Превенцията на насилието над деца, координацията между институциите и подкрепата на децата – жертви е основен акцент в работата на българското правителство. Българското законодателство регламентира отговорностите на заинтересованите институции в Закона за закрила на детето, Закона за защита от домашното насилие и др. Това съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Димитрова на среща на високо ниво на тема „Програма 2030 по проблемите на децата: решения за прекратяване на насилието“, която се провежда в Стокхолм, Швеция. През 2017 г. бе приета и Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017-2020 г.) и План за действие за нейното изпълнение за периода 2017-2018 г. Тя изтъкна, че отговорност за превенцията и недопускане на негативното явление имат държавните и местните органи, семействата, гражданските организации и обществото като цяло.

По данни на Агенцията за социално подпомагане през 2017 г. в отделите „Закрила на детето“ са постъпили 1 282 сигнала за насилие над деца. По 382 от тях са констатирани рискове за детето и са предприети мерки за закрила, като спрямо 220 деца в риск е предоставена мярка „полицейска закрила“. Зам.-министър Димитрова припомни, че анонимни сигнали за насилие не се разглеждат, с изключение на случаите, отнасящи се до насилие над дете. Тя подчерта, че всяко лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми компетентните органи. Освен това всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия, дори и ако е професионална тайна, също трябва да уведоми компетентните органи. В България функционира и  Национална телефонна линия за деца – 116 111, за консултиране на деца.

„Развитието на иновативни интегрирани услуги за ранно детско развитие е сред основните ни приоритети. Усилията ни са свързани с въвеждането на изцяло нов интегриран подход в грижите за децата, насочен към превенция на рисковете още в ранна детска възраст, ранна интервенция, осигуряване на семейна или близка до семейната среда за всяко дете“, коментира зам.-министърът. Планира се разработването на Национална стратегия за ранно детско развитие. Политиката за ранно детско развитие е един от ключовите приоритети в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС, допълни тя.

В България развиваме социални услуги за децата, жертви на насилие и различни форми на злоупотреба, като особено важни са кризисните центрове, заяви Росица Димитрова. Към края на 2017 г. в страната функционират 18 Кризисни центъра за деца с общ капацитет 196 места. През миналата година в дирекциите „Социално подпомагане“ са постъпили 104 сигнала за деца на улицата. Спрямо 23 деца са предприети мерки за закрила в семейна среда. 17 деца са настанени извън семейството. 5 деца са настанени в семейство на близки и роднини. 2 деца са настанени в приемно семейство. 7 деца са настанени в социална услуга от резидентен тип. 3 деца са настанени в специализирана институция.

Заместник-министър Росица Димитрова заяви, че за по-добро идентифициране, насочване, защита и подкрепа на децата жертви на трафик в България се прилага Координационен механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца-жертва на трафик. Целта на механизма е да осигури ефективна координация между ангажираните страни.

Отчетен е и ръст на децата-бежанци в България. По данни на АСП през 2017 г. спрямо 44 деца-чужди граждани са предприети мерки за закрила. 20 от децата са били непридружени, в т.ч. деца-бежанци, и 22 придружени, но разделени от семействата си деца.

източник: МТСП