Веселина Ботева е директор на дирекция „Социални дейности“ към Община Пловдив и член на УС на НАСО.

Какви са нагласите за новата 2021 година в общинското ръководство на Пловдив?

Изминалата година беше година на предизвикателствата, в която научихме доста уроци. За тази година си поставяме по-амбициозни цели за реализиране на повече проекти и политики за хората в Община Пловдив. Най-вече в подкрепа на хората в нужда, защото животът продължава, и всички трябва да живеят в един по-чист, по-спокоен, по-зелен и подреден град.

През изминалата година в социалната сфера неимоверно много се увеличиха ангажиментите ни. Много хора изпаднаха в нужда, особено през месеците март и април. Възрастните хора бяха най-пострадали. Тогава създадохме един координационен център с помощта на доброволно формирование „112“ и БЧК, като те се включиха много активно в тази кампания в обгрижването на хората, които не можеха да излизат навън. Част от проектите, които защитихме, като „Патронажна грижа“, поеха след това функциите на този координационен център. Но сме изключително благодарни на всички доброволци, които се включиха в този първи кризисен период на извънредно положение.

Имате разнообразни проекти за хората с увреждания, споделете малко повече за политиката на общината в тази сфера.

В проектите за деца имаме вече 4 години един успешен модел и това е „Общностен център за деца и семейства“. Ние сме една от общините, където много активно се работи по деинституционализацията от доста години. За периода 2014-2019 година успяхме да закрием четири специализирани институции за деца. По втория план на деинституционализация имаме изградени вече седем социални услуги за деца и сега сме на етап стартиране на реалната дейност по ОПРЧР.

В момента изграждаме два центъра за хора с увреждания – за лица с деменция и за лица, които са в невъзможност да се обслужват. Работи вече и дневния център за лица с тежки увреждания със заместваща грижа. Той е един от шестте пилотни за страната. Това е една много добра нова практика, която е полезна за хора, които временно остават без грижа. Те имат възможност за период от 14 дни в годината да бъдат в защитена среда. Така ако попаднат в кризисна ситуация в семейството или имат липса на асистентска грижа поради някаква причина, те могат да бъдат обгрижени и след това насочени към подходяща за тях друг вид резидентна услуга. Този център се намира в Пловдив, ул. „Димитър Цончев“ № 11, в сградата на бившия дом за деца лишени от родителска грижа „Рада Киркович“.

За хората с увреждания осигурихме устойчивост на социалното предприятие, като от тази година то вече работи безсрочно и се развива много добре в периода на самостоятелен икономически субект.

Пловдив привлича все повече млади хора от по-малките общини в региона, това създава допълнителен натиск върху системата на детските ясли и градини. Какво планира Община Пловдив за справяне с този феномен?

Градът се увеличава като население с млади и работещи хора. Около Пловдив се създаде голяма индустриална зона, която привлича много хора от по-малките населени места. Това обаче наистина създава натиск върху работата на детските ясни и градини. В този мандат ръководството на община Пловдив има амбициозната цел да се изградят доста детски градини, като в момента тече процедура по проектиране и изграждане на първите няколко детски градини.

Как работите с НПО сектора в общината и в кои социални дейности си партнирате с тези организации?

В Пловдив има много широк кръг от разнообразни граждански организации, което е много добре, защото те са коректив на властта. Ще започна по сектори.

Националният алианс за работа с доброволци /НАРД/ изградиха в партньорство с нас първото социално предприятие в Пловдив. Имаме доста услуги за деца, които са възложени на НПО-та. Колегите организират дейността на услугите с разширяване на обхвата им и към други общини. Имаме такива услуги с организации от НПО-сектора за хора с увреждания, с психични разстройства, съвместно осигуряваме услугата приют за бездомни лица.

Имаме доста широко партньорство с гражданските организации, с БЧК и НАРД, които са ни почти винаги основен партньор при провеждане на различни мероприятия  с техните доброволци. Български червен кръст, едновременно с доброволците от доброволно формирование „112“ и служители от социалните услуги, бяха основните партньори, които доставяха топлия обяд до адресите на възрастните хора в града по време на извънредната обстановка. Изказвам благодарност към всички, които се включиха в тази логистична дейност по един самоотвержен начин.

Има ли мегдан пред социалнaта и солидарна икономика в Пловдив?

Надявам се да бъде добро бъдещето и трябва да има такова бъдеще, защото времето доказа, че въпреки трудностите, социалните предприятия работят и функционират много добре. В момента имаме едно общинско предприятие за хора с увреждания и две на граждански организации – НАРД и сдружение „Паралелен свят“. Те винаги са потенциални наши партньори и се стремим доколкото и когато можем, да действаме в общи проекти с тях. В социалните услуги също има възможности да се реализират такъв тип дейности чрез социално предприемачество.

Как социалните предприятия могат да бъдат агенти на промяната след края на ковид кризата?

През пандемията социалното ни предприятие за хора с увреждания не е спирало да работи, напротив дори им се увеличиха ангажиментите. Доста фирми в града поръчват он-лайн след като станаха по-популярни. По време на базарите през годината те успешно реализираха продукцията си. Надявам се тази година да бъде доста по-успешна за тях, тъй като хората заети в тази сфера имат голям потенциал за развитие.

Кои са действащите в момента социални предприятия в града и в кои сфери виждате потенциал за създаване на нови такива?

Най-вече в производството, защото това е нещо, което може да стане по-бързо. Обучението и логистиката там става по-лесно, в „модерната манифактура“ хората с увреждания по-лесно могат да се реализират. Всички социални предприятия трябва да имат опция и за надомен труд, тъй като видяхме, че в условия на извънредна обстановка на практика почти навсякъде се мина в този режим на работа. Понякога човек с увреждане може да изпадне в криза и подобна възможност, дори и временно, може да му помогне да продължи да работи. В сферата на услугите също са възможни подобен тип предприятия, например в чистенето на домове и офиси.

Какво предстои в общината през настоящата година в социалните услуги ако приемем, че годината ще бъде нормална?

Вече стартира новата социална услуга – асистентска подкрепа. От 1 януари я открихме и сега набираме персонал и асистенти, както и заявления на хората, които имат нужда от такъв вид услуга. Това е възможно по силата на действието на новия Закон за социалните услуги. Община Пловдив подаде и проектно предложение по Проект „Патронажна грижа +“. Първото направление в този проект е разширяване на услугите по осигуряване на подкрепа в домашна среда на възрастни хора и лица с увреждания. Второто направление е предизвикателство за нас, защото ще обхване всичките държавно делегирани социални услуги в общината, които са общо 52. По силата на този проект за 12 месеца ще ги подкрепяме с допълнително възнаграждение на персонала на първа линия, наемане на нов персонал при карантиниране на заети лица, закупуване на защитни средства, както и създаване на места за изолиране и грижа за карантинирани лица настанени в социални услуги. Предстои ни разкриването на седемте нови социални услуги за деца изградени по ОПРР, сега чрез ОПРЧР трябва да ги обезпечим с персонал. През първата седмица на новата година събрахме информация за желаещите служители и потребители на социални услуги, които искат да бъдат ваксинирани срещу Ковид-19, вече подадохме информация на РЗИ и предстои съвсем скоро те да бъдат ваксинирани.

Вие имате академичен опит от Пловдив и Свищов. Какви са разликите между тези два академични центъра в сферата на социалните дейности?

Аз мога да коментирам повече моя пловдивски опит, който има директна връзка със социалната сфера. В Свищов по-скоро натрупах опит в икономиката, който ми помага в практическата дейност. В последните години с Пловдивския университет имаме много добро партньорство с провеждане на стажове на студенти от социалните специалности. Имаме няколко такива базисни услуги, където те могат да бъдат обучавани и да си провеждат практиките. Това е показателно, че висшето образование иска да намира все повече приложен характер на обучението и всекидневен опит за специалистите. Хубаво е, че упражненията и практиките се провеждат в реална работна среда. В Свищов образованието е безкомпромисно в сферата на икономиката и за мен това е много богат и ценен опит.

В Пловдив една част от студентите не са от града и реално те остават в по-големия град след като завършат и потърсят реализация на трудовия пазар. В България социалните услуги са концентрирани в по-големите центрове, а в доста от по-малките общини почти липсват такива. Това донякъде предопределя и реализацията на кадрите от социалните специалности в Пловдив. Имаме много хора, които не са от града, но остават да работят тук. И моя пример е такъв, за мен моята работа е в града и аз останах тук. Общината е активна в разкриването на нови социални услуги и предлага по този начин реализация на нови специалисти. През тази година се увеличават и заплатите, а и като цяло условията в услугите са добри.

Какво мислите за липсата на нормативна уредба за доброволчеството, вие коментирахте ключовата роля на доброволците в началото на ковид кризата в града.

Проектът на закон за доброволчеството е част от дневния ред. След като тази дейност е все по-популярна в световен мащаб, трябва да се регламентира и нормативно. Видяхме, че ролята на доброволците е важна и все по-често имаме нужда от този тип волнонаемен труд.

В личен план, как ви се отрази пандемията и какво бихте искали да споделите като приятен спомен от изминалата 2020 година?

Аз винаги имам много големи планове, но част от тях през 2020 г. се провалиха. Имахме една съвсем скромна лятна ваканция с моето семейство. Годината ни даде много уроци, за жалост загубихме приятели, но пък намерихме и нови такива. В личен и в семеен план намерих много съмишленици, това са хора, с които гледаме в една посока. Най-хубавото нещо през 2020 г. беше раждането на моята племенница, която се появи на бял свят през април, по време на най-сложната и извънредна ситуация. Така осъзнаваш, че животът продължава.

Най-голямото предизвикателство беше с дистанционното обучение на моя син, но и с това успяхме да се справим. Гордея се с детето ми, което обича предизвикателствата и успява да се справя с тях. Големи уроци получихме през годината, но си взехме и поуките.

Точно в края на 2020 г. приехте на УС на НАСО годишната програма на организацията за 2021 г.. Кое от събитията отсега сте си планирали да посетите?

Живите срещи са много важни, това най-много ни липсваше през изминалата година. С колегите от Пловдив се виждаме ежедневно, но ми липсват останалите колеги от страната. Бих искала да се включа на всички регионални и национални форуми на НАСО през 2021 г. Надявам се, че през новата година ще имаме повече възможности за срещи и да си оказваме подкрепа в прилагането на новото законодателство и правенето на социални политики. Вярвам, че най-доброто предстои.