият ЦНСТ има 15 потребителя, а вторият – 10, защитеното жилище има 10 потребителя. Допълнително през Център за консултиране и кратка терапия „Решение” предоставяме още три услуги – едно защитено жилище за лица със зависимости с капацитет 10 места, дневен център за лица със зависимост за 15 потребители и център за социална рехабилитация и интеграция на лица с психични увреждания с капацитет 30 места.

Имате общо 90 потребители. Това е доста висока бройка?

Не само това, освен тези 90 потребители, които са официално регистрирани с настанителни заповеди, обхващаме още по-широк кръг потенциални потребители, които са пациенти на център за психично здраве и са включени в дневната рехабилитация и така услугите се свързват в цял комплекс. Хората, на които е предписано лечение, след овладяване на тяхното остро състояние, биват насочени успешно към някои тези социални услуги съобразно техния капацитет и остатъчна работоспособност, за да могат да бъдат включени и в трудова рехабилитация. При нас е доста развито звеното за арт-терапия, като там основно място се отделя в работилницата за арт продукти. Произвеждат се произвеждат художествени предмети, коледни украшения, ръчно рисувани яйца за Великден…

Имате ли пазар за тези продукти?

За съжаление пазар няма как да бъде осигурен като защитена среда, защото от една страна на подобен тип заведения по Закона за лечебни заведения е забранена търговска дейност с цел продажба. Затова сме се насочили сме се към изложби, базари, участие в панаири. Спонсорират ни фармацевтични и други компании, които се интересуват от произведените от нашите потребители изделия и ги разпространяват в общността без да имаме официална търговска дейност. Разработили сме проект за социално предприемачество, който приключи, с надеждата да има втори етап – създаване на самостоятелно социално предприятие.

Да разбирам ли, че заетостта на хората с увреждания е от най-голям интерес за Вас сред темите на Деветия национален форум?

Очакванията ни са дейността на социалните предприятия и формите за подкрепена заетост на хора с увреждания да бъдат рамкирани законодателно, да бъдат нормативно обосновани, така че ние да имаме право да извършваме законна търговска дейност и да успяваме директно да пласираме произведените продукти.

От потребителите в изброените услуги колко могат да работят?

От настоящите потребители около 80 процента имат готовност за заетост. Те са безработни в момента, лицата с психични заболявания няма как да бъдат обект на постоянна заетост. Периодично ги включваме в програми за временна заетост, като Заетост и обучение на хора с трайни увреждания, Подкрепа за заетост. До момента в подобни програми са участвали около 75 души, но те са краткосрочни, обикновено по 6 месеца, най-много до 18 месеца. След приключването на програмите, хората остават с очаквания заетостта да продължи, но това няма как да се случи по програми. Нашите социални работници успяват да обяснят на потребителите, че са във временна заетост, и след нейното прекратяване ще получават същата подкрепа, но без трудово възнаграждение. Дори и временна, заетостта е шанс за потребителите, защото в периода на заетост се чувстват равноправни граждани, получават нормално заплащане, биват осигурявани нормално, което за тях е важно. И не на последно място в тях се поддържа надежда да бъдат ресоциализирани по някакъв начин. 

 

Интервю: НАСОКИ